Благовещение Богородично - 1

25.03.2022 г.
Благовещение. Манастар Високи Дечани, 14 век
Автор: Митрополит Йеротей (Влахос)

Благовещение Богородично е двоен празник – едновременно Господски и Богородичен. Господски, защото е свързан с Христос, който бе заченат в утробата на Богородица, и Богородичен, защото е свързан с личността, която извърши зачатието и въчовечаването на Словото Божие, тоест Пресвета Богородица.

Богородица заема изключително и важно място в Църквата именно защото е лицето, което бе очаквано от толкова човешки поколения и което даде на Словото Божие човешка природа. И така, личността на Богородица е тясно свързана с Личността на Христос. И величието на Пресветата майка не се дължи само на добродетелите ѝ, но преди всичко на плода на утробата ѝ. Затова учението за Богородица (теотокология) е тясно свързано с христологията. Когато говорим за Христос, не може да игнорираме тази, която Му е дала плът. И когато говорим за Пресветата Дева, говорим едновременно за Христос, защото от Него тя черпи благодат и слава. Това става особено ясно в последованието на акатиста, където се възпява Богородица, но винаги като майка на Христос: „Радвай се, защото си небесен престол, радвай се, защото държиш държащия всичко”.

Връзката между христологията и мариологията е видима и в живота на светиите. Отличителна черта на светците, които са истинските членове на Тялото Христово, е любовта към Богородица. Не е възможно да има светец, който не я обича.

1.

Благовещение Богородично е началото на всички Господни празници. На празника пеем: „Днес е началото на нашето спасение и откриване на вечната тайна: Синът Божий става син на Девица и Гавриил благовести благодат. Затова и ниеда извикаме с него към Богородица: „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе!”. Архангел Гавриил, с когото са свързани всички събития при въплъщението на Христос – посети по Божия заповед Богородица и й извести, че е дошло времето за въплъщението на Словото Божие и че тя ще стане Негова майка (Лука 1: 26-56).

Думата „благовещение” се състои от две думи – „благо” и „вест”. Тази „блага вест” – евангелие, е именно изпълнението на Божието обещание, което Той дава след падението на Адам и Ева (Бит. 3:15), което и се нарича „протоевангелие”.

Вестта за въплъщението на Словото на Бога е най-голямата новина в човешката история. Според св. Максим Изповедник благовестието на Бога е пратеничество и молба към хората чрез въплътения Му Син. Едновременно с това е и примирение на хората с Бога, който дава в отплата на послушалите Сина Му – нероденото обожение. Обожението се нарича „неродено”, защото не се ражда, но се явява у достойните. Следователно обожението, което се дава чрез въплъщението на Христос, не е рождение, но явяване чрез въипостасно просветление у тези, които са станали достойни за това откровение.

Добрата новина, евангелието, благовещението е изправлението на случилото се в началото на сътворението, в Едемския рай. Там от жена започна падението, а тук от жена започнаха всички блага. Затова света Богородица е новата Ева. Там беше видимият Рай, тук е Църквата. Там бе Адам, тук е Христос. Там бе Ева, тук е Мария. Там бе змията, тук – Гавриил. Там бе шепотът на изкусителя, тук – поздравът на ангела. Така бе изправена грешката на Адам и Ева.

2.

Архангел Гавриил нарекъл Пресветата „благодатна”, „облагодатена”. Казал ѝ: „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените” (Лука 1: 28-29). Наречена е „благодатна” и „благословена”, тъй като Бог е с нея.

Според св. Григорий Палама и други свети Отци Пресветата Дева вече е била получила благодатта, била е о-благодатена, а не става такава в деня на Благовещението. Пребивавайки дванадесет години в Светая Светих на храма, тя достигнала до „светая светих” на духовния живот, тоест до обожението. Ако притворът на храма е бил предназначен за прозелитите, а главният храм за свещениците, в Светая Светих е влизал само архиереят. Богородица като тригодишно дете била въведена в Светая Светих! Това преди всичко показва Нейното духовно състояние. Приснодевата още тогава била достигнала обожението.

Известно е, че през християнската епоха нартикът (притворът) е бил предназначен за оглашените и неочистените, храмът – за достигналите просвещение, т.е. членовете на Църквата, а Светая Светих – за тези, които били достигнали обожението.

Така Богородица стигнала до обожението още преди да приеме ангелското благовестие. За това тя използвала един особен метод на Богопознание и Богообщение, както прекрасно и боговдъхновено тълкува св. Григорий Палама. А именно – исихията, исихаския път. Богородица разбрала, че никой не може да постигне Бога с разума, с чувствата (сетивата), с фантазията и човешкото мислене, но само чрез ума. Така умъртвила всички сили на душата, които произхождали от чувството (сетивата), и чрез умната молитва направила действен ума, достигайки до просвещението и обожението. Затова била удостоена да стане Майка на Христос, да даде своето непорочно тяло на Божественото слово. Не просто добродетели е притежавала, но и обожаващата благодат на Бога. Пресветата притежавала пълнотата на Божията благодат в сравнение с хората. Разбира се, Христос като Слово на Бога притежава пълнотата на всички Дарувания, но и Богородица получила пълнотата на Благодатта от пълнотата на Даруванията на нейния Син. Затова в сравнение със Сина си е по-ниско, тъй като Христос притежава благодатта по природа, а тя – по причастие. Но в сравнение с хората е неизразимо по-високо.

Пресветата притежавала пълнотата на Благодатта от пълнотата на Благодатта на своя Син преди зачатието, по време на зачатието и след него. Преди зачатието пълнотата на Благодатта у нея била съвършена, по време на зачатието била още по-съвършена, а след зачатието била най-съвършена (св. Никодим Светогорец). По този начин Богородица била дева по тяло и дева по душа. И нейното телесно девство е по-висше и по-съвършено от духовното девство на светиите, което се постига с действието на Пресветия Дух.

3.

Никой човек не се ражда свободен от прародителския грях. Падението на Адам и Ева и неговите последици били унаследени от цялото човечество. Естествено било и Пресветата да не е свободна от първородния грях. Думите на апостол Павел са ясни: „всички съгрешиха и са лишени от славата Божия” (Рим. 3:23). От този пасаж става ясно, че грехът се разбира като лишаване от славата на Бога и още, че никой не е свободен от това. Богородица също се родила с първородния грях. Кога обаче се е освободила от него?

Отговорът на този въпрос трябва да бъде свободен от схоластични спекулации. В началото трябва да кажем, че прародителският грях бил лишаване от славата на Бога, отделяне от Бога, загуба на богообщението. Това имало и телесни последици, защото в тялото на Адам и Ева навлязло тлението и смъртта. Когато православното предание говори за наследяване на прародителския грях, то няма предвид наследяване на вината за този грях, но преди всичко последиците му, които са разложението и смъртта. Както когато заболее коренът на растението, заболяват и клоните и листата, същото се случило и с падението на Адам. Разболял се целият човешки род. Тлението и смъртта, които наследява човекът, са подходящата среда за развитието на страстите, от които се помрачава човешкият ум.

Точно по тази причина фактът, че Христос възприе със Своето въчовечаване смъртно и страстно тяло, но без грях, доведе до преодоляване на последиците от греха на Адам. Обожение съществувало и в Стария завет, както и просвещение на ума, но не била отменена смъртта, затова дори и Пророците, които съзерцавали Бога, отивали в ада. С въплъщението на Христос и Неговото Възкресение човешката природа се обожила и така бе дадена възможност на всеки човек да се обожи. Понеже със св. Кръщение ставаме членове на обоженото и възкръснало Тяло на Христос, затова и казваме, че чрез св. Кръщение човек се освобождава от прародителския грях.

Когато отнесем тези неща към Пресветата, може да разберем връзката ѝ с прародителския грях и освобождаването й от него. Богородица се родила с прародителския грях и носела всички последици на тлението и смъртта в тялото си. С влизането й в Светая Светих дошло обожението ѝ. Това обожение обаче не било достатъчно, за да се освободи от последиците на прародителския грях, които са тлението и смъртта, именно защото Божествената и човешката природа все още не били съединени в ипостаста на Словото. Така, в момента, когато Божествената природа се съединила с човешката със силата на Светия Дух в утробата на Пресветата, Богородица първа вкусва освобождението от прародителския грях и неговите последици. В онзи момент се случило това, което не успели да направят Адам и Ева със свободната си лична борба. Затова в момента на Благовещението Богородица постигнала по-висше състояние от онова, в което пребивавали Адам и Ева преди грехопадението. Удостоила се да вкуси крайната цел на творението, както ще видим по-нататък.

Затова Богородица нямала нужда от Петдесетница, нямала нужда от кръщение. Всичко, което преживели апостолите в деня на Петдесетница, когато станали части на Тялото Христово чрез Светия Дух, и това, което се случва на всички ни по време на тайнството на кръщението, се случило с Богородица в деня на Благовещението. Тогава тя се освободила от прародителския грях, не в смисъл на вината от него, но получила обожението в душата и тялото си чрез единението й с Христос.

В този контекст трябва да тълкуваме думите на св. Йоан Дамаскин, който казва, че в деня на Благовещението Пресветата получила Светия Дух, Който я очистил и й дал сила да приеме божествеността на Словото, но и сила да Го роди. Тоест Богородица получила от Светия Дух очистваща благодат, но едновременно с това и благодатта да приеме и роди Словото на Бога като човек.

4.

Отговорът на Пресветата на вестта на архангела, че е удостоена да роди Христос, бил знаменателен: „Ето я рабинята Господня, нека ми бъде според думата ти” (Лука 1:38). Тук проличава послушанието на Богородица към думите на архангела, но и послушанието й към Бога, като приема нещо, което било парадоксално и необяснимо за човешкия разум. Така тя подчинява разума си на волята Божия.

Някои твърдят, че в онзи момент всички праведници на Стария завет, но и цялото човечество, чакали с агония отговора на Богородица, страхувайки се да не би да откаже и да не се подчини на волята Божия. Твърди се, че именно понеже човек притежава свобода, изправяйки се пред една такава дилема, винаги може да каже да или не както станало и с Адам и Ева. Но Богородица не е можела да откаже – не защото нямала свобода, а защото е притежавала истинска свобода.

Св. Йоан Дамаскин прави разлика между природна и гномична воля. Гномична воля има този, който се отличава с незнание, съмнение и в крайна сметка със слабост на избора. Става дума за колебание относно извършваното. Природна воля има този, който се движи по естествен начин, без колебание, без незнание, към осъществяването на истината.

Видимо е, че природната воля се свързва с „искам”, докато гномичната с „как искам”, и то при наличието на съмнения и колебания. Следователно природната воля предполага съвършенство на природата, докато гномичната – несъвършенство на природата, тъй като се отнася за човек, който няма знание на истината, не е уверен в това, което трябва да реши.

Христос има две воли поради двете природи – човешка и Божествена, които притежава, но волята му е природна от гледна точка на казаното по-горе, а не гномична. Като Бог, Той винаги знае волята на Бог Отец и никога не е изпитвал съмнение или колебание.

По благодат това се случва и със светците и особено с Богородица. Тъй като тя била стигнала до обожението, било невъзможно да отхвърли волята Божия и да не се съгласи с акта на въплъщението. Притежавала съвършената свобода и затова свободата й действала винаги природно, а не противоприродно. Ние, тъй като не сме стигнали до състояние на обожение, имаме несъвършена свобода, така наречената гномична воля, затова и се колебаем за извършваното. Въпросът „как ще ми стане това, като не познавам мъж” (Лука 1:34), разкрива смирението, слабостта на човешката природа, но и парадокса на случващото се, защото и в Стария завет имало чудодейни зачатия, но никога безсеменни.

5.

В деня на Благовещението се е случило зачатието на Христос със силата и действието на Светия Дух. В един от Богородичните празници Църквата възпява: „Гавриил ти казваше, Дево, „радвай се”, и при този глас се въплъщаваше Владиката на всичко”. Това означава, че за зачатието не били нужни часове или дни, но то се извършило в момента на самото благовещение.

Архангел Гавриил казал на Йосиф, обручника на Пресвета Богородица: „Не се бой да приемеш Мария, жена си, защото роденото в нея е от Светия Дух” (Мат. 1:20). Богородица родила Христос, но зачатието станало от Светия Дух.

Св. Василий Велики, тълкувайки този израз и особено „родено от Светия Дух”, казва, че всяко нещо, което произхожда от нещо друго, може да се опише по три начина:

Първият е „творчески”, както цялото творение бе създадено от Бога с Неговото действие.

Вторият е „чрез рождение”, както Синът се роди преди всички векове от Отец.

И третият – „естествен”, както енергията произхожда от всяка природа, светлината от слънцето, и изобщо – действието от действащия.

За зачатието на Христос в Светия Дух подходящият изказ е, че Христос бе заченат чрез действието на Светия Дух „творчески”, а не „чрез рождение” или „естествено”.

Св. Йоан Дамаскин учи, че Синът и Словото Божие създал за Себе Си плът от чистите и непорочна кърви на Богородица, която плът е одушевена от логична и умна душа, но не чрез семе, а творчески чрез Светия Дух.

Разбира се, когато говорим за зачатието на Богородица със силата и творческата енергия на Светия Дух, не трябва да изолираме Светия Дух от Светата Троица. Известно е от отеческото учение, че енергията на Троичния Бог е обща. Сътворението на света и новото сътворение на човека и света става с общото действие на Троичния Бог. Следователно не само Светият Дух е създал господнето тяло на Христос, но и самият Отец, и Син, тоест Света Троица. Тази истина се формулира по следния начин: Бог е пожелал въплъщението на Своя Син, Синът и Слово Божие осъществил въплъщението Си, а Светият Дух го е завършил.

Зачатието на Христос в утробата на Богородица станало в тишина и тайно, а не с шум и смущение. Никой от ангелите и хората в онзи момент не можел да разбере в пълнота величието на случващото се. Нищо не смутило, нито повредило девството на Богородица. Затова и Пресветата била и останала Дева преди рождението, по време на рождението и след това. Това символизират трите звезди, с които иконописецът я изобразява винаги: на челото и на двете й рамене.
Следва 2 част

Превод от гръцки: Златина Каравълчева
Източник: Християнство и култура, бр. 38, 2009 г.

 

Още по темата
Още от Нашата вяра

За опазването на петте сетива - 2

14.07.2022 г. | Св. Никодим Светогорец | Нашата вяра

Според св. Василий Велики, очите са две нематериални ръце, чрез които душата усеща всичко, което се намира далеч от нея. Пази внимателно очите си, защото идолите на зрението се запечатват дълбоко в паметта - остаряваме и умираме заедно с тях...

Молитва за Отечеството и народа ни

22.06.2022 г. | Нашата вяра

Преблагий и всевишний Боже, Господарю на цялата земя и Царю на всички народи! Пред Твоята всемогъща власт и пред възвишения Твой престол ние се прекланяме и смирено Те молим милостиво да погледнеш на нашето Отечество и на нашия народ.

Петдесетница - 2 част

12.06.2022 г. | Митрополит Йеротей Влахос | Нашата вяра

Чрез тайнството Кръщение човекът става член на Църквата, член на Тялото Христово. За апостолите денят на кръщението бил именно денят на Петдесетница. И Христос за тях бил не само Учител, но и Глава... Слизайки над учениците, Светият Дух ги кръстил...

Какво се случва в центъра