Духовно просветен център

Не мечтайте да останете същите!

21.03.2020 г.
Автор: иконом Василий Шаган

„Да се отдалечим от света, да издигнем ума на небето”. Малко повечерие с канона и 3-та статия на акатиста към Пресвета Богородица. Препоръки и съвети на иконом Василий Шаган към енорията относно черкуването в двата храма и съобразяването с въведените извънредни мерки на безопасност заради коронавируса. 20 март 2020 г., храм „Св. Николай Чудотворец” Варна.

Как ще служим оттук нататък, братя и сестри?

Не препоръчително, а задължително всички възрастни над 65 г. заедно с болните, които имат някои хронични или респираторни заболявания, да останат вкъщи. Да, и в събота, и в неделя. Това е израз на нашето смирение, което трябва да покажем, въпреки че много ни се иска да е всичко по старому. Но ето че това време е време за смирение, в което, както чухме в акатиста към Божията майка: „Да се отдалечим от света, да издигнем ума на небето”. И когато човек остане насаме в тези дни, по-лесно може, отдалечавайки се от всякаква житейска суета, да види себе си, да размисля относно своето покаяние, да влезе с ума си в сърцето, да види колко е далеч от някои истински неща, които би искал да има. И така в тези размисли и в тази ситуация можем да извлечем много ползи дори. Затова няма място да съжаляваме за нещо. Никой не ни гони за това, че сме християни, никой още не затваря храмовете, но имаме такива ограничения и нека всеки да си ги наложи. Особено тези, които решите да идвате в храма.

Трябва да знаете, че може да сте безстрашни да целувате иконите или нещо друго да правите, защото няма опасност да се заразите, но не бива да сте безстрашни да заразите другия! Защото здравият уж, но всъщност заразен, може да зарази някого, който да се разболее и дори да умре. И в това, да опазим другия, трябва ние да сме внимателни. За да не заразим някого, ще се смирим и ще приемем това ограничение в полза на другите. А и за себе си трябва да помислим, за своето здраве, което Бог ни е дал и ние трябва да опазим, а не безрезервно и смело да вървим с гърди напред. Така и мъчениците не са правили, когато са били преследвани за вярата.

По въпроса за Причастието, който вълнува мнозина. Препоръчително е тези от вас, които вече са се причастили, да се въздържат от причастие до Великден. Това няма да е предателство. И в никакъв случай няма да ви навреди духовно. Дори обратно. Като се въздържате сега, изпитайте всъщност себе си колко жадувате да се причастите с Христос. Колко жадувате за Христос? И дали наистина жадувате, ако не се причастите определено време. И ако нямате достатъчно жажда, може да я възпламените в себе си. С молитва и с покаяние.

Тези от вас, които не са се причастили още, също може да се въздържите. Нека пристъпят само тези, които имат много належаща нужда да приемат Тялото и Кръвта на Христос. Ако има такива, които поради възраст или болест не могат да дойдат в храма, нека се свържат със своите изповедници, с нашите свещеници и да се допитат как да постъпят. Всъщност не само за причастие и изповед е добре да имате връзка с нас, а и при друга нужда, в която сте изпаднали. И не се притеснявайте да я потърсите и поискате от нас свещениците или от други членове на енорията. А относно децата, те според специалистите са най-защитени от този вирус, но и те могат да бъдат носители. И те не бива да целуват и пипат иконите. Затова нека също се въздържат от идване в храма, ако е възможно, и от Причастие.

Разбирате ли, не е предателство да не дойдете в храма в тези дни! Никой не ни заставя да се откажем от вярата си. Най-важното, което трябва да знаем, е че нашето единство и общуване, и даже причастност с Христос, може да се случва и в нашата дълбока молитва: Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния! Всяка една дума е толкова дълбока и толкова ни обединява с Христос, че ако ние го казваме това искрено и внимателно, ще преживеем това единение с Господа. Четете и словото Божие – откровението на самия Христос, Който е Словото Божие. Внимавайте във всяка една дума. Това не замества Причастието като тайнство, но това е единение с Христос. Дълбоките размисли за Христос, за нашата вяра и надежда и упование в Него също са наше доближаване до Христос.

Аз мисля, че тази криза ни е изпратена и допусната от Бога, за да може ние да се научим на смирение, да утвърдим своята вяра. Да, да, много ползи могат да се извлекат от тази ситуация. И ако ние се настроим да извлечем полза, може да променим себе си към по-добро. Не мечтайте да останете същите, каквито бяхте! В никакъв случай. Това е пагубно за нас. Ние задължително трябва да се променим. Може ли някой да каже, че няма какво да помена в себе си?! Това е благодатно време за промяна, повярвайте ми. Защото почти всички ще се разболеем, но независимо от изхода на болестта, трябва да сме готови да се обновим. Трябва да сме обновени след този преход на криза.

Относно изповедта. Тъй като това е един момент на близост и на много тясно вербално общуване, не само с Бога, но и със свещеника, който приема изповедта, аз ви препоръчвам да се изповядват тези, които са в крайна нужда. Ако сте извършили смъртни грехове и съвестта ви не ви дава покой и трябва да се изповядате, то непременно трябва да се обадите на свещеника и да се изповядате. Тези, които вече са се изповядвали и не са извършили такива грехове, особено сега през поста, няма нужда да го правите просто така, защото сте решили. По този начин изкушаваме и Бога, и свещеника… Ами ако свещеникът е заразен и ви зарази? Разбирате ли, аз живея с такава мисъл, че може аз да заразя в един момент някого… Затова се допитайте до свещеника предварително.

Литургията ще се извърши и в двата храма в неделя. В храм „Св. Архангел Михаил”, тъй като е малък и няма достатъчно пространство много хора да стоят на разстояние, ще се допуснат 10-15 души. Тук, в храм „Св. Николай” няма да изгоним никого, но тези които дойдат, нека се съобразят с изискванията – да си сложите маски, дори и ръкавици и да стоите на разстояние един от друг. И въобще, докато трае извънредното положение, така ще се черкуваме в нашите храмове. И тъй като тази неделя е Неделя Кръстопоклонна и ще бъде изнесен кръстът в средата на храма, не е грешно само да му се поклоните. Ако някой все пак го целува, ще има човек, който да го почиства със спирт.

В тези дни е нужно да имаме дръзновение и силна вяра и много внимание как живеем и как постъпваме. Ще ви помоля в никакъв случай да не изпадате в паника, да правите трагедия от всичко. Нека проявим всички послушание към правителството, към лекарите, към нашия архиерей митрополит Йоан. Като имаме такова послушание, ние им помагаме да си вършат работата. Би било много несправедливо ние да си правим, каквото поискаме, а после да търсим помощ от тях. Нека засега да кажем: Господи, помилвай ни, пази ни от всяко зло, помагай на лекарите, на нашите политици и на всички, които работят сега в институциите и се грижат денонощно за всички, на работниците, които остават на своите работни места, за да произвеждат храни и всичко друго необходимо, и на всички нас!
Пресвятая Богородице, спаси нас! Амин.

Още по темата
Още от Проповеди

Можем ли да родим Бога?

27.03.2020 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Днес е онзи светъл миг, когато започва нашето спасение... За да може човекът от ново да стане част от Божието съществуване, за да може да стане отново жител на рая, това, за което е призван, той трябва да извърви обратния път. Чрез Мариам започва връщането на човека към Бога...

Моята баба

23.03.2020 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Проповед на протойерей Михаил Манев в Третата неделя на Великия пост – Кръстопоклонна. 22 март 2020 г., храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец”, Варна

Оръжието, което Христос ни остави

22.03.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

На кръста бе разпнат нашият Спасител, Който в нищо не е виновен. Чист Син Божий! От този момент кръстът се поставя в центъра на нашия християнски живот, на всички наши преживявания. Той е оръжието, което Христос ни остави.

Какво се случва в центъра