Пет срещи за Литургията

17.02.2017 г.
Източник: orthphoto.net
Автор: Архангел.бг

Помните ли? И миналата година имахме подобно заглавие. Само че този път главни герои в историята са децата в Църквата. В пет поредни занимания на Неделното училище (в групата на големите) главната темата е Литургията. Казваме главната, защото знаем, че в разговорите с децата винаги възникват и много важни странични въпроси. Но нито те, нито сложната материя попречиха замисълът да се осъществи. Сега вече от опит знаем – с децата може да се говори и за най-сложните неща, просто е нужен подход.

Първият разговор беше по-общ. Децата си изясняваха какво знаят за Причастието, към което те пристъпват на неделната служба. Запитаха се какъв е смисълът му, кога се е случило първото причастяване и какво представляват виното и хлябът, от които то се приготвя. За домашно получиха задачата, да намерят в храма къде се намира иконата „Тайната вечеря” и да помислят защо е там?

Втората среща започна с мултимедийна презентация, посветена на отделните части на св. Литургия. Както се оказа, децата бяха забелязали много от тях, но не всички знаеха какъв е смисълът им. Повече внимание отделиха на просфората, която свещеникът използва, за да приготви св. Причастие – разбраха какъв е символът на изображенията върху нея и за какво се използва всяка една част. Накрая всеки си нарисуват просфора и отбеляза частите ѝ, а за домашно остана да изброят имената на свои близки, за които биха искали да прочетат молитви за здраве и за упокой по време на следващата Проскомидия.

Третото занимание съсредоточи вниманието на децата върху текста на Великата ектения. След като с помощта на учителите си изясниха всеки стих, те имаха за задача да нарисуват символични рисунки към някои от тях, а самите стихове залепиха на обратната страна на рисунките. По този начин те подготвиха задачи-изненада за отец Василий, който ще се включи в последната от срещите за Литургията.

За нашия български народ, за правителството и за христолюбивото ни войнство на Господа да се помолим...

Четвъртата среща беше посветена на Литургията на верните. Звучи като непосилна задача, да се говори на деца за това, но е факт, че се случи. Дори като едни малки богослови те сами изясниха кои са верните – „които си спазват обещанията”, „които се причастяват”, „които са се кръстили”, „които вярват в Бога”, „които са верни на Господ”. И бяха съвсем прави. Защото тези, които са повярвали в Христос, приемат св. Кръщение, по време на което те дават обещание пред Бога да Му бъдат верни, а които останат верни на Бога, имат право да участват в Литургията на верните, в това тайнствено събитие, което се случва както на земята, така и на небето, както във времето, така и във вечността на Божието Царство и в която участва цялата  Църква – и ангелите, и светиите, и Самият Бог.
След това децата изгледаха презентация, с помощта на която си припомниха как Адам и Ева повярваха на клеветата на дявола, престъпиха Божията заповед  и се оказаха неверни. Как бяха изгонени от рая, как грехът ги отлъчи от Бога и те станаха подвластни на болестите и смъртта, но Бог не ги остави   и обеща да им прати Спасител, който да ги избави от това гибелно състояние. Подсетиха се, че този Спасител е самият Божи Син, Който стана и човек, живя с хората на земята, показа им пътя на спасението и, преди кръстните Си изкупителни страдания,  събра учениците си на Тайната вечеря и им завеща да я извършват  отново и отново, за бъдат едно с Него. Причастието се разкри пред децата  като преодоляване на разлъката между Бога и човека, като вкусване на вечния живот.

orthphoto.netТака, на достъпен език, на децата  беше разяснен сложният смисъл на Литургията, за да не бъде тя непонятна за тях и с нетърпение или досада едва да дочакват края ѝ.
Изяснени бяха някой действия и възгласи на свещенослужителите, смисълът на някои от песнопенията и вниманието на децата беше насочено към това, как самите те могат да участват в нея наравно с възрастните. В този смисъл е и мнението на учителите в Неделното училище, положили не малко усилия, за да станат тези срещи реално събитие:

Искаше ни се да помогнем на децата, които изпитват затруднения да участват в Литургията, защото не разбират добре ставащото и почти не участват в него, а това поставя на изпитание нуждата им от активност, движение, общуване. Бяхме си поставили за цел да им дадем такива познания, които да им послужат като опорни точки, за да има по време на службата за какво да размишляват, да ги стимулират да се помолят, да им помогнат да усетят радостта от това, че нещо знаят и могат да кажат. Литургията означава „общо дело” и единствения начин децата да я обикнат, е да им дадем възможност да участват в нея, а не просто да стоят, да гледат и слушат едни и същи непонятни неща и да се чувстват ограничени от напомнянията: „Тихо! Пречиш! Стой мирно!”.
Може би и самите ние трябва да си дадем сметка, че Литургията не се служи само от свещениците, а от Църквата /от всички нас/. Би било хубаво, ако децата почувстват, че участват в нещо важно, а не в една церемония. Те могат да бъдат включени още от къщи в написването на имената за поменаване на Литургията – нека ги напишат и отнесат саморъчно – това ще им достави радост. Написването на имената на починалите /ето сега идва и Задушница/ може да стане повод в семейството да се поговори за предците, които децата не помнят, и така те да се почувстват част от своя род. За децата ще бъде интересно да научат кои са били те, да видят техни снимки, да разберат, че те чувстват молитвите, които Църквата възнася за тях.
Когато дойде моментът по време на Литургията, в който свещениците поменават имената, може да подскажем на детето – „Сега можеш да се помолиш за този и този – например за татко си, който е на плаване, за баба си, която в момента е болна” и т. н. Ако децата научат текста на Символа на вярата, на някои от молитвите и песнопенията, това също би им помогнало и би ги накарало да се чувстват участници в общото дело на Църквата, наравно с възрастните. Вместо да им се караме да мълчат, по време на Херувимската песен може да покажем на по-малките херувимите в централния купол и да им кажем, че Църквата ни призовава да сме като тях . В моменти, когато не тече Литургия, можем да разведем децата из храма, да им покажем кои светци са изобразени на иконите, какви са били те, какъв е бил животът им. Така по време на Литургията очите на децата ще срещат познати изображения, ще има какво да си припомнят и за какво да размишляват.

На 19 февруари ще бъде последното занимание за Литургията, в което ще участва и о. Василий. Той ще покаже на децата просфората и всички онези предмети от олтара, които са свързани с Евхаристията. Ще видят отблизо свещеническите одежди и ще разберат какво символизират те. Галерия (19.02.17)

Още от Събития

Да станеш Йоанов

18.08.2018 г. | Пенка Христова | Събития

И когато, след като се покланят на гроба на светеца и изчитат акатиста му, трябва да се разделят, чуват заключителните думи на отец Ангел, който им казва, че те вече са Йоанови. А щом са Йоанови, то значи са Христови... Честит празник!

Да възпеем Майката на света

01.08.2018 г. | Архангел.бг | Събития

О, Майко на Словото и Дево, освободи ме от трудности и беди. Пресвета Богородице, спаси ни! С тези думи започва Молебният канон на Пресвета Богородица, с който Църквата ще възпява Божията Майка през започващия днес пост.

140 години свобода

26.07.2018 г. | Архангел.бг | Събития

Към официалното програма, организирана в чест на 140-та годишнина от освобождението на Варна, Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил” добавя още едно събитие – традиционната изложба от детския пленер „Колко са чудни делата Ти, Господи!”...

Какво се случва в центъра