Непознатата история: Варна се грижи за своите бедни

03.03.2018 г.
Църковна безплатна трапезария при храм „Св. Петка”. През 1928 г. е построена пристройката към черквата - днешната кръщелна. До 1945 г. тя е ползвана като кухня за бедни (chernomore.bg)
Автор: Марица Гърдева

Не подлежи на съмнение, че благотворителността е една от най-хуманните и смислени дейности, с които се занимават хората по света. Благодарение на благотворителността и в миналото, и днес се спасяват човешки животи, дава се здраве, надежда и шанс за по-добро бъдеще на изпаднали в нужда хора. Българинът открай време е възпитаван, че благотворителността е символ на най-висши човешки качества – милосърдието и добротата. От тези именно християнски ценности се ръководели местната власт и гражданите на Варна, когато се грижели за своите нуждаещи се събратя и когато предприемали мерки за ограничаване на бедността и последствията от нея върху живота в града.

Едно от най-характерните неща в демографски план за следосвобожденска България е динамиката на миграционните процеси. Този процес не подминава и Варна.

Основният миграционен поток към морския град идва от Македония и Тракия, които след решенията на Берлинския конгрес остават под властта на Османската империя. Във Варна се заселват и емигрирали преди Освобождението в Румъния, Банат, Русия, Мала Азия българи.

Особено притегателна се оказала тя за малоазийските българи, защото водният път за тях бил най-безопасният. Не само бежанци обаче се установяват да живеят във Варна, но и много хора от вътрешността на страната, привлечени от перспективите, които предлага един голям административен и търговски град. И наред с имотните, богатите и образованите сред бежанците се оказали и много болни, вдовици, сираци или инвалиди от войните, които нямало как сами да се справят с живота и да осигурят препитанието си.

За да помогнат на нуждаещите се, гражданите на морския град създават благотворителни дружества, организират се балове, вечеринки, концерти и театрални представления, средствата от които отиват за бедните.

Регулира се правото за получаване на помощи от общината

През 1888 г. (публикувано в бр. 6 от 23 декември с.г. на „Варненски общински вестник”; гласувано от Общинския съвет на 12 декември 1888 г. с Решение №360) Общинският съвет приема „Правилник за давание помощ на бедните във Варненската Градска Община”.

Право на помощи имали бедните деца на неимотни членове в общината; бедните варненци, които поради болест, старост и други причини не били способни да работят; временно безработните (за определен период, до намиране на работа). В правилника било записано, че „Общината е длъжна да помага на таквизито свои членове, доколкото й допущат наличните средства, само когато нуждающите се за помощ нямат свои родители или други роднини, които са обязани или могат да им дадат нужната насъщна помощ”. Целта на тези помощи била „главно избягвание бедний да не умре от глад, и да не ходи недостатъчно облечен”.

Според документа, по изключение, общинското управление можело да раздава парични помощи или други помощи (храна, дърва и т.н.) на нуждаещите се граждани и особено на вдовиците и децата за големите християнски и мюсюлмански празници.

На бедни, пристигнали във Варна от друго населено място, помощи се давали само в извънредни случаи, и то само „за спомагание на подобни испаднали да могат да се завърнат в своята си община, в законното си местожителство, или за заминувание към она град или село, отгдето са дошли във Варна”. За тези „пришълци” важало правилото, че ако до шест седмици след пристигането си в града „не се настани на работа, а ходи празен и би се явил в Общинското Управление за помощ или за разрешение да проси”, същият бил предаван на полицията и попадал под ударите на „Закона за безделниците”.

Помощите се отпускали в „пари, лекарства, хляб, платове, обуща, дърва, вълна и др.” по следните строго разписани правила: „а) парична помощ, не повече от един лев на човек, по определение на кмета или на делегираний негов помощник, а по-големи суми – по определение от кмета и поне двама от помощниците му”, във втория случай на разписката се разписвали не само човекът, получил помощта, но и всички, които я отпускали.

За отпускане на лекарства било необходимо съответният чиновник в общината да удостовери на гърба на рецептата имотното състояние на нуждаещия се, като положи подпис и печат на общината. Хляб и дърва се отпускали по правила, аналогични на тези за паричните помощи.

За изпълнение на правилника бил съставен и съответният списък от правоимащи бедни, като на началника на Финансовото отделение било възложено на всеки шест месеца да проверява чрез своите агенти „да не би да се е подобрило някому състоянието”.

От този правилник в първите години на ХХ век, според публикуваните във „Варненски общински вестник” справки, се възползвали сравнително малко варненци. В този период пристанището и подемът на текстилната, металообработващата и машиностроителната промишленост осигурявали работа на хиляди хора и градът се превърнал във водещ индустриален център в Североизточна България. Но страната ни влязла във водовъртежа на войните… А след тях последвала голямата депресия, която не подминала и Варна.

В края на 20-те години на ХХ в. икономическата криза нанесла тежък удар на промишлеността в града. Последвали многобройни фалити и съкращения на работници, стачки и социално напрежение. Нараснал лавинообразно и броят на бедните, които протегнали ръка за помощ от общината. Средствата обаче не достигали. Местната власт започнала да търси начини за справяне със ситуацията. Така през декември 1927 г. по идея на кмета Никола Попов се родила „Една навременна и високоблагородна инициатива”, както я определил репортерът на „Варненски общински вестник” (бр.152 от 24 декември с.г.).

Кметът Никола Попов събрал във фоайето на новопостроения театър „представителите на всички културни и родолюбиви организации и началници на учрежденията за размяна на мнения по подпомагането на бедните деца във Варна”.

Според встъпителното слово на Никола Попов, над 700 деца в морския град се нуждаели от подпомагане, за да могат да посещават училище. Кметът призовава участниците в събранието да се включат в инициативата и „да извадим тия нежни, крехки души от пороците, към които гладният им стомах ги подтиква”. Бил създаден инициативен комитет, а някои от организациите още по време на събранието заявили своята готовност да участват в благородната инициатива: „Запасното офицерство в града решило да осигури прехраната на 10 деца”, а друга организация, чието име авторът на материала не споменава, веднага се включила с подпомагането на още 20 деца. Варненската популярна банка „приела изхранването на 30 деца”, а дружеството на журналистите в града поело издръжката на още 10 нуждаещи се малолетни.

Инициативният комитет, в който влезли Костадин Генов (третият от петимата братя Генови - Гено, Жеко, Костадин, Христо и Георги, замогнали се фабриканти и търговци на платове), полският консул в града Адолф Марсел Рогалски, д-р Златаров, д-р Чакъров, протойерей Хаджиев, Д. Духовников (управител на Варненската популярна банка) и кметът Никола Попов, освен за нуждаещите се деца в училищна възраст поел ангажимент да подпомага и настанените в детския приют „Митрополит Стефан”.

Приютът бил създаден през 1924 г. от благотворителното християнско братство „Архангел Михаил”, почетен председател на което бил Варненският митрополит Симеон. В приюта се приемали „деца на всички бедни майки, които отиват през деня на работа и няма на кого да ги оставят в дома си”. Максималният капацитет на това благотворително заведение бил 80 места, а в него „Съвършено безплатно на децата се дава закуска, обяд и вечеря. През деня, разпределени в две стаи, децата се занимават от две възпитателки. Те ги учат на четмо и писмо, да рисуват, учат ги да декламират, да пеят и пр.” В приюта приемали деца от 3 до 7 години, които не ходели още на училище, а на най-бедните били осигурявани и дрешки. Заведението се издържало изключително и само от дарения. Хлебарското сдружение във Варна осигурявало редовни доставки на хляб за питомците му, бакалското сдружение се било ангажирало с „продоволстването му с продукти”. Независимо от това отделни търговски фирми внасяли „ежемесечно по една определена от самите тях сума” за издръжка на приюта. Например от памучната фабрика давали 500 лв. на месец, тютюневата – 300 лв., и т.н. Фабрика „Текстил” осигурявала платове за дрешки на децата, общината – безплатни дърва за огрев, общинската зеленчукова градина – зеленчуци. Според изявление на домакина му пред „Варненски общински вестник” (бр.152 от 24 декември 1927 г.): „Разбира се за електричество, вода, смет и др. такси, приюта не плаща нищо”. Към всичко това следва да добавим и даренията на отделни граждани, но въпреки всичко средствата не достигали да се разшири капацитета на заведението и то да отговори на нуждите на града, които били многократно по-големи.

За подпомагане на нуждаещите се в града се организирали редица благотворителни събития – сказки, представления, журове, вечеринки, балове и т.н.
(Следва)

Източник: chernomore.bg

Още от Милосърдие

24 октомври – Ден на молитва за децата с увреждания и техните семейства

23.10.2018 г. | Архангел.бг | Милосърдие

Молебенът ще бъде отслужен във всички български храмове. Датата не е избрана случайно. На 24 октомври Православна църква почита чудотворната икона на Божията Майка „Радост за всички скърбящи”. В храм „Св. Николай Чудотворец” ще започне в 9.30 ч...

Жест на милосърдие в началото на поста

25.02.2018 г. | Архангел.бг | Милосърдие

В деня на Тодорова събота трапезата за бедни в Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил”, за радост на всички, беше сложена в доста променена обстановка. Фирма дари 8 маси и 16 пейки за нуждите на социалната дейност на центъра.

Молитвата за починалите

10.02.2018 г. | старецът Гавриил Карейски | Милосърдие

Задушница преди Великия пост е първата от трите през годината. В тези дни, отредени за поменаване на починалите и молитва за душите им, Църквата се събира и моли Бога да помилва онези, които са си заминали от този свят с вяра и надежда за Възкресение.

Какво се случва в центъра