Любов или увлечение

14.02.2022 г.
източник: pravmir.ru
Автор: свещеник Василий Куценко

За съжаление, думата "любов" днес се обезценява толкова много, че може просто да "правите любов", може да "се влюбите, а след това да разлюбите"… Какво всъщност празнуваме в Деня на св. Валентин?

У нас този празник е сравнително нов, но и доста популярен, особено сред младите хора. Всъщност младите хора са "целевата аудитория" на Деня на св. Валентин: картички с форма на сърце ("валентинки"), подаръци, признания ...

А свети Валентин дали знае?

За историята на този Валентиновден вече е писано и казано много, така че желаещите могат да намерят липсващата им информация в интернет. Тук само накратко ще припомним, че исторически празникът се свързва с древния римски, тоест езически, празник, който се е провеждал в светилището Луперкал, разположено на склона на Палатинския хълм. Жените и момичета се надявали, че участието в празника ще им донесе късмет в любовта, семейния живот и раждането на деца. (вж. още)

След разпространението на християнството Църквата активно се противопоставя на езическите обичаи, все още запазени в обществото, така че е възможно, за да отвлече вниманието на хората от „луперкалиите”, да е започнало почитането на паметта на свети Валентин. Но няма никакви факти, които да доказват, че свети Валентин е бил обявен за покровител на всички влюбени. Също така няма историческо потвърждение и разказът, че презвитер Валентин, живял през III век, тайно е венчавал влюбените поради забраната на неженените мъже и младежи да сключват брак, тъй като всички те подлежали на служба в римската армия. Всъщност дори в календара на съвременната Римокатолическа църква няма празник, наречен Ден на влюбените, а на 14 февруари се почита паметта на светите равноапостолните Кирил и Методий.

Денят на свети Валентин е изключително светски празник, който практически не е свързан с църквата и християнството. Едва ли някой от въцърковните вярващи го празнува. У нас той дойде заедно със западните филми и с популярната западна култура, която те донесоха. Може би това е тайната на неговата популярност.

В Руската православна църква има празник на светите Петър и Феврония Муромски, който вече е придобил и светски статус – Ден на семейството, любовта и верността, така че за повечето православни християни именно светите Петър и Феврония са покровители на влюбените.

Една плът

Но както беше отбелязано по-горе, „целевата аудитория” на празника са младите хора, тези, които търсят своята любов, спътник или спътница в живота. Затова бих се обърнал към младите с този въпрос: какво означава за всеки от нас понятието „любов”? Факт е, че в тези картички-сърца те най-често си пожелават любов и щастие. А в конкретния случай говорим за любовта на мъжа и жената един към друг.

За съжаление, думата "любов" днес се обезценява толкова много, че може просто да "правите любов", може да "се влюбите, а след това да разлюбите". Не искам да кажа, че физическата близост на съпрузите няма никаква стойност. Това абсолютно не е така, защото самата Библия ни казва, че съпругът и съпругата са една плът (Битие 2:24). Но тези думи предполагат единство във всичко – единен и единствен живот на мъж и жена, които се обичат. Това единство е семейството.

Ясно е, че любовта не възниква за миг. Често любовта започва с взаимна симпатия или влюбване. За да се превърне влюбването в истинска искрена любов, то трябва да измине дълъг път. Влюбването може да се появи и да изчезне, но любовта, ако наистина я има, тя не може да изчезне. Може да се каже, че семейният живот е точно това, което помага на любовта да стане по-силна и да се умножи. Няма как да станем една плът по някакъв механичен начин. Всеки от нас има своите особености на характера, достойнства и недостатъци. Семейният живот в любов и взаимно търпение ни помага да преодолеем собственото си „аз”, да се съединим в пълнота един с друг.

Човешките взаимоотношения, и особено отношенията между мъж и жена, отношенията между съпруга и съпругата, са нещо много сложно. Влюбването е своеобразно начало на тези отношения. Но началото изисква продължение и развитие. Съвсем логично е, ако причина за първоначалното влюбване или просто симпатия станат някакви външни фактори: привлекателност, откритост, сходство на интересите. Но това винаги е само външната обвивка. За да видиш човек истински, отвътре – това е труд за цял живот.

Израстване в любовта

Ако внимателно анализираме състоянието на отношенията между мъжа и жената днес, ще забележим до каква степен се изкривяват някои от най-важните характеристики на семейния живот. Мисля, че всеки знае колко са популярни вече така наречените граждански бракове (в Русия така наричат съжителството на семейни начала без официална регистрация – бел. прев.). И имат напълно логичен аргумент: защо веднага да се подписваме? Трябва да поживеем заедно, да се опознаем по-добре. Ами ако се окаже, че не си подхождаме? Идеята че бракът е веднъж и завинаги, и нищо не може да ги раздели, днес вече се пропуква. Дълбоко в душата си всеки разбира, че бракът, семейният живот са толкова сериозна отговорност, че... По-добре просто да поживеем и да видим дали си пасваме, или не.

Но мъжът и жената не са предмети, че единият да подхождат на „интериора” на другия. Може да сложите нови тапети и след време да решите, че вече не са подходящи, и да ги смените с други. Това е напълно възможно. В семейния живот обаче има други закони. Ние не можем идеално да си подхождаме, защото сме различни. Човек не може да бъде програмиран по поръчка. Любовта не е избор на тапети или на дрехи. Любовта е това, което ни помага да се доближим до идеала.

Аз лично познавам една семейна двойка. Преди брака те се срещнаха малко повече от година и половина, от които една година живееха в различни градове и се виждаха само по време на студентските ваканции. Разбира се, всичко започна с обикновена симпатия и влюбване. Сега това е семейство в пълния смисъл на думата. Има много такива примери.

Празнувайки Деня на влюбените, е важно да се помни, че истинската любов не е букети, картички и бонбони. И дори не е златни пръстени. Любовта не е приятно занимание. Любовта е самият живот. Готови ли сме да поемем взаимна отговорност един за друг, а след това и за децата? Готови ли сме да надмогнем себе си в името на общото семейно щастие? Дори не „готови”, по-правилно би било да кажем: искаме ли? Ако отговорът е отрицателен, тогава е малко вероятно такава връзка да бъде щастлива. Любовта предполага отказ от самия себе си в името на този, когото обичаме, затова любовта винаги е жертвена, иначе просто е невъзможна.

Християнството винаги казва, че любовта ни уподобява и приближава към Бога. Семейният живот е съвместен път, по който израстваме в любовта. Пътят е дълъг и труден. Но когато сме заедно, и най-трудният път се преодолява много по-лесно.

Източник: pravmir.ru
Превод: Румяна Рашкова

Още по темата
Още от Любов и брак

Бракът e тайнство и радост от откриването на другия

19.11.2021 г. | протойерей Павел Великанов | Любов и брак

Той им отговори и рече: не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза: "затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът"? Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва...

В любовта първо се движиш към Бога

26.02.2019 г. | Митрополит Атанасий Лимасолски | Любов и брак

Любовта към ближния е последица от любовта към Бога. Същото става и в брака. В противен случай ще се обърнат един към друг, ще отдадат цялата си любов на нея или него, и тогава, ако единият не погълне или унищожи другия, ще го превърне в идол. Това е много тежка болест...

Струва ли си да бъдат венчавани всички желаещи?

06.06.2018 г. | Подготвил: Юрий Пущаев | Любов и брак

Тайнството Венчание се извършва веднъж, но през целия по-нататъшен живот храни благодатно семейството, удържа от грешки... А впоследствие, когато всички кризи са преодолени, благодатта на Венчанието вече утешава и радва теб и цялото семейство...

Какво се случва в центъра