Обръщането на св. апостол Павел

29.06.2020 г.
Кръщение на ап. Павел, Cappella Palatina, 12 в. -
 ru.wikipedia.org
Автор: Отец Патрик Хенри Риърдън

Ние не сме свободни да изберем рамката и формата на нашето покаяние. Това със сигурност е едно от най-ясните учения на Библията. Иисус наля вода в умивалника – казва свещеният текст – и почна да мие нозете на учениците (Йоан 13:5). Господ избрал съда – средството, което дало особено очертание и конкретен аспект на Неговата очистителна вода. Тогава Той пристъпил към всеки от учениците си и един по един те разбрали, че трябва да сложат нозете си в този умивалник, за да може Той да ги измие.

С други думи, Сам Господ избира начина и образа на нашето очистване. Как се очистваме чрез Христа, не е решение на нашия личен избор. „Ето го съдът. Сложете си нозете тук, точно в този съд, и аз ще ги измия и ще бъдете чисти, защото, ако не ви измия, нямате дял с Мене”.

Тази истина е една от най-важните истини, които Савел от Тарс трябвало да научи, и Господ се погрижил добре за това. Както често пъти с покаяние си спомнял самият Савел, по време на предишния си живот той бил гонител на светата Църква (1Кор 15:9; Гал 1:13,23; Филип 3:6; 1Тим 1:13). А Павел – както пише – пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор (Деян. 8:3). Затова, когато Господ обърнал Савел по пътя към Дамаск, Той му дал ясен знак да се подчини на Църквата, на която преди това е правил зло.

Някои модерни християни мислят, че могат да стигна до Бога „само чрез Христос”, без „организираната религия”, но Бог постави апостол Павел в такава ситуация, която да не му остави възможност за никакви такива илюзии. Напротив при обръщането на Павел, Иисус най-конкретно отъждествява Себe Си с Църквата с думите: Савле, Савле, що Ме гониш? … Аз съм Иисус, Когото ти гониш. (9:4-5).

По този начин Савел никога не може да каже, че е достигнал до Бога „само чрез Христос, и без никаква организирана религия”. Всъщност, когато Христос открил Себе Си на Правел, Той не му казал нищо друго. Когато Савел го попитал: Господи, какво искаш да направя? – Иисус еднозначно го упътил да постави същия въпрос на Църквата: стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш. (Деян. 9:6).

Дори на апостол Павел, в момента на неговото обръщане, не му било позволено да се срещне с Иисус „един на един” – насаме. Границата и формата на неговото покаяние трябвало да бъдат определени от конкретната „организирана религия”. Ап. Павел нямаше да има никаква „лична връзка с Иисус като Господ и Спасител”, освен чрез подчинение на учението, дисциплината и богослужението на тайнствата и общия живот на Църквата. Той не можеше да има „лични отношения с Христос” според своите лични условия. Отделно от Църквата спасителното познание за Бога в Христа не е възможно дори за апостол Павел. Напротив, той бил ограничен и принуден да подчини своето сърце и съвест на овластения от Бога авторитет на същото това тяло на християните, което той дотогава гонел – Църквата.

Греховете на Павел не били простени от простото му желание „Иисус да влезе в неговото сърце”. В новозаветния текст няма нищо, което да ни говори, че се е случило нещо такова по пътя за Дамаск. Напротив греховете на Павел били простени с неговото свободно подчинение на Църковната светотайнствена дисциплина: Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господа Иисуса. (Деян. 22:16), защото Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен. (Марк 16:16). Павел бил задължен да премине същия процес, който преминава всеки друг вярващ според определението при първата апостолска проповед на Църквата: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете. (Деян. 2:38). Греховете на Павел били простени по същия начин, по който се прощават греховете на всеки друг – чрез присъединяването към тайнствената организация, която има власт да прощава греховете на този свят. (Йоан 20:23).

В опита на своето обръщане св. апостол Павел приел и семето на цялото си последващо учение за Църквата, която той после определя като стълб и крепило на истината (1Тим 3:15). Ап. Павел не познава никакво неинституционално християнство. Той не познавал друг Христос, освен Христос на Църквата, на тази възстановена и организирана общност от вярващи, която за апостола е толкова интимно отъждествена с Христос, че е наречена Негово Тяло (Ефес. 1:22; 4:15-16; 5:23; Кол 1:18.24).

Превод от македонски: Борислав Аврамов

Източник: mistagogia.mk

* В статията са използвани фрагменти от византийски мозайки от 12 в. от параклиса (Cappella Palatina) в Двореца на норманските крале (Palazzo Reale), Палермо, Южна Италия (повече – тук).

** Отец Патрик Хенри Риърдън е архиепископ на Антиохийската православна църква, служи в храма „Вси светии” в Чикаго, преподавател, автор на девет книги, колумнист и главен редактор на Touchstone. Периодично провежда беседи по радио Ancient Faith.

Още по темата
Още от Нашата вяра

За опазването на петте сетива - 2

14.07.2022 г. | Св. Никодим Светогорец | Нашата вяра

Според св. Василий Велики, очите са две нематериални ръце, чрез които душата усеща всичко, което се намира далеч от нея. Пази внимателно очите си, защото идолите на зрението се запечатват дълбоко в паметта - остаряваме и умираме заедно с тях...

Молитва за Отечеството и народа ни

22.06.2022 г. | Нашата вяра

Преблагий и всевишний Боже, Господарю на цялата земя и Царю на всички народи! Пред Твоята всемогъща власт и пред възвишения Твой престол ние се прекланяме и смирено Те молим милостиво да погледнеш на нашето Отечество и на нашия народ.

Петдесетница - 2 част

12.06.2022 г. | Митрополит Йеротей Влахос | Нашата вяра

Чрез тайнството Кръщение човекът става член на Църквата, член на Тялото Христово. За апостолите денят на кръщението бил именно денят на Петдесетница. И Христос за тях бил не само Учител, но и Глава... Слизайки над учениците, Светият Дух ги кръстил...

Какво се случва в центъра