Личност и поведение

07.06.2018 г.
self-expression_najdi-sebja.ru
Автор: Архангел.бг

В предпоследната (седма) публична лекция от програмата „Съпричастност”, която се проведе на 21 май, психолозите и о. Василий насочиха вниманието ни към темата за самопознанието и саморегулацията от гледна точка на нашето поведение. Но преди всичко се тръгна от изясняването на понятието личност. Защо е толкова трудно да се даде определение за това понятие как се формира личността и кога изобщо не може да говорим за личност у индивида; доколко сме осъзнати като личности и как нашите личностни особености са свързани с нашето поведение в различни ситуации и можем ли да контролираме нашите реакции, които доста често са далече от конструктивното действие?

Отец Василий Шаган:
След като вече шест срещи говорихме за човешката природа, в това число за душата и нейните свойства, стигнахме може би до най-сложния въпрос – за личността. Сложен е, защото трудно може да се намери категорично определение относно това, какво е личност. Известни са различни мнения на светите Отци, на християнски антрополози, но трудно може да се даде ясно определение на най-съкровената част на човека, онова, което определя неговата индивидуалност. Тази индивидуалност не се забелязва, тя не е на повърхността, защото тя е вътрешният човек в нас, когото само Бог познава в пълнота, като творец на нашата външна и вътрешна природа. Този, Който е творец на човека по Свой образ и подобие, всъщност влага в него това личностно начало, което по един особен начин може да се определи като наше вътрешно съзнание, вътрешни чувства, вътрешно светоусещане, вяра, любов, но всички тези качества на нашия вътрешен човек са толкова дълбоки, толкова трудно различими от самите нас, а да не говорим за хората около нас. Това, което със сигурност можем да кажем, е че всеки човек е сътворен от Бога с неповторима индивидуалност, няма друг човек, подобен на нас в този свят. И всеки човек е важен за Бога не като елемент на външното тварно битие, от тварната природа, а именно като уникална личност, която има вътрешен стремеж към Бога и е способна да се променя и усъвършенства, способна е да възприема благото, да се открива за другия и да го приема искрено и свободно, като цени личностното му достойнство, да дарява любов. (…)

Милена Петрова:
Това, за което ще говоря днес, най-общо казано, са етикетите. Отец Василий засегна преди малко темата и каза как често слагаме на хората рамки. Всъщност етикетът е нещо, което има рамка. Тези етикети ние ги слагаме много често на хората и на себе си. Но човекът е много повече и според мен етикетът го принизява, като че ли е буркан с лютеница. Това е доста елементарно, неистинско и невярно. Макар че етикетите сами по себе си имат и плюсове – те много улесняват ежедневието ни и изказа ни, обобщават, но тук ще стане дума за случаите, в които те ощетяват човека и вътрешно, и в отношенията му към другите, и в отношенията му към различните ситуации… Етикетът, който се дава, много често е свързан с поведението на даден човек, тоест нещо, което виждаме външно. Но ако каже за някого, че е мързелив, защото сме видели, че не е свършил дадена задача, този етикет слага печат на цялата му същност, а той може по друга причина да не е свършил задачата, може да е просто липса на мотивация. Същата става и с добрите етикети… И хората, които слагат етикети, най-често са видели това в семейството си, а после са започнали да го правят и те самите. Понякога етикет, получен в детството от значи за детето човек, маркира нататък целия му живот, то започва да се държи така, че да си отговаря на етикета.  А много често етикетите са в резултат на мисловни изкривявания, или водят до такива. (…)

Емилия Бойчева:
Темата за личността в психологията е ключова тема. Това не е случайно. Тя граничи с темите от социалната психология. И това също не е случайно, защото няма как личността да бъде изявена извън общуването с другите личности, извън другите. Много изследвания и много школи са разработили (аз поне преброих осемнадесет) теории за личността в три различни направления – психоаналитични, хуманистични, екзистенциални… Винаги обаче в тези теории се стига до нещо, което науката не може да обясни. „Единственият начин да се обясни личността в нейната пълна неделимост и неразрушимост на нейната битийна структура, се състои в признаването на догматичната истина за нейното сътворение от Бога” (архим. Платон Игумнов). Защото личността е метафизично понятие, неуловимо понятие, тя е духовна структура и няма как да се обясни с битийното около нея. „Човекът не е това, от което е съставен, както и домът не е материалът, от който е направен” – казва монах Милетий… В разсъжденията на различните психологични школи, които се опитват да изследват същността на човека и човешката личност, има становища, които показват различни аспекти на личността, които са реално, наблюдаемо нещо, всички те са верни, но нито една от тях не изчерпва вселената на личността… Всъщност, колкото повече се задълбочаваш в психологията, достигаш до границите на човешкото познание и накрая до идеята за Бога, който е сътворил човека, и разбираш, че човек като личност носи образа и подобието на Бога. (…)

Отец Василий Шаган:
Ние боравим навсякъде с понятието личност, особено когато става дума за правата на човека и за нашите лични права. Но ние дали сме се опитвали да отговорим на самите себе си, какво е личност и какво мен ме прави личност? На мен лично ми е трудно да намеря определение, което би ме удовлетворило. Може би, защото човек, бидейки съкровена същност, носи в себе си това, което за самия него е трудно постижимо. А може би е така трудно постижимо, защото ние не винаги се насочваме към това, да опознаем себе си. Много по-лесно ние определяме себе си относно своите човешки качества. Видимото у човека е ясно – пол, външни качества, поведение, култура, професия, кариера, постижения и т.н. Ако искаме обаче да опознаем личностното начало у човека, е необходимо да не забелязваме у него общите за всички природни характеристики, а да видим това, което го отличава и което е неповторимо в него. Необходимо е да се вгледаме в човека и да се настроим да го приемем не с външните природни, а с личностните му качества, на вътрешния човек… Тоест личността = конкретен човек(индивидуалност) – общочовешка природа; индивидуалност = личност + общочовешка природа; индивид = конкретен човек – личност. (…)

Още по темата
Още от Коментар

Празник на храм „Св. Николай” - 2018

06.12.2018 г. | Архангел.бг | Коментар

Николай архиепископ Мирликийски Чудотворец - мощен защитник пред Бога за всички нас. Нека имаме неговото дръзновение, за да станем „свои на Бога и съграждани на светиите”...

Архангелова задушница

02.11.2018 г. | Архангел.бг | Коментар

Има три дни в живота на Църквата, отредени за специална почит към починалите. Наричаме ги Задушници - от "молитви за душите". Те се случват в събота, една седмица преди началото на три от постните периоди през годината...

Празник на хляба в ДЦ „Ривиера”

12.10.2018 г. | Архангел.бг | Коментар

Разказахме за традицията, която някога е била част от културата на всеки християнски дом – приготвянето на хляб за богослуженията в храма. Традиция, която се е предавала от поколение на поколение заедно с вярата...

Какво се случва в центъра