„Ти си проповед на пророците и украшение на апостолите”

23.03.2019 г.
pinterest.pt (фрагмент)
Автор: иконом Василий Шаган

За образа на Богородица и истинското покаяние, като път към царството Божие. Думи на иконом Василий Шаган след Малкото повечерие с канона и 2-ра статия на акатиста към Пресвета Богородица – 10 март 2017 г., храм „Св. Николай Чудотворец”.

Защо бяхме тук, братя и сестри? С какво настроение ще си тръгнем сега оттук? Сигурно ще се озадачим от отговора, който може да намерим. Живеем в оскъдни времена – не материално, а духовно оскъдни, и трябва да опитаме от  всичко, което Църквата ни предлага, за да намерим съсредоточие на своя ум и сърце.

Днес в песнопенията за Богородица чухме стиховете: „Ти си проповед на пророците и украшение на апостолите”. Какво значи да си проповед на пророците? Ако пророците са пророкували идването на Спасителя и живота, към който Той ни е призовал, проповядвали са как да живеем, за да можем да посрещнем Месията, то Пресвета Богородица е реално въплъщение на всичките тези думи – и на тяхната проповед, и на тяхното свидетелство. Всичко, което те са говорили, Тя го е показала в Себе си без да говори. А го е показала как? Като е станала, както се пее на друго място, „златна стомна, в която се пази съкровището на Божията благодат”, или „златна ключалка” през която сме влезли в царството Божие.

И сега, като възхваляваме Божията майка през Великия пост, виждаме как постното настроение полека-лека угасва в нас, и колкото повече време от поста минава, толкова повече свикваме, и той става като някакво ежедневие, в което пак се забравяме. Охладнява отношението ни към всичко, в това число и към собственото ни покаяние. Затова Църквата всеки петък ни напомня за Богородица като образ, в който трябва да се образоваме, т.е. да се обличаме, за да бъдем истински. И затова ѝ се покланяме и я почитаме.

Искам да ви кажа, братя и сестри, че едно от нещата, към които Църквата ни призовава, е да имаме изповед – истинска изповед в покаяние за своите грехове. И като виждаме как най-често нашата изповед е законническа, такава една повърхностна, изповядваме се за своите простъпки, но не се задълбочаваме в себе си, трябва да си припомним, че тайнството покаяние ни е дадено, за да станем способни да живеем с Господа и способни да живеем като едно цяло в името Господне. Следователно всичко, което ни пречи да бъдем едно с Бога и помежду си, е много тежък грях т.е. ако Господ ни е събрал да бъдем едно, а ние имаме гордост, тщестлавие, завист, непримирение с ближния и цял куп други неща, които ни пречат да сме едно, трябва да го намерим в себе си и да го изповядваме.

Нека да започнем от това, че малцина от нас имаме желание, имаме представа за живота като единство с Бог и помежду си. Кой от нас има такъв стремеж, да бъде едно цяло с Господа и да живее заради Христа, да бъде едно цяло поне с тези, с които сме сега тук? Фактът, че ние трудно каним един другиго в своя дом, че не сме способни да седнем на една маса един с друг, вече говори за това, че имаме голямо чувство на неприязън. Толкова голямо, че даже не можем да си представим как ще го превъзмогнем. Да не говорим вече за гордостта, която е толкова голяма, че се чудим как можем да се смалим до другия. Но най-вече любов нямаме към ближния. Тя е толкова голяма, че не знаем как да я придобием, истинската любов. Ето това осъзнаване на своята неспособност да бъдем едно цяло помежду си, е повод за дълбоко и искрено покаяние и плач. Защото това е страшно – да признаеш колко си далеч от онова, което трябва да бъдеш. И тъй като много говорим за царството Божие и се стремим към него, нека се замислим – как ще седнем там на една маса помежду си? Можем ли? Като не можем, да си го признаем, и като отидеме на изповед, да кажем: „аз имам много тежки грехове, защото не обичам брата си така, както би трябвало да го обичам”.

Божията майка е нашето вдъхновение. Тя е ходатайка пред Господа, на Която се молим да ни научи как да живеем и какви да бъдем, за да станем наследници на Царството, което Тя вече е унаследила.

Да сте живи и здрави.

Още по темата: Акатист - 1ст. и за изповедта

Още по темата
Още от Проповеди

Да Го посрещнем с радост!

21.04.2019 г. | отец Алексей Атанасов | Проповеди

Няма друга причина един цял град да посрещне един човек като цар, с голяма радост, ако не се е случило нещо, което излиза извън нашите разбирания за съществуването ни… И тук идва въпросът, дали ние ще посрещнем днешния ден, както тези хора?...

Нашето възкресение. Слово за Лазарова събота

20.04.2019 г. | йеромонах Игнатий (Шестаков) | Проповеди

Днес си спомняме чудото, което Господ Иисус Христос сътворил на път към Своите страдания... преди началото на Страстната седмица Господ ни дава радостта на възкресението, напомня ни, че Той може да ни възкреси и да ни избави от всякакъв грях, разложение, смърт и тление....

Как да станем първи

15.04.2019 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Величието на човешката душа не се измерва спрямо желанието за притежание на богатства, имот и слава. Величието се измерва спрямо любовта, която имаш към Бога…Когато начинът ни на живот да бъдем последни, стане ежедневие, тогава вече имаме шанс и ние да влезем в царството Божие...

Какво се случва в центъра