
Свети Георги да ни вдъхновява за нашата лична промяна!

Поздравително обръщение на отец Василий Шаган към жителите но гр. Тараклия за празника на града и 200-годишнина на храма „Св. Георги Победоносец” (06.05.17 г.)
Уважаеми г-н Кмет, уважаеми сънародници тараклийци и всички, които днес празнувате този голям празник,
Двеста години за един храм – някой може да каже, че това не е много. Но всъщност това е толкова много! Може да кажем, че няколко поколения са живеели около нашия храм. В този храм са се кръщавали всички, кръщавали са своите деца, венчавали са се и са погребвали близките си. И в този храм до ден днешен хората се молят за всичко, към което вика тяхното сърце. В такъв случай може ли да кажем, че храмът не е от значение? Той в нашия град е не само на най-високо място и отвсякъде се вижда, но е и на най-високо духовно място. Но той е на духовно място по предназначение, а дали е на високо място за мен, или за всеки един от вас, това трябва да го реши всеки сам? А за да решим, че храмът е на първо място, трябва да знаем кой е Бог.
Кой е Бог? И кои сме ние? Ние хората, добри или лоши, умни или самозабвенни, горделиви или смирени, радостни или отчаяни, вярващи или невярващи, милосърдни или скъперници, търпеливи или гневливи, когато си зададем този въпрос, се питаме кои сме ние? Бог е граница, която се отваря за всички човеци, но се отваря само когато искат да намерят отговор на въпроса „кои са те”? Затова, братя и сестри, нека нашият храм и свети Георги Победоносец да бъдат тези, които ни вдъхновяват за всяка лична промяна – от лошо към добро, от грях към праведност и от смърт към живот. Поздравяваме ви най-искрено от името на всички, които дойдоха с нас от родна България, да споделим този празник заедно!
Сигурно се питате защо свещеникът е тук, на площада? Но свещеникът е този, който трябва да бъде с народа и в радост, и в скърби. Днес е денят за нашата радост. И Христос ни е препоръчал да се радваме, но се радват само вярващите, защото тези, които не вярват, не разбират смисъла на тази радост. За да имаме радост, трябва да видим всичко, което е хубаво около нас. А около нас има много хубави неща. Ето, ние сме се появили на белия свят, а можеше да ни няма; ние имаме семейства, а можеше да ги нямаме, ние имаме деца, а можеше да ги нямаме, ние имаме здраве, а можеше да го нямаме. Затова нека да благодарим за това, което имаме, и да не съжаляваме за онова, което нямаме. Тогава ще дойде радостта и в нашия живот.
Дано Бог по молитвите на свети Георги, чийто празник днес празнуваме, да посети вашите сърца, вашите умове и вашите домове, вашите близки, които днес може би са принудени да бъдат далеч от своите семейства. Вашите деца сега може би са далече, но ако ние се обърнем към Бога, Той може да посети всички, независимо къде се намират, и ще го направи така, както никой от нас не може да го направи. Радвайте се, защото днес е ден за радост! Христос Воскресе!
Още веднъж ви благодаря за вашето гостоприемство! Моите приятели от България са възхитени от всичко, което видяха току що на сцената, от ансамбъл „Родолюбие”. Това е необичайно извън границите на България, и са възхитени от гостоприемството на всички нас, които сме родени в Тараклия и живеем тук. Дано още дълго време българите да живеят тук и да имат самочувствието, че са българи и са християни!
Към събитието - тук
Какво е енория?
Църквата не е институция. Църквата е самият Христос. И ние, които, според думите на апостола, сме „тяло Христово”, сме членове на Тялото, на което глава е Христос. Призвани сме да живеем истинския живот в Църквата, тоест в единството с Христос... Но как се случва това и знаем ли какво е енория?
Покаяние значи промяна
Проповедта на Христовия Предтеча, а и първите думи на Христовата проповед звучат удивително еднакво. Те не съдържат в себе си нещо сложно като учение, но съдържат един призив към всички нас – Покайте се!...
По правите пътеки на Бога
Човешкият род от падението на Адам и Ева се разболя от смъртната болест. И трябваше да дойде Спасител. И когато пророкът каза: Направете прави пътеките на Този, Който идва, – иска да ни каже: Отворете себе си за Този, Който идва – тоест в своята немощ, приемете Лекаря, Който идва да изцели целия човешки род...
Какво се случва в центъра

„Алтернатива” стана на 20 години
Странното е, а донякъде и тъжно, че 20 години по-късно светът не спира да предлага своите „алтернативи”, а човекът – да се лута, заблуден и отдалечен от единствената. Оказва се, че темите от първите броеве на изданието продължават да са актуални...
Младежки ораторски форум „Св. Климент Охридски” - финал 2020 г.
Още един от проектите, по които работихме в Духовно-просветния център през 2020 г., приключи необичайно. Ораторски форум онлайн - досега не бяхме мислили, че е възможно, но неволята учи. Финалът за 2020-та е факт...
Нашата вяра
Ценности
Да се издигнем над своята природа
Образът на св. Климент Охридски в паметта на Църквата и в контекста на нашето съвремие
Семейство и възпитание
Света Богородица е образец за майка и жена
Семейството като рай за детето (+Видео)
Интервю
Суеверията и суетата са излишни пред Бога и ни отдалечават от Него
За Христос и рая, за Дон Кихот и свободата
Да укрепваме вярата и любовта си и да не допускаме крайни състояния
Какво се случва в центъра
Нови книги
„Светецът на моето сърце” – нова книга за св. Нектарий Егински
Атеистичните делюзии. Християнската революция и нейните модерни врагове
Православни светии
Св. Антоний Велики за борбата със злото
Никейският символ, Св. Атанасий, „консесусът” и чистотата на вярата