Неверието на апостола срещу вярата на равнодушието

05.05.2019 г.
източник: shutterstock.com
Автор: Владимир Легойда

За съжаление ние знаем твърде малко за този апостол. Евангелието – най-важният и авторитетен източник – повече говори за Петър и Йоан; Новият Завет като цяло – за Павел. А името на апостол Тома преди всичко ни кара да си спомним онзи епизод, когато той първо не повярвал във възкресението на Христос, а след това получил уверение в истинността на случилото се от Самия Спасител. „Тома неверни” става разпространен художествен образ. Но както често се случва,неговите интерпретации в масовата култура се оказват доста далеч от дълбочината на Евангелския смисъл.

Неверието на апостол Тома най-малко може да бъде тълкувано като упорито отричане. Напротив, това неверие идва тъкмо от жаждата му за вяра. Да си спомним ситуацията: учениците – най-близките приятели на Спасителя – са изплашени, объркани и разпръснати след страшните събития на Страстите Господни. Все още не разбрали докрай Кой точно е бил сред тях, апостолите в онези дни живеят с надеждата за среща с Христоз, но в същото време смятат, че тази среща е нещо съвсем невероятно. И когато Тома вижда апостолите, вече срещнали Христа възкръсналия, той може би не им вярва, защото, не са му достатъчни техните думи, тяхната радост. Той трябва да се увери, защото от това зависи всичко в живота му. Парадокс: Тома не вярва тъкмо защото много иска да повярва – не „да приеме на вяра”, а с цялото си същество да разбере истината. И Христос навярно затова и се явява на Тома, защото вижда жаждата ме за вяра. Стремежът на човека към вяра, към увереност – не може да остане без отговор. Бог винаги откликва.

В неверието на Тома го няма това равнодушие, което, за съжаление, много често се среща сред нас… Ние много лесно – благодарение на това, че днес никой не ни преследва да това – наричаме себе си вярващи, но често такава „вяра” не води към среща с Бога. Затова и си припомняме благодатното неверие на Тома, защото то го довело до Христос. Може цял живот да се мислиш за християни, но така и да не срещнеш Христа – просто защото не търсиш тази среща, защото твоята вяра е равнодушна. А това е много по-зле от „неверието” на апостола. Всички тези благоприятните условия – когато вярата ни не се подлага на постоянни изпитания, когато не ни се налага да отстояваме и доказваме правото си да вярваме – създават среда за една разслабена вяра, която не може да наречем по друг начин освен неверие…

Образът на Тома се доближава до още един Евангелски образ – бащата, който моли Спасителя да изцели сина му. На въпроса на Христос, вярва ли в това, че синът му може да бъде изцелен, бащата отговаря с друг парадокс: Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми (Марк. 9:24). Това също е своеобразен вопъл на Тома – колосална потребност да получиш отговор от Бога. Само Бог може да изцели, и само Бог може избави от неверие. И в същото време това е страх. Този страх за падналия човек (състояние, в което сме всички) е естествен, защото в този паднал свят не е толкова просто да повярваш. И от този страх може да ни освободи само Христос – Бог, Който по същия начин, както след време ще откликне на молбата на Тома, така отговаря и на молбата на бащата за изцелението на сина му. Много често човек повече от това не може и да каже, само едно: „Вярвам, помогни на неверието ми!”. Но в такива моменти именно това е достатъчно, за да чуем отговора на Бога.

Със съкращения
Превод: Румяна Рашкова
Източник: foma.ru

Владимир Легойда
Главен редактор на списание „Тома” (рус. „Фома”), председател на Синодалния отдел на РПЦ за връзките с обществеността и средствата за масова информация, преподавател в МГИМО (Московския държавен институт по международни отношения)

„Когато избирахме название за списание „Тома”, от една страна, съвсем съзнателно се насочихме към метафората „Тома неверни”, а от друга – по-важната – искахме да насочим вниманието на читателя към тази Евангелска история, която е важна както в своя исторически контекст, така и в съвременен прочит.”

Още по темата
Още от Коментар

Чакане

08.06.2019 г. | Дякон Ненад Илич | Коментар

Боже, колко неща правим, които не са в Твоето сега... Когато успеем да правим само тези неща, които правим от любов към Бога и хората, ние сме в това Сега. Съществуваме. А иначе не съществуваме – само чакаме...

Между 11 и 24 май – опит за сближаване: образование и възпитание

11.05.2019 г. | иконом Василий Шаган | Коментар

Светите братя искали да ни научат „как чрез дела да станем подобие на Бога”. И ако цялото ни Възраждане се е отъждествявало с тяхното свято дело, то сега смело можем да кажем, че не сме се научили много от тях...

Преобразената любов (+Видео)

07.05.2019 г. | гл.ас. д-р Смилен Марков | Коментар

Има ли някаква специфика християнската любов, или не? Този въпрос не е теоретичен, за да разберем какво значи „Бог е любов” или „Нова заповед ви давам, да любите един другиго”, трябва да знаем какво представлява тази любов...

Какво се случва в центъра