Нашата молитва за починалите

25.05.2018 г.
pravmir.ru
Автор: протойерей Андрей Ефанов

Колко е хубаво, че Църквата е определила дни за особена молитва, в която можем  изцяло да насочим вниманието си към нашите починали близки и към всички от века упокоили се православни християни.

Това е нещо много важно – да се молим за хората, за нашите братя и сестри в Христа, които вече са изживели живота си. При някого това е бил дълъг живот, при други – съвсем кратък, но всички те вече са се представили пред Лицето на Господа, тоест изминали са пътя, по който на всеки от нас, рано или късно, ще му се наложи да мине. Те знаят какво ни чака, това значи, че техните молитви са полезни за нас.

 А нашите молитви са нужни на тях. Да, ние се обръщаме към светиите и ги молим: „Светителю отче Николае, моли Бога за нас грешните” или „Преподобни отче Серафиме, моли Бога за нас грешните, помогни ни”, „Пресвета Владичице Богородице, спаси нас грешните”...

Но апостол Павел казва още, че трябва да се молим и един за друг, а не само на светиите. Светиите, разбира се, могат много, защото, както казва апостолът, „голяма сила има усърдната молитва на праведника”. Но и всеки човек, в една или друга степен, е праведен. Все пак не сме бесове, не сме се развратили окончателно, в нас е останало нещо свято; и според степента на нашата праведност действа и наша молитва.

Същото действие има и молитвата на нашите починали близки за нас. Тогава нека се молим един за друг: за починалите – ние, а те – за нас, – и по този начин всички ще се спасим. Нека се молим да бъде животът ни по-близо до Бога; да молим Господ да спаси душите на починалите наши близки и врагове – на всички онези, които имат нужда от нашата молитва. И ще се надяваме и техните молитви по същия начин да помогнат и на нас – да се променим, да станем по-одухотворени, по-обожени.

Когато станем такива, тогава и нашите молитви ще имат голяма сила; и много неща ще може да прави нашата молитва, ако сме праведни. Но докато праведността ни е малко, то нека поне онова добро, което имаме в душите си, да принася плод според силата на добрата почва, в която расте.

Нека Господ помилва всички нас, живи и починали, всички, които се нуждаят от Божията милост, което значи – целия човешки род и, преди всичко рода християнски, защото, по думите на апостола, „е Спасител на всички човеци, а най-вече на верните”. Нека бъдем верни, за да може Спасителят да стане и наш Избавител от адските мъки и Извор на радост. Амин.

Превод от руски: Румяна Рашкова
Източник: pravmir.ru

Още по темата
Още от Коментар

Богословие на личността

11.02.2019 г. | Георги Тодоров | Коментар

Тоз, който умре в Христа, той умира победоносно – като зърното в земята. Църквата не отрича смъртта. Тя вярва в действителната победа над смъртта след смъртта, в действителния живот след смъртта – вечния живот в Царството. С Богом.

След паметта

10.02.2019 г. | Борислав Аврамов | Коментар

Тези дни имаше годишнина от смъртта на Капитан Петко Войвода. На централните гробища пред гроба на героя имаше помен и тържество. Всичко беше както трябва - накрая много венци и цветя от всички, както му е редът... А защо нямаше ученици?

Коледа без грим (+Видео)

29.12.2018 г. | доц. Ивайло Найденов | Коментар

В наше време, когато на Бъдни вечер трудно различаваме Витлеемската звезда от всички други светила по града, е редно и задължително да се замислим за това, какво всъщност представлява Рождество...

Какво се случва в центъра