Музика, която пречиства (2)

26.01.2019 г.
Игор Зироевич (soundcloud.com)
Автор: Светлана Луганска, Игор Зироевич

Игор Зироевич е роден през 1977 година в Требине – Херцеговина. Най-тежък е военният период. Всеки ден загиват хора съседи, роднини, приятели... Точно тогава е и обръщането му към Бога. След войната завършва средно училище и записва в Белградския университет предучилищна педагогика. Учи там само една година. Лятото на 1997 прекарва на Света Гора, в манастира Ватопед, а есента пристига в Атина и започва да изучава византийска музика. Там среща и бъдещата си съпруга Мария. Имат четири деца две дъщери и двама сина. Живеят в Атина, макар заниманията му да са свързани с много пътувания. Ръководи хорове, преподава византийско пеене. Основател е на Научно-изследователския център „Троеручица”, а към института „Симон Карас” води курс по византийска музика за студенти от славяноговорящи страни.

продължение

– Как тече животът ви в Гърция?

Животът ни в Гърция е много интензивен, защото, слава Богу, имаме голямо семейство, а това означава и голям труд. От друга страна, аз имам многобройни професионални ангажименти. Преподавам пеене в известната школа на Симон Карас в Атина, при която открихме и отдел за славяноговорящи студенти. Тук могат да учат такива студенти от цял свят и част от материала се преподава на църковно-славянски език. Особено важно е това, че аз, като славяноговорящ, мога да им преподам Преданието, което приех в течение на своето многогодишно пребиваване в Гърция и на Света гора, по-добре, отколкото това може да направи някой грък, по простата причина, че ние славяните имаме по-различна психология от тази на братята-гърци. А като човек от Църква, където не съществува живо предание за византийската певческа традиция, аз вероятно по-добре чувствам проблемите, с които се сблъскваме в нашите страни при обучението по византийско пеене.

Освен това ръководя школа по пеене при храма „Свети Герасим Кефалонийски”. Преди осем години създадох първата в света интернет-школа по пеене, носеща името „Троеручица”, в която сега се занимават ученици от пет страни. Ръководя два хора, един от тях е Сръбският византийски хор, в него се занимаваме предимно на църковно-славянски, а вторият е хорът „Троеручица”, където използваме основно гръцки език.

Сега работя над създаването на женски хор. Давам уроци в много сръбски и гръцки манастири. Освен това се занимавам интензивно с изучаване на музикалната теория, история на пеенето и химнографията, палеография и други научни дисциплини, които ми помагат да вниквам в музиката, колкото се може по-дълбоко. Особено обичам композирането или, по-правилно казано, мелотворчеството. След това – създаването на химнографски текстове по правилата на византийската химнография. За съжаление изглежда, че в исторически план, аз съм единственият от славянските химнографи, ако мога да причисля себе си към тях, който пише текстове по правилата на византийската химнография.

Особено скъпи са ми заниманията по дешифриране на древни гръцки и славянски музикални ръкописи. Част от работата ми в тази област вече е публикувана и се надявам в бъдеще да мога да публикувам много повече. Много ме привлича също така изучаването на сръбското едногласно пеене. В тази област ми се отдаде да получа много интересни резултати, от които се заинтересуваха някои сериозни музиковеди в Сърбия и, и ако даде Бог, скоро ще бъдат публикувани. В изследванията си показвам връзката между сръбското и византийското пеене.

Имам много задължения, много и различни занимания и едновременно с това голямо семейство и лични духовни нужди. И макар такъв наситен живот никак да не е лек, аз съм щастлив, че всички мои занимания лесно мога да прелея в молитва и приношение Богу. Накратко казано: старая се да живея в труд, мир и радост.

– Как възприемате византийската музика от гледна точка на Вашия опит?

Както вече споменах, още от първата ми среща с византийската музика аз бях очарован от нея. И откровено ви казвам: колкото повече я изучавам, толкова повече тя ме очарова и въодушевява. Мисля, че тази музика напълно съответства на своята цел. Предназначението на църковното пеене е богослужебно, неговата цел е да възвежда към мистичния смисъл на думите, които се пеят, а певците и всички вярващи да прави участници в тайнствата. Това е много възвишена и много отговорна задача и цел. За да може църковната музика да бъде изпълнена по подобаващ начин, необходимо е самият певец с живота си да свидетелства за Истината, с цялото си същество да живее живота на Църквата. Ето това е, което най-вече ме възхищава в това пеене. То ни изгражда духовно, изгражда облика на живота ни, на молитвата, на стоенето пред Бога. Ако пристъпваме към него по достоен начин, то постоянно създава в нас новия човек, по-добрия, съвършения, подобния на Бога, учи ни на откритост и смирено предстоене пред Живия Бог. Атмосферата на византийското пеене е подобна на атмосферата на сцена, при която малко дете изведнъж вижда майка си. То я знае, то постоянно чувства нейната близост, но всеки миг в който я съзерцава задълбочава неговата любов и постоянно влива нови капки живот в детското сърце. Детето само мълчи и гледа майка си с радост и пълно доверие, живее с топлината, която приема от майката, нищо не иска от нея, стига му това, че има любеща майка. Струва ми се, че някак така и ние, певците, когато изпълняваме византийски песнопения, стоим и пеем в безмълвие, безмълвстваме в пеенето, живеем знаейки, че Бог-Любов ни гледа. Представете си колко величествено е това! Въпреки, че ние сме грешни и повредени, Той безкрайно и неизменно ни обича. Ние постоянно грешим и постоянно Му показваме своите рани и нечистота, а Той мълком ни обича и изцелява. Как да не Му пеем?

Това е накратко моят опит от византийското пеене, който се излъчва и от химнографията и от самата музика. Вижте богослужебните текстове, особено на големите празници те излъчват мистичната атмосфера на живите отношения между Бога и човека. Затова изучаването не пеенето няма граница, няма край в усъвършенстването. Пеенето е молитва, отношение, които нямат край във вечността. Всеки път, когато пееш, е различно. Живи отношения! Ето това за мен е най-прекрасното и, може би, най-важното във  византийското пеене.

–Каква музика обичате да слушате? Какво друго е близко до вашето сърце?

До моето убого сърце е най-близка преди всичко тази музика, която пречиства  и храни. На първо място това е, разбира се, византийското пеене, а освен него обичам класическата музика особено Моцарт. Понякога слушам древно руско пеене, руски смесени хорове. Обичам да слушам и древни песнопения на западната Църква от периода преди схизмата.

– Как се отнасяте към съвременната музика, особено западната?

Искам или не, аз съм в съприкосновение със съвременната музика. Струва ми се, че начинът на живот на хората днес, имам пред вид западния начин на живот, води до там, че човек се отчуждава от самия себе си и от ближните си. Тази пустота на отчуждението се чувства в съвременната западна музика. Не помня в последно време да съм слушал нещо оригинално, вдъхновено, което може да окрили, утеши, да промени живота. Като правило тази музика е оцветена в страстни и помръкнали цветове. Макар да нямам  нищо против западната музика, дори мога да кажа, че я обичам, мисля, че в днешно време, тя, както и цялото човечество, преживява голяма криза. Много често, като ми се струва, на нея не и достига насъщност и дълбочина.

– Разкажете за Вашите хорове.

Първият хор, който основах беше Сръбският византийски хор. Това стана през 2005 година. Членове на хора станаха мои ученици от Сърбия и няколко приятели от Атина, гърци по националност. Ние се стараем да представим богатството на литургическото и музикалното предание на Православната Църква. С течение на времето към хора се присъединиха още няколко гърци и славяноговоращи, които се учат в моята интернет-школа. Направихме един двоен диск, който се нарича „Христос в град Витлеем”, издаден от манастира Хилендар. Той съдържа песнопения от рождественския богослужебен кръг на църковнославянски език. Включени са и произведения от моето мелотворчество, две песнопения, дешифрирани от древни хилендарски ръкописи, както и музиковедчески литургикологически коментари към всички песнопения. Сега готвим нов диск, но ще запазя в тайна неговата тема – нека това бъде изненада за всички.

Тъй като с течение на времето в хора започнаха да преобладават гърците, реших да организирам отделен хор, който да пее предимно на гръцки. Той беше основан през 2009 година и с него записахме двоен диск със службата на св. Лука Кримски, който още не е издаден и в който са включени и написани от мен песнопения от гръцката служба на този дивен светец. По този случай написах текст на тропар на свети Лука на църковнославянски по правилата на византийската химнография, а така също и литийни стихири на гръцки език.

С хора или с някои от неговите членове от време на време пеем по покана на манастирски или храмови празници. В две поредни години – 2012 и 2013, на празника на св. Архангел Михаил пяхме на десния клирос на манастира „Дохиар” на Света гора, а членовете на хора многократно са пели на бденията в Хилендарския манастир.

Много ни радва, че хората все повече се интересуват от нашата работа – и в Гърция, и в Сърбия, и в други страни.

– Как избирате певците, какви качества трябва да има човек, за да стане член на хора?

Критериите за избор на сътрудници, съответно и за членове на хора, са преди всичко откритостта и искреността в личните отношения. След това, разбира се, човекът трябва да бъде църковен, т.е. да живее така, както трябва да живее православният християнин. Освен това е необходимо определено ниво на знания в областта на певческото изкуство, тъй като без тях човек няма да може да следва хора, да се включи в неговата работа. Накрая гледам гласа и някои други неща. Но посочените критерии са най-важни и, който не отговаря на тях, не може да стане член на моя хор, без оглед на певческите му възможности или красивия глас. Ние трябва да пеем „като от едни уста”, така казва св. Василий Велики. А как ще пеем от едни уста, когато сърцата ни не са в единство? Затова се придържам към тези критерии и мисля, че би било противоестествено да се ръководя от нещо друго.

– Разкажете за Вашия опит в мелотворчеството, особено на църковнославянски език. До каква степен трябва да се спазва канонът и в каква са допустими отклонения?

Всяко творчество е велика тайна и велика радост. Дивно е да се създава музика върху химнографските текстове на светите отци, в напеви, които с векове е творила Христовата Църква. Но това е много отговорно дело. Наистина, то дава и някои привилегии. Вглъбявайки се в тези текстове, написани най-често от светци, ние поне малко се докосваме до техния опит, плод на който е станала поезията им. Сякаш светците ни открехват вратата, за да видим техния живот с Бога и да можем да се сближим с тях.

Това, което ми беше непонятно и много ме интересуваше беше: възможно ли е на църковнославянски и изобщо на славянските езици да се пее на византийски разпев така мелодично, както на гръцки? Книгите, които имахме по времето, когато започнах да се занимавам с пеене, бяха български издания на невмени текстове. Но слава Богу, че ги имаше, без тях нямаше да имаме нищо! Макар че по тези издания можеше да се забележи, че напевите често са нестройни, немелодични, а понякога и нелогични. Когато се озовах в Гърция, и особено на Света гора, по време на богослуженията се наслаждавах на византийските напеви. Разбира се, исках такива напеви да звучат и на църковнославянски. Това ме подтикна към изследвания. Сега, след почти седемнадесет години работа, мога да кажа, че намерих принцип, по който византийското пеене може да звучи на църковнославянски така автентично и мелодично, както и на гръцки. За това беше нужен много труд и изследвания не само в областта на музиката, но и на химнографията, поезията, лингвистиката и други научни дисциплини. Правилата на мелотворчеството или, както вие казвате, канона, трябва да се спазват. Не може да има неканонично мелотворчество, но това, разбира се, не означава, че гръцките текстове трябва да се превеждат буквално.

Преводът на напева от гръцки сам по себе си е доста проблематичен и дискусионен. Затова аз повече обичам да се занимавам с мелотворчество непосредствено на църковнославянски. Църковнославянският език е различен от старогръцкия, той си има друга мелодика, динамика, ритмика или ,така да се каже, друг дух. Необходимо е познаване на принципите на химнографията и морфологията на пеенето. Но и това не е достатъчно, нужно е освен това и тънко чувство за езика изобщо, за съотношението на мелодията и езика, за ритъма и езика, за духа на езика, духа на конкретните думи, от които мелотворим и особено чувство за богослужението.

– Какво предизвикателство отправя съвременността в този смисъл?

Лично за мен – голямо. Искам, ако даде Бог, да създам пълен богослужебен репертоар на църковнославянски език. Това е огромна работа, тя изисква много труд, време, сътрудници и средства. Надявам се, че ако това е угодно на Бога, все пак ще се намери решение. Още едно предизвикателство е това, че днес в Сърбия и някои други славянски страни се появи сериозен, растящ интерес към византийското пеене, така че тази работа придобива голямо значение. Вярвам, че всеки трябва да принесе на Църквата онзи дар, който е получил от Бога.

Сега имаме възможност да сме пионери на полето на византийското пеене сред славянските народи. Това е голяма привилегия и огромна отговорност и, щом стана дума за това, трябва да подчертая, че съм голям противник на безотговорността в работата. Днес често се издават неща с твърде спорно качество. Издаването на книга или диск колкото се може по-скоро не бива да става наша цел. Трябва да правим всичко, което е по силите ни, да го правим колкото е възможно по-добре, а да издаваме тогава, когато сме в състояние да създадем нещо наистина ценно, колкото и време да се окаже нужно за това. Мисля, че безотговорността и славолюбието са едни от най-сериозните рискове, които тази работа носи не сама по себе си, а поради погрешната ни позиция. Една лошо свършена работа може да нанесе голяма вреда, за поправянето на която да отидат десетилетия. Не трябва да се работи по принципа: „Прочел съм две книги в живота си и пиша трета”. За съжаление сме свидетели на такива неща в областта на пеенето. Но, слава Богу, има все повече млади хора – църковни, сериозни, образовани, които пристъпват към пеенето с много правилна нагласа и аз виждам лъч надежда. Мога да потвърдя това на базата на опита с моите ученици от интернет-школата. Идва поколение от църковни, сериозни, добри музиканти.

– Вие сте автор на „Антология на Божествената литургия” – първия сръбски богослужебен сборник по византийско пеене в историята. Как се появи идеята за създаването на такава книга? Разкажете ни за процеса на работа над „Антологията”, какви песнопения съдържа тя? Какво беше най-радостното и най-трудното при създаването й?

Преди около две години, през лятото на 2012 година, излезе първият том на „Антология на Божествената литургия. Става дума за първия от петте тома, които планирах да посветя на песнопенията от Божествената литургия. Книгата е издадена от манастира Хилендар, с който от много години съм в плодотворно добро сътрудничество. Идеята за тази книга е резултат от стремежа ми Църквата да разполага с всичко необходимо, за да може в храмовете, където има условия и желание, богослужението да се извършва на византийски напев на църковнославянски език. Този първи том съдържа всички нужни песнопения от обличането на архиерея до херувимската песен. Томът е около шестстотин страници, от които петстотин – невмен текст. Другите сто съдържат уводни текстове с обяснения на сръбски, руски и български език. Бихме искали да подарим този наш труд на нашите братя в Русия и България, за да могат с лекота да го ползват и в богослужението, и при обучение по византийско пеене. Радвам се, че сега ние, славяноговорящите, разполагаме с „Антология” на роден език, която е много по-съдържателна от всяка гръцка антология. Освен мои произведения, книгата съдържа и песнопения, преведени от мен от древни ръкописи, които никога не са били издавани на гръцки.

Антологията се работеше по принципите на мелотворчеството, до които достигнах по пътя на многогодишни изследвания, за които вече споменах. Най-трудно беше създаването на мелодиите по такъв начин, че текстовете, които се пеят, да звучат естествено и за трите народа – сръбския, руския и българския, тъй като всички ние произнасяме думите по свой начин, по своему акцентираме църковно-славянския език. Това е единствено издание от този род.

Работата над тази книга беше наистина много напрегната във всяко отношение. Най-трудното за мен беше, че съзнавайки отговорността на работата, осъзнавах и плачевното си духовно състояние. Също така тежко понасях дългата раздяла със семейството си, беше ни много трудно – и на тях, и на мен. И все пак, самата мисъл, че някой чрез твоя труд ще може да слави Бога на светата Литургия, ми носеше голяма радост. Това ми даваше сили да работя над изданието и изобщо в работата, с която се занимавам. Огромна радост е да влезеш в храма и да чуеш, че Църквата се моли със създадените от теб напеви. Наистина, Бог обича много всеки човек, даже и най-грешния! Слава Богу!

– Вие сте основател на научно-изследователския център „Троеручица”, създател и ръководител на два хора, възнамерявате да създадете трети; занимавате се с научна дейност, мелотворчество, химнография, просветителска работа. Какви са бъдещите Ви планове?

Цялата ми дейност протича под покрова на Пресвета Богородица Троеручица и в рамките на едноименния научно-изследователски център. Моите планове, що се отнася до музиката, са предначертани от момента, в който започнах да се занимавам с нея. Искам всичките си години, в които ще бъда работоспособен, колкото даде Господ, да посветя на служение на нашата Майка – Църквата. Цялата ми дейност има за цел да оставя след себе си нещо, което ще бъде от полза за Църквата. От самото начало на сериозно изучаване на църковната музика в сърцето ми живее силното чувство, че всичко, което получавам от Бога, ми се дава не заради мен, но преди всичко за другите. Затова най-голямата ми радост е да споделям всичко, което съм приел от нашия Пребогат Бог.

Бих искал да се занимавам с мелотворчество, дешифриране на ръкописи, да запиша колкото се може повече материал, за да могат колкото се може повече хора да имат достъп до него. Освен богослужебни книги и дискове, ми се иска да създам и пълна учебна програма за обучение по византийско пеене на църковно-славянски език. Скоро на сръбски език ще се появи първият мой учебник по византийска нотация, който по методология и съдържание се различава много от съществуващите гръцки учебници, тъй като съм използвал съвременни знания и методи на обучение. Създавам метод на обучение по византийско пеене, който ще позволи то да бъде интересно, лесно и достъпно за всички. В рамките на сътрудничеството с манастира Хилендар изучавам ръкописите от манастирската библиотека и имам план да издам каталог на всички музикални ръкописи, пазещи се в манастира. Искам също колкото се може повече хора да са научат на византийско пеене и да приемат преданието, което аз получих в сърцето си, тук – при извора. Затова, в рамките на моята интернет-школа, всяка година организирам семинари както за начинаещи, така и за опитни певци. До този момент съм провеждал такива семинари и майсторски класове в три държави. Резултатите и впечатленията ми са изключително позитивни, затова искам да продължа да работя в тази посока. Разбира се, във всички тези стремежи не бива да забравяме, че целта на нашия живот е познанието на Бога и единението с Него, а не само продуктивността в земните ни трудове.

Из книгата на Светлана Луганска „Люди Сербской Церкви”
източник: religion.wikireading.ru 
превод: Диляна Иванова

Още по темата
Още от Интервю

Трите дни преди Пасха. 2 част

26.04.2019 г. | протойерей Димитрий Юревич. Виталий Каплан | Интервю

Въпроси и отговори за събитията през Страстната седмица, за разпятието, погребението и Възкресението на Христос...

Трите дни преди Пасха. 1 част

25.04.2019 г. | протойерей Димитрий Юревич, Виталий Каплан | Интервю

Въпроси и отговори за събитията през Страстната седмица, за разпятието, погребението и Възкресението на Христос...

Музика, която пречиства (1)

19.01.2019 г. | Светлана Луганска, Игор Зироевич | Интервю

Беше чудесно време. Война, мъка, болка, около нас – смърт, а няколко младежи вървят пеша по пет-шест километра, за да стигнат навреме за Литургията в манастира. Въпреки цялата тъма наоколо, благият Бог внесе в живота ни толкова светлина!

Какво се случва в центъра