Да плаваш по течението

17.09.2016 г.
Nick Kenrick/www.flickr.com
Автор: Александър Ткаченко

– Как мислите: „да живееш по Божията воля” и „да плаваш по течението” едно и също ли е, или все пак има разлика? – ме попитаха неотдавна.

Честно казано, даже се обърках от това формулиране на въпроса. Макар че логиката в него като цяло е ясна: Бог ме е въвел в този живот и, разбира се, има някакъв замисъл за мен. Би било странно да се мисли, че в Неговите планове за мен е имало само една точка – да ми даде битие, а по-нататък… човече, върви в света и се оправяй, както знаеш. Не. Разбира се, промисъл Божий има за всеки от нас. Но я има и нашата свобода. Ако не съумеем да видим в своя живот волята Божия, ще започнем да живеем пряко този благ замисъл; със съответните печални последствия. Ако съумеем, ще живеем с Бога и този живот ще бъде за нас осмислен и щастлив. Изглежда, всичко е просто.

Но! Наистина, с какво едно такова „пряко попадение” в Божествения план ще се отличава от плаването по течението? Всичко за теб вече е промислено и решено по-рано, твоята работа е само да не се съпротивляваш на Божията воля. Носи се по живота като дънер по течението, люлеейки се леко по бавните вълни, и чакай, докато те отнесе в синьото море на вечността.

Някаква тъжна картина се получава. Не толкова на християнство прилича това, а по-скоро на фатализма на стоиците, които смятат, че съдбата води искащия, а неискащия го влачи.

Но тук си спомних разказ на знаменития пътешественик отец Фьодор Конюхов. В една надпревара с лодки отецът имал за съперник френски спортист, много силен млад мъж. Да се състезава с него, не било лесно. Но отец Фьодор бил много по-опитен и знаел нещо, за което съперникът и не предполагал.

Работата била там, че в океана има течения, които приличат на реки. Те не могат да се видят, привидно там е все същият океан, както и наоколо. А в действителност водата на това място постоянно се движи в една посока с висока скорост. Всички течения по маршрута били известни на отец Фьодор. Още на старта французинът веднага се втурнал напред, а отецът полека започнал да търси такава „подводна река”. И когато я намерил, тя го понесла напред. Отец Фьодор разказваше: „Скоро догоних съперника. Млад и силен, гребе така, че само весла се стрелкат. А аз минавам покрай него и само леко загребвам, колкото да не загубя течението. Трябва да е бил доста учуден: как така лодката на този руски състезател плава сама? А тайната беше проста: по този маршрут той минаваше за първи път, а аз вече за 15-ти път плавах тук. Така опитът победи силата“.

Тази история ми подсказа отговора на въпроса, който в началото ме постави в задънена улица. Да, може да се каже, че да живееш по волята Божия е същото, като да плаваш по течението. Само че течението в дадения случай трябва да го разглеждаме не като речно, а като океанско. Защото там то не е едно, като в реката. В океана теченията са много. И можеш да преплуваш океана с ветроходна или гребна лодка, само ако добре се разбираш с теченията. Намирайки това течение, което те носи в нужната посока, считай, че половината работа е свършена, остава само да следиш да не "изпаднеш" от него, да не попаднеш в застояла вода или в поток, който може да те отнесе в съвсем друга посока.

Мисля, че на всеки от нас Господ е определил такова течение в живота. А пътеводни указатели, обозначаващи го сред безкрайните житейски води, са заповедите на Евангелието.

Преподобният Марк Подвижник е казал: „Заповедите не изкореняват греха: това е дело на единия Кръст Господен. Те само пазят пределите на дадената ни свобода”. Живеейки според Божиите заповеди, ние оставаме в благото течение на Божия замисъл за нас. Но този живот изисква от човека определени усилия. Затова, да следваш Божията воля, в християнството в никакъв случай не означава някакво пасивно пребиваване. Наша работа е да изберем това течение сред множество други, да влезем в него и внимателно да следим да не се окажем извън пределите му. Останалото ще направи Господ.

Превод: Нели Иванова - dobrotoliubie.com
Източник: foma.ru

Още от Ценности

Просветна дейнина на митрополита Симеона

23.10.2017 г. | Иван Церов | Ценности

На 23.10.2017 г. се навършват 80 години от блажената кончина на Негово Високопреосвещенство Симеон Митрополит Варненски и Преславски. Образцов и авторитетен архиерей, учен, публицист, мемоарист, блестящ преводач от гръцки, учител, просветител, благодетел.

Идеята за вселенска теокрация в късна Византия

28.08.2017 г. | професор Александър Дворкин | Ценности

Животът на държавите донякъде прилича на човешкия живот. Те живеят, докато тяхната душа – движещата идея - продължава да вдъхновява гражданите, а те, на свой ред, са готови да отдадат за нея своята енергия, сили, и даже живота си.

Когато искаш 300 неща, вече нямаш собствено Аз

26.08.2017 г. | протопрезвитер Николаос Лудовикос | Ценности

Човекът е доволен и страшно изолиран едновременно. И в тази самота не можеш да споделиш с другия дара на самия живот. Така имаш онова, което искаш, но едновременно изпитваш болка... А причината е страшното затваряне и потъване в желанието...

Какво се случва в центъра