Нашите деца и информацията: Как да не затънем?

10.02.2016 г.
   снимка: Р. Рашкова
Автор: Архангел.бг

Автор: протойерей Андрей Ткачев, настоятел на храма „Преп. Агапит Печерски”,гр. Киев.

В една своя лекция пред младежи Марк Твен казал: „Мафусаил живял 969 години. Вие, мили момчета и момичета, в следващите десет години ще видите повече, отколкото е видял Мафусаил през целия си живот”.

Това било казано до появата на телевизора и глобалните компютърни мрежи. Но вече съществували вестниците и радиото. Средствата за масова информация, макар още да не били всемогъщи, вече били заслужили името „Четвърта власт”. Днес тези думи са още по-разбираеми и справедливи, отколкото в дните, когато са били произнесени. Тогава те са изглеждали като остра шега, поредната Марк-Твенова шега. Днес това вече е потвърдена диагноза на болест, прогресирала и надминала очакванията и на най-смелия шегаджия от 19-ти век.

Върху човека се свлича и излива огромно количество информация, която го смазва, удавя и затрупва. Запазването на психичното здраве и нервния баланс става задача с изключителна трудност.

Например музиката. Това е много специфичен вид концентрирана информация, при която, за малко количество време душата попива огромно количество неосъзнати емоции и разтворени в мелодията мисли. В градовете музиката е вездесъща и почти еднообразна. Тя е в магазините, в такситата, в кафенетата и ресторантите.

В допълнение към всичко, сякаш за да подсилят абсурда, подобни на хора, молещи за вода насред река, на всяка крачка се срещат младежи и девойки със слушалки в ушите. По тях от джобни плейъри и мобилни телефони, изолирайки звуците на околната среда, звучи «собствена» музика, напомняща в повечето случаи хармоничен шум с допълнение на речитативен текст. Това е клинична ситуация и фактът, че не викаме за помощ, говори само, че ние също сме болни.

Свобода на словото и информацията. Навсякъде вестници и книги, навсякъде музика, навсякъде новини. Но тъкмо при такива условия има опасност човек да не прочете нищо съществено, да не чуе нищо красиво, да не научи нищо правдиво.

Човек може да умре от глад, и това не е тайна за никого. Но човек може да умре и от преяждане, а това извращение, уви, не е известно на всеки. Лесков в повестта си „Смях и скръб” описва случаи на смърт от преяждане на селяни, участвали в строителството на железопътна линия. На тази тежка работа ги хранели така добре, както не били свикнали да се хранят в семействата си. И от неумение да ядат с мярка, те започнали да умират.

 „За последния месец шестима наведнъж си заминаха – двама братя, както си седяха един срещу друг и ядяха каша, така и двамата се гътнаха. Разпори ги фелдшерът: в стомаха им каша, в хранопровода каша, в гърлото каша и в устата каша; а останалите, които понесат преяждането, се оплакват: „Ние, казват, Ваша милост, от ситост започнахме да падаме, не можем да работим”.

- И как им помогнахте? Любопитно ми е да разбера.

- Наредих да ги прогонват с пръчки от казана. Бригадирът не посмя, но те сами си избраха трима отговорни за прогонването и смъртността намаля.” (60 глава).

Това, което през 19-ти век е било с храната, сега се случва с информацията. „Разпори” съвременния човек и със сигурност ще се окаже натъпкан с „информационна каша”. Чужди мисли, трудно смилаеми мнения, откъслечни фрази, слухове, мелодии и впечатления. С една дума: „в стомаха каша, в хранопровода каша, в гърлото каша и в устата каша”. И нищо сериозно, дълбоко, изстрадано. Само човек, преживял болка, придобил опит в страданията, пораженията и борбата, е способен да се отърси от всичко външно, случайно и да гледа света с умен и спокоен поглед. Наистина, ще трябва да се съгласим с мисълта, че ако не бяха страданията, човек щеше да си остане глупав и съвсем безполезен.

Но всичко това касае възрастните. А децата? Нали няма да чакаме да поумнеят вследствие на преживените беди? Пък и за родителското сърце е непоносимо да мисли, че единствено болката ще накара децата да станат по-разумни. Тогава трябва да се постараем да дадем на младия човек ориентири и критерии.

Всъщност, тъкмо за това беше писал Маяковски  в своето „съветско Добротолюбие” – „Какво е добро и какво е лошо”. Там бащата дава на малкия човек прости и твърди нравствени ориентири. Сега ние трябва да помислим как да дадем такива нравствени ориентири по отношение на мисловната храна, тоест изкуство и всякаква друга информация.

Човешкият свят е свят на нравствени и естетически оценки. Както е срамно за човека да яде от коритото на добитъка, също така би трябвало да е срамно абсолютно безкритично и безразборно да се отнася към книгите, музиката, модата, новините.

И тук се сещам за прозорливия съвет на някои Оптински старци относно възпитанието на децата. А той се свежда до това, че у детето трябва да се възпита добър вкус към литературата, живописта и музиката. Иначе, казват те, скоро под името „изкуство” ще му предложат такава гадост, че то ще се отрови само като я опита.

Ето, че тези думи се изпълниха с абсолютна точност. В качеството на изкуство на хората отдавна им се предлага истинска отрова. И противоотровата се крие в опита да се възпита у младия човек добър вкус, така че той да се отвращава и да избягва бесовската естетика и неумелите имитации на гениалност.

Нашите помощници са музеите и театрите, изложбите и концертите, класическите произведения на литературата и киното. Това са нашите приятели. Тъй като хората, така или иначе, ще гледат и ще слушат, ще попиват с душата си безброй гигабайти информация, тогава трябва да се постараем да изградим в човешката душа защитните стени на добрия вкус с добре подбрани камъни и тухли – истински произведения на литературата и изкуството.

Тук може да се премине към изброяване на конкретни произведения. Но това е работа на възпитателите и учителите. Натрупани са толкова съкровища, че не би могъл да ги обхване и най-титаничният ум. Съветите и рецептите, имената на авторите и произведенията могат и трябва да бъдат най-различни. Важно е да се спазва принципът: да се възпитава вкус към доброто и красивото чрез произведения, преминали изпитанията на времето и доказали по този начин своята извънвремева ценност. И така ще се предпазваме от преяждане с пошлост.

Между другото, веднъж бях чул как в Щатите преди време били обучавани специалисти да разпознават фалшиви банкноти от истински. Не ги карали да се взират в стотици фалшификати, а ги учели добре да разпознават истинската банкнота: на допир, по шум, по плътност и прозрачност на хартията. С една дума – по стотици различни характеристики. И чак след това им давали фалшиви, да определят какво не е наред. Приблизително по същия начин трябва да постъпваме и ние: да запознаваме младия човек с вечните образци, за да може после той сам да отличава пошлите фалшификати и да страни от тях.

Ние няма да спасим ничии уши и очи, в това число и нашите собствени, от потока информационен боклук. Но ние сме длъжни да помогнем на детето да възпита своя вкус, за да може самостоятелно да се пази от евтината помия, и с отворени очи да отстоява чистотата на своя душевен дом. Това е една от нашите задачи, господа родители, педагози, духовници и отци на нацията. Не се отказвайте от тази задача, моля Ви.

Източник: www.pravmir.ru

Превод: Даниела Благоева, Румяна Рашкова

Още от Семейство и възпитание

Отчество, отцеубийство и възпитание - част първа

06.09.2018 г. | Черногорски и Приморски митрополит Амфилохий (Радович) | Семейство и възпитание

Нашето време се отличава с незапомнен в историята бунт срещу всякакъв авторитет - религиозен или морален, обществен или семеен. Авторитетът е поставен под въпрос и е в дълбока криза. Да изясним какво е авторитет и каква роля той играе в нашето възпитание.

Света Богородица е образец за майка и жена

17.08.2018 г. | Сисанийски митрополит Павел | Семейство и възпитание

Днес култивираме тръните и унищожихме цветята. Колко да са виновни горките деца, които не потърсиха и не намериха никъде нещо от това другото (т.е. духовното). Защо се загуби майката? Защото загуби своя първообраз...

Три беседи за семейството - 3 (+Видео)

07.07.2018 г. | Архангел.бг | Семейство и възпитание

Как възпитаваме децата си? Чести родителски грешки, проблеми, които произтичат от родителските грешки. Детски психотравми – кой съм аз, чувство за лична стойност, значимост, успешност. Беседа с психолога Малина Михайлова...

Какво се случва в центъра