Ние се спасяваме преди всичко чрез участие в страданията на Христос за нас

14.03.2015 г.
Автор: архим. Софроний /Сахаров/

Из „Литургичната молитва”

Навлизайки в земния живот на Господа, придобиваме божествената вечност, изпълнена с любов. В условията на днешната историческа действителност тази любов неизбежно страда, състрадава на другия и то „докрай”, до пълното си себепонизяване. По дара на Светия Дух ни се дава чудно благословение: да познаем в опита състоянията на Иисус Христос в степента, в която Отец благоволи към нас. Ние сме с Христос и на Тайната вечеря, и в Гетсимания, и на съда на Каяфа и на Пилат; носим заедно с Него кръста след изнурителните разпити и изтезанията; споделяме Неговата богооставеност и слизане в ада. И това следване на Христос е нашият кръст – невидим, но реален и известен на Бога.

А когато върху нас слезе нетварната Светлина, ни се дава радостта на възкресението и умът ни съзерцава Господа, Който се възнася там, отдето е дошъл /Йоан, 8:14/. Скъпи за мен са думите на апостол Павел: „Ако сте възкръснали заедно с Христа, търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога” /Кол. 3:1/.

Из "Ще видим Бога както си е", "Омофор", 2005 г., превод Ивайло Данов, Мила Игнатова

 

Още от Коментар

Най-ярък пример и пътеводна звезда за нас

12.04.2019 г. | иконом Василий Шаган | Коментар

В петък на петата седмица от Великия пост винаги служим целия акатист и канона на Пресвета Богородица. Сигурно сте си задавали въпроса, защо през Великия пост Църквата възпява толкова умилително Божията Майка...

Богословие на личността

11.02.2019 г. | Георги Тодоров | Коментар

Тоз, който умре в Христа, той умира победоносно – като зърното в земята. Църквата не отрича смъртта. Тя вярва в действителната победа над смъртта след смъртта, в действителния живот след смъртта – вечния живот в Царството. С Богом.

След паметта

10.02.2019 г. | Борислав Аврамов | Коментар

Тези дни имаше годишнина от смъртта на Капитан Петко Войвода. На централните гробища пред гроба на героя имаше помен и тържество. Всичко беше както трябва - накрая много венци и цветя от всички, както му е редът... А защо нямаше ученици?

Какво се случва в центъра