
Чакане

Чудно е това време между Възнесение и Петдесетница. Чакаме и чакаме.
Спокойни сме. Христос ни е обещал Духа Утешител. Някак е близо изпълнението на това обещание. Опитът ни казва, че бързо ще мине една седмица до празника. Толкова пъти вече сме го преживявали.
А Христос ни е обещал още, че ще дойде отново. И тогава Бог ще бъде всичко във всичко. И другото, което не е Бог, ще отпадне. Този величествен час чакаме и търсим през цялата история и в същото време, някак си, и чакаме, и не чакаме. Но вярваме. Вярваме в Христовото обещание. Имаме доверие в Неговите свидетели.
Но от нас се иска нещо много повече. Чиста вяра. Да приемем, че това вече се е случило. На светата Литургия, при възношението, свещеникът чете и тази молитва: „И тъй, като възпоменаваме тази спасителна заповед и всичко, извършено за нас: кръста, гроба, тридневното възкресение, възнесението на небето, сядането отдясно и славното второ пришествие.”
Това са най-необичайните думи за нас, които живеем във времето, и различаваме онова, което е било, от това, което е сега, и от другото, което ще бъде. На всяка Литургия си спомняме Второто славно Христово пришествие! Което още чакаме! Какво чакаме, когато то вече се е случило?
Времето е само разкриване на вечността за нас, а в нея няма нито минало, нито бъдеще, а е вечно сега. И нашето минало, и нашето бъдеще за вечността са сега. И то такова СЕГА, в което е Бог. Другото, което не е Бог, не съществува.
Боже, колко неща правим, които не са в Твоето сега.
Когато успеем да правим само тези неща, които правим от любов към Бога и хората, ние сме в това Сега. Съществуваме. А иначе не съществуваме – само чакаме.
Без Бога ме няма мене, и без ближния ме няма – това е толкова просто, а ние така често сме уморени, за да обичаме. Затова е необходима силата на Духа Утешител. Чакаме и се трудим да обичаме. А чакането на онова, което вече е станало, не е никакво чакане, а е постоянно подсещане.
Превод от сръбски: Борислав Аврамов
Една година с „Вярата на фокус”
През 2020 г. към дейностите на Духовно-просветния център за работата с младежите се добави курсът по фотография „Вярата на фокус”. Какво може да научим от фотографията за света около нас, а и за самите себе си?...
Изложбата „Пътят към Екзархията” проследява възраждането на българския народ
Експозицията разказва за въздигането на Българската църква и възраждането на българската народност през 19 век. Защо е важно това събитие и защо може да бъде наречено „втори храм на българския дух”...
Защо честваме св. Архангел Михаил?
Защо отдаваме такава почит на св. Архангел Михаил? Ако чествахме някой свят човек, е нормално – защото искаме да му подражаваме, да станем като него... Ала защо искаме да бъдем като Архангел Михаил, след като той е Архангел – небесна сила?
Какво се случва в центъра

Енорийската детска школа „Кандилце” възобнови заниманията си
След дългата пауза, наложена от противоепидемичните мерки в страната, на 14 февруари енорийската детска школа „Кандилце” възобнови своите занимания. Първи бяха поканени по-малките деца от школата и техните родители.
Алтернатива - февруари, 2021
В новия брой се обръща внимание на подготвителните недели преди Великият пост – време, което Църквата ни дава да се приготвим за предстоящото духовно пътуване. И макар че мнозина не за първи път ще се включат в него, тази начална равносметка не е излишна за никого...
Нашата вяра
Последователността на степените на духовното издигане от греха до богопознанието и обожението
За действието на Светия Дух: в родените от вода и Дух и във всички хора
Семейство и възпитание
Нашите деца и информацията: Как да не затънем?
До каква възраст децата не бива да ползват социалните мрежи?
Нови книги
Атеистичните делюзии. Християнската революция и нейните модерни врагове
Житие на преподобния Герасим Йордански за деца
„Изкуството да живееш със себе си” - Лимасолски митрополит Атанасий