
Можем да спасим някого главно с нашия пример

Интервю на отец Василий Шаган с архимандрит Адам (Ахаладзе), Грузинска Православна църква – доктор на медицинските науки, професор, председател на департамента по здравеопазване на Грузинската Патриаршия, ректор на университета „Св. царица Тамара”, поет. Автор на пет книги, над 60 научни труда и множество художествени и публицистични статии.
Отец Адам, днес много се говори за възхода на Православието в Грузия. Само на древната християнска традиция ли се дължи това или някакви нови фактори оказват влияние?
Ние още изживяваме постсъветския период. За 30 години хората отново се обърнаха към вярата, към Църквата, защото чувстваха глад за тези древни ценности. И не само през продължилия 70 години комунистически режим. Дълго време преди 1917 година беше забранено да се служи на грузински език, заради отнетата автокефалия на Грузинската Православна църква. Това сложи дълбок отпечатък в душата на народа. Той отдавна очакваше този момент. Затова за нас настъпването на този период е толкова важно. Защото след почти век и половина най-после настъпи време на съзидателен труд в името на Бога, народът може да върши своите дала за слава Божия. Това е цялата онази натрупана енергия, която не сме можели да изразходваме през всичките тези години. Разбира се, тук навярно оказва влияние и човешкият фактор. Имам предвид дейността на нашия патриарх Илия, който оглавява църквата от 1977 година. Доколкото беше възможно, още преди разпада на Съветския съюз той подготви почвата за тази промяна. И когато вече започнаха да се отварят манастирите и църквите, народът просто тръгна натам. Някои станаха монаси, други – свещеници. Отвориха се семинариите, започна строителство на нови църкви и възстановяване на старите. До 1990 година в Грузия нямаше нито един действащ манастир. Нито един. В Тбилиси само в 5 църкви се извършваше богослужение, то беше на руски език. Едва при патриарх Илия започнаха да се подготвят нови свещеници, а сега вече са възстановени и богослужебните книги на грузински.
Известно е, че Грузия е дала много мъченици за вярата. Как мислите, паметта на новомъчениците действа ли възпитателно на младото поколение в Грузия?
Смятам, че мъчениците от последните времена, които са по-близо до нас, мъченици, които са живели в нашето съвремие, през 20 век, са по-осезаем пример. Защото човек се докосва до този свят, който познава. Може би вярващите понякога възприемат житията на светиите като история, но това не е достатъчно. Трябва да усетим с живота си, че той е част от реалността, в която пребиваваме. А житията на новомъчениците трябва да станат настолна книга за всички поколения, откъдето да извличат уроци занапред. Имам усещането, че грешките, допуснати преди и след Октомврийската революция в Русия, често се допускат и в други държави, където Господ е дал, слава Богу, и църква, и християнска вяра. И така се учим от историята.
Какво бихте казали днес на младия човек за радостта, която може да намери във вярата?
Аз бих седнал и бих поговорил с него. Защото не с таланта си да убеждаваме другите или със силата на своите убеждения можем да спасим някого, а главно с нашия пример. Много често, без дори да говорим, хората наоколо разбират всичко. Затова, когато младите хора ни гледат, според мен, те много добре виждат всичко – как реално стоят нещата. И ние, които сме дошли вече в църквата, сме поели не толкова кръста си, а на първо място носим отговорност. Затова трябва повече да се молим и да бъдем много искрени. Само тогава те ще ни повярват.
Превод: Румяна Рашкова
Отец Василий Шаган: Изгубихме любовта и човечността си, затова някой дръзва да посегне на брат си с война
За всеки един от нас трябва да настъпи промяна. Ако не настъпи никаква промяна, значи ние пореден урок или поредна неслучайна ситуация, предоставена ни от Бога, ще я пропуснем и пак ще останем като една неразорана, безплодна нива...
Какво значи да бъдеш патриот
Мисля, че когато хората се учат да обичат един другиго – това е патриотизъм. Тук не върви психологията на инквизитора: ние ще го изгорим на кладата, но затова пък ще спасим душата му. Патриотизъм се проявява и тогава, когато хората се учат да се обичат едни други, колкото и да е сложно...
На Богоявление се освещава водата, която е в основата на всичко
Този празник всъщност ни напомня, че трябва да се осветим отново. Не просто да отидем да запалим свещичка... И да не се ограничаваме само с някакво външно религиозно почитание, а да пристъпим към този Христос, към въплътеното Слово, като се очистим от всички лоши мисли...
Какво се случва в центъра

Мастър клас по иконопис за деца: „Образът на Архангел Михаил”
Започва набиране на участници за третия Мастър клас по иконопис за деца. Желаещите трябва да са на възраст от 11 до 18 г. с изразени творчески умения, повишен интерес към изобразителното изкуство и към тематиката на курса...
С децата от Сдружение „Милосърдие за теб”
Надяваме се, че наученото в Духовно-просветния център е обогатило както познанията им за историята на града, в който живеят, така и духовния им кръгозор и възможностите за личен избор в житейските ситуации, които им предстоят...
Представяне на изданието „Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил” - история и настояще”
Изданието проследява историята на Първото Българско училище и Първата българска църква във Варна през Възраждането и всички съвременни дейности, които се случват вече 20 години в Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил”...
Семейство и възпитание
За неправославните приказки и едно вълшебно житие
Света Богородица е образец за майка и жена
Милосърдие
Енорийска задружност в помощ на бежанците от Украйна
Деца, преживели война. Съвети на психолога
Събития
Интервю
Какво се случва в центъра
С децата от Сдружение „Милосърдие за теб”
Представяне на изданието „Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил” - история и настояще”
Мастър клас по иконопис за деца: „Образът на Архангел Михаил”
Нови книги
„Прераждането на душата. Православен отговор” - Илия Маринов
Благодатни дарове и благодатни хора