Митарят Закхей

04.02.2019 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделята на Закхея (Лука 19:1-10). Храм „Св. Николай Мирликийски”, гр. Варна – 03.02.2019 г.

В днешният евангелски разказ, братя и сестри, който много пъти см чували, защото това е поредната неделя, в която Църквата ни подготвя към поста и покаянието, се разказва за Закхей. Този митар, грешен човек, живеел в Йерихон и като разбрал, че минава Христос, поискал да види Кой е Той. Затова се покачил на смоковницата. Христос го различил сред всички останали и поискал да отиде в дома му, където се случва покаянието му.

Това преображение в покаянието на Закхей, братя и сестри, Църквата ни предлага днес за дълбок размисъл… Този малък на ръст човек поискал да види Христос… Закхей е бил богат човек. Какво ли се е случило, за да поиска нещо по-различно от това, което е искал до този момент?

Ние много често се грижим за външното, какво да ядем, какво да облечем, но също така знаем, че и душата ни, и вътрешният ни човек има нужда от храна. Тази храна ние много често се опитваме да я подбираме тук, внимаваме каква култура има около нас, как я възприемаме, опитваме се да водим някакъв културен, а и духовен, живот... Както внимаваме за храната, която може да ни увреди стомаха, така трябва да внимаваме и за храната, която може да ни увреди душата. И може би да навредиш на душата си, е много по тежко, отколкото на стомаха си, защото много трудно се лекуват духовните болести... И осъзнали своите духовни немощи, може да поискаме друго. Както Закхей е поискал да промени себе си. И не просто да поиска, а да направи всичко възможно, за да се сбъдне това, което иска... И без да се притеснява какво ще помислят за него хората, той е направил това. И ненапразно именно него Христос е различил сред множеството народ... Именно в желанието на Закхей Христос вероятно е различил това, което може да послужи за него като творческо начало за възраждането му... Защото и той, и ние сме деца на Авраама. Нашата принадлежност към корена, към традицията на Авраам, разбирайте към Божията правда и към завета, който Бог ни е оставил, е природна и естествена, но от нас се изисква и ние да я признаем тази правда, и ние да намерим и приемем този корен, и ние да поискаме да се върнем към корена – в това, което е истинското за нас, в дома на нашия Отец. (...) 

Още по темата - в АУДИО - Да се качим на смоковницата и да станем Христови - проповед на протойерей Михаил Манев

Още по темата
Още от Проповеди

Нашето възкресение. Слово за Лазарова събота

20.04.2019 г. | йеромонах Игнатий (Шестаков) | Проповеди

Днес си спомняме чудото, което Господ Иисус Христос сътворил на път към Своите страдания... преди началото на Страстната седмица Господ ни дава радостта на възкресението, напомня ни, че Той може да ни възкреси и да ни избави от всякакъв грях, разложение, смърт и тление....

Как да станем първи

15.04.2019 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Величието на човешката душа не се измерва спрямо желанието за притежание на богатства, имот и слава. Величието се измерва спрямо любовта, която имаш към Бога…Когато начинът ни на живот да бъдем последни, стане ежедневие, тогава вече имаме шанс и ние да влезем в царството Божие...

Време на подвиг

09.04.2019 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

Постът и молитвата, казват светите Отци, са двете криле на нашето спасение. Нека не пропускаме това благодатно време на подвиг и да се изправим срещу страстите, които ни мъчат... и освободили от плен своята воля, да следваме Божията...

Какво се случва в центъра