Пътуване до Рилския манастир

21.10.2014 г.
Автор: Митко Иванов

Рилският манастир и св. Иван Рилски станаха повод да преживея незабравими моменти, които ще помня цял живот. Дълго време планирах участие в поклоническото пътуване, което всяка година се провежда между първи и шести август и накрая отидох в годината, в която бях едновременно и най-зает, и най-неподготвен.

Напълно неподозирано и неочаквано, Бог намери начин да ме привлече към светията си.
Умът ми по време на прехода през 2012 година беше зает с всичко останало, но не и с мисли за целта на поклонническото пътуване.
---
Бях се влюбил в момиче и веднага щом разбрах, че и тя ще участва, взех мигновено решение да изоставя всичко останало и сутринта на първи август да се появя с раницата пред Св. София, откъдето традиционно всяка година започва преходът.
Така изчезнах от работа, без да предупредя за отсъствието си,  и намерих начин да си върша задачите от разстояние, по телефона.
По време на пътуването бях много разсеян, постоянно умувах как да намеря повод да разговарям с момичето. Направих и няколко неща, които според мен трябваше да я впечатлят.
---
Извървяхме дълъг път и посетихме доста места. Макар и трудно, успях да събера мислите си и действително да усетя част от радостта и благодатта, която съпътстваше останалите участници.
Стигнахме до Рилските езера точно на рождения ми ден, 5 август. След поздрава "На многая лета" продължихме с най-дългия и изтощителен преход от всички дни.
 
Когато пристигнахме привечер в манастира, след вечерната служба успях да се изповядам, за да взема причастие за празника на следващия ден, Преображение Господне.
Подаръкът, който получих от моите приятели беше книга с чудесата, извършени от св. Иван Рилски. Когато се върнах в София, прочетох книгата набързо и я оставих настрана.  Имах да наваксам с работата, а след като приключвах деня, рядко се спирах за повече от няколко мига, без да започна да се занимавам с плановете за утрешния ден, които тогава имах в изобилие.

Изминаха около шест месеца преди да усетя чувствителна промяна в тогавашното си състояние и повече от две години преди да осъзная ползата от дългото вървене и многото изпети тропари към рилския чудотворец по време на поклонническото пътуване. В годината след това взех трудни решения, които впоследствие ме привлякоха обратно към истинското участие в живота на Църквата.

Слава Богу, че плановете ми не се сбъднаха! След остров Хиос, на който попаднах приблизително за два месеца, бях решил да отида на работа за кратко в Йордания, след което да се установя за неограничен период от време в Хонг Конг. Не бях одобрен за работата в Йордания и трябваше да се върна обратно в София.

Давам си сметка, че тогава Бог по молитвите на Св. Богородица и Св. Иван Рилски ми помогна да усетя колко безкраен е пътят на човека към самия себе си. Успях да видя скъпоценен подарък в това човек да бъде събран в мислите си и да вижда ясно кое в живота му е важно и кое е маловажно. Това много ми помогна да се освободя от някои свои страхове и постепенно ме изкара от унинието, в което бях изпаднал.

След известно време разбрах какво е означавало  участието ми в похода към Рилския манастир преди две години. А догодина, ако и Бог така е решил, отново ще участвам.

 

Още от Моята история

Бог обича смирените

15.02.2018 г. | Ангел Карадаков | Моята история

В тези дни няма как да не се замисли човек дали ще се роди някой друг като дядо Добри. Не знам. Може би. Знам обаче, че той ще продължи да дава пример за доброта и жертвеност, защото в това се състои смирението – да жертваш от себе си за другите. Бог да го прости!

Благотворителна инициатива

30.11.2017 г. | Галина Станева | Моята история

за събиране на детски книги за бесарабските българчета в гр. Тараклия и гр. Твърдица, Молдова.

8 часа молитва, 8 часа труд и 8 часа за всичко останало

24.08.2017 г. | професор Александър Дворкин | Моята история

Има хора, върху които се държи нашата Църква. Да, разбира се, оглавява я Сам Господ, но понякога ние срещаме мъже и жени, които са Го възлюбили с цялото си сърце, целия си разум и цялата си душа, и виждаме, че чрез тази любов Той Сам се отразява в тях. Такъв човек беше Неврокопският митрополит Натанаил.

Какво се случва в центъра