Чакане

29.05.2023 г.
Автор: Дякон Ненад Илич

Чудно е това време между Възнесение и Петдесетница. Чакаме и чакаме.

Спокойни сме. Христос ни е обещал Духа Утешител. Някак е близо изпълнението на това обещание. Опитът ни казва, че бързо ще мине една седмица до празника. Толкова пъти вече сме го преживявали.

А Христос ни е обещал още, че ще дойде отново. И тогава Бог ще бъде всичко във всичко. И другото, което не е Бог, ще отпадне. Този величествен час чакаме и търсим през цялата история и в същото време, някак си, и чакаме, и не чакаме. Но вярваме. Вярваме в Христовото обещание. Имаме доверие в Неговите свидетели.

Но от нас се иска нещо много повече. Чиста вяра. Да приемем, че това вече се е случило. На светата Литургия, при възношението, свещеникът чете и тази молитва: „И тъй, като възпоменаваме тази спасителна заповед и всичко, извършено за нас: кръста, гроба, тридневното възкресение, възнесението на небето, сядането отдясно и славното второ пришествие.” 

Това са най-необичайните думи за нас, които живеем във времето, и различаваме онова, което е било, от това, което е сега, и от другото, което ще бъде. На всяка Литургия си спомняме Второто славно Христово пришествие! Което още чакаме! Какво чакаме, когато то вече се е случило? 

Времето е само разкриване на вечността за нас, а в нея няма нито минало, нито бъдеще, а е вечно сега. И нашето минало, и нашето бъдеще за вечността са сега.  И то такова СЕГА, в което е Бог. Другото, което не е Бог, не съществува.

Боже, колко неща правим, които не са в Твоето сега.

Когато успеем да правим само тези неща, които правим от любов към Бога и хората, ние сме в това Сега. Съществуваме. А иначе не съществуваме – само чакаме. 

Без Бога ме няма мене, и без ближния ме няма – това е толкова просто, а ние така често сме уморени, за да обичаме. Затова е необходима силата на Духа Утешител. Чакаме и се трудим да обичаме. А чакането на онова, което вече е станало, не е никакво чакане, а е постоянно подсещане.

Превод от сръбски: Борислав Аврамов

 

Още по темата
Още от Нашата вяра

Как да се борим с представите* и паметта?

07.02.2024 г. | Св. Никодим Светогорец | Нашата вяра

Може да се каже, че представите и паметта са вътрешното общо чувство, което помни всичко, възприето от петте сетива... и са ни дадени, за да ги използваме, когато сетивата ни са в почивка и ние нямаме пред себе си предметите, които са минали през нашите сетива и са се отпечатали в тях...

За действието на Светия Дух: в родените от вода и Дух и във всички хора

21.01.2024 г. | свети Максим Изповедник | Нашата вяра

Светият Дух присъства във всекиго от съществуващите, и особено в тези, които по някакъв начин са причастни на Словото. Защото Той, бидейки Бог и Дух Божий, съдържа в Себе Си знанието за всекиго...

Рождество Христово - 2

24.12.2023 г. | Навпактски Митрополит Йеротей (Влахос) | Нашата вяра

В Христа се различават две раждания. Едното е предвечно, от Бога Отца, и е над всяка причина, време и природа. Другото е станало заради нас от Пресветата Дева Мария. То било „носене във времето“, но „носене свръх всяко време“, защото Христос бил заченат от Пресветия Дух...

Какво се случва в центъра