Чакане

15.06.2024 г.
Автор: отец Ненад Илич

Чудно е това време между Възнесение и Петдесетница. Чакаме и чакаме.

Спокойни сме. Христос ни е обещал Духа Утешител. Някак е близо изпълнението на това обещание. Опитът ни казва, че бързо ще мине една седмица до празника. Толкова пъти вече сме го преживявали.

А Христос ни е обещал още, че ще дойде отново. И тогава Бог ще бъде всичко във всичко. И другото, което не е Бог, ще отпадне. Този величествен час чакаме и търсим през цялата история и в същото време, някак си, и чакаме, и не чакаме. Но вярваме. Вярваме в Христовото обещание. Имаме доверие в Неговите свидетели.

Но от нас се иска нещо много повече. Чиста вяра. Да приемем, че това вече се е случило. На светата Литургия, при възношението, свещеникът чете и тази молитва: „И тъй, като възпоменаваме тази спасителна заповед и всичко, извършено за нас: кръста, гроба, тридневното възкресение, възнесението на небето, сядането отдясно и славното второ пришествие.” 

Това са най-необичайните думи за нас, които живеем във времето, и различаваме онова, което е било, от това, което е сега, и от другото, което ще бъде. На всяка Литургия си спомняме Второто славно Христово пришествие! Което още чакаме! Какво чакаме, когато то вече се е случило? 

Времето е само разкриване на вечността за нас, а в нея няма нито минало, нито бъдеще, а е вечно сега. И нашето минало, и нашето бъдеще за вечността са сега.  И то такова СЕГА, в което е Бог. Другото, което не е Бог, не съществува.

Боже, колко неща правим, които не са в Твоето сега.

Когато успеем да правим само тези неща, които правим от любов към Бога и хората, ние сме в това Сега. Съществуваме. А иначе не съществуваме – само чакаме. 

Без Бога ме няма мене, и без ближния ме няма – това е толкова просто, а ние така често сме уморени, за да обичаме. Затова е необходима силата на Духа Утешител. Чакаме и се трудим да обичаме. А чакането на онова, което вече е станало, не е никакво чакане, а е постоянно подсещане.

Превод от сръбски: Борислав Аврамов

 

Още по темата
Още от Нашата вяра

Свети Григорий Палама като изразител на исихастката традиция на Света Гора

14.11.2024 г. | Митрополит Йеротей (Влахос) | Нашата вяра

... има три етапа на духовното усъвършенстване. Всички, които пристигат на Атон, започват с дълбоко покаяние и очистване на сърцето, вследствие на което достигат до просвещение на ума, т.е. до непрестанна умна молитва, и чак тогава някои от тях се сподобяват да съзерцават Бога...

Животът след смъртта

02.11.2024 г. | Митрополит Йеротей (Влахос) | Нашата вяра

Какво ни разказва за живота след смъртта притчата за богаташа и бедния Лазар? Както може да се види от притчата, не става дума за живота след Второто пришествие на Христос, а за живота на душата в периода от смъртта на човека, т.е. изхода на душата от тялото, до Второто пришествие на Христос...

Св. Николай Кавасила за Св. Богородица

15.08.2024 г. | Мария Алексопуло | Нашата вяра

Св. Богородица, като изключителна и уникална личност, има основополагащо място в пространството на Православната църква. Ширшая небес е Началница, която води вярващите от всички епохи към Христос и пакибитието...

Какво се случва в центъра