Свети Георги да ни вдъхновява за нашата лична промяна!

06.05.2017 г.
Автор: Архангел.бг

Поздравително обръщение на отец Василий Шаган към жителите но гр. Тараклия за празника на града и 200-годишнина на храма „Св. Георги Победоносец” (06.05.17 г.)

Уважаеми г-н Кмет, уважаеми сънародници тараклийци и всички, които днес празнувате този голям празник,  

Двеста години за един храм – някой може да каже, че това не е много. Но всъщност това е толкова много! Може да кажем, че няколко поколения са живеели около нашия храм. В този храм са се кръщавали всички, кръщавали са своите деца, венчавали са се и са погребвали близките си. И в този храм до ден днешен хората се молят за всичко, към което вика тяхното сърце. В такъв случай може ли да кажем, че храмът не е от значение? Той в нашия град е не само на най-високо място и отвсякъде се вижда, но е и на най-високо духовно място. Но той е на духовно място по предназначение, а дали е на високо място за мен, или за всеки един от вас, това трябва да го реши всеки сам? А за да решим, че храмът е на първо място, трябва да знаем кой е Бог.

Кой е Бог? И кои сме ние? Ние хората, добри или лоши, умни или самозабвенни, горделиви или смирени, радостни или отчаяни, вярващи или невярващи, милосърдни или скъперници, търпеливи или гневливи, когато си зададем този въпрос, се питаме кои сме ние? Бог е граница, която се отваря за всички човеци, но се отваря само когато искат да намерят отговор на въпроса „кои са те”? Затова, братя и сестри, нека нашият храм и свети Георги Победоносец да бъдат тези, които ни вдъхновяват за всяка лична промяна – от лошо към добро, от грях към праведност и от смърт към живот. Поздравяваме ви най-искрено от името на всички, които дойдоха с нас от родна България, да споделим този празник заедно!

Сигурно се питате защо свещеникът е тук, на площада? Но свещеникът е този, който трябва да бъде с народа и в радост, и в скърби. Днес е денят за нашата радост. И Христос ни е препоръчал да се радваме, но се радват само вярващите, защото тези, които не вярват, не разбират смисъла на тази радост. За да имаме радост, трябва да видим всичко, което е хубаво около нас. А около нас има много хубави неща. Ето, ние сме се появили на белия свят, а можеше да ни няма; ние имаме семейства, а можеше да ги нямаме, ние имаме деца, а можеше да ги нямаме, ние имаме здраве, а можеше да го нямаме. Затова нека да благодарим за това, което имаме, и да не съжаляваме за онова, което нямаме. Тогава ще дойде радостта и в нашия живот.

Дано Бог по молитвите на свети Георги, чийто празник днес празнуваме, да посети вашите сърца, вашите умове и вашите домове, вашите близки, които днес може би са принудени да бъдат далеч от своите семейства. Вашите деца сега може би са далече, но ако ние се обърнем към Бога, Той може да посети всички, независимо къде се намират, и ще го направи така, както никой от нас не може да го направи. Радвайте се, защото днес е ден за радост! Христос Воскресе!

Още веднъж ви благодаря за вашето гостоприемство! Моите приятели от България са възхитени от всичко, което видяха току що на сцената, от ансамбъл „Родолюбие”. Това е необичайно извън границите на България, и са възхитени от гостоприемството на всички нас, които сме родени в Тараклия и живеем тук. Дано още дълго време българите да живеят тук и да имат самочувствието, че са българи и са християни!

Към събитието - тук

Още от Проповеди

Мерилото за нашата святост е другият

05.11.2018 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Това Евангелие сякаш идва да ни събуди от нашия спокоен животец... Всичко това, което имаме, ни е дадено да го използваме, за да изградим мостове между себе си и хората около нас. Между себе си и Бога...

Изобличаващата чистота

22.10.2018 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Нашата свобода идва, когато намерим сили да се изправим пред Бога... Ние сме Негов храм, а в Божия храм не може да има идоли... Време е да го почистим, за да може Бог да намери в него място...

С живот пред Бога просияла между човеците

15.10.2018 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Каквото и да правим в този свят, трябва да живеем не пред човеците, в угода на тяхното човешко и светско мислене и норми, а само пред Бога. Животът ни пред Бога ще бъде толкова истински, че няма как да не просияе като живот и пред човеците…

Какво се случва в центъра