Крайъгълният камък на нашата вяра

30.06.2018 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Честит празник, братя и сестри,
Божието благословение и Неговата милост да дойдат върху вас!

Днес, като празнуваме паметта на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, чухме Евангелието, което в своята категоричност казва чрез устата на ап. Петър, че Христос е Синът на живия Бог. Христос му отговаря, че върху тази твърда скала, това твърдо изповядване, че Той е Синът на живия Бог, ще съгради Своята Църква

Църквата Божия, братя и сестри, за която свидетелства Христос, е този нов живот на хората в единство, което няма нищо общо с живота им преди идването Му. Защото Христос със Своето Слово и с откриването на пълнотата, на цялата пълнота на самия Бог, на Неговото Божествено царство, на Божието единство в Троица, засвидетелства и чрез Своя личен живот, и чрез Евангелието, как ние трябва да живеем. Но не само на слова, а и на дело, в което Той най-накрая, след като извърши много чудеса, основа Своята Църква като събрание на вярващите в Него.

Трудно им беше на Неговите ученици да осмислят цялата пълнота на тази Божествена истина както за Църквата, така и за живота, който Той проповядваше – в Бога. Но това знание, което Той откри на Своите ученици и утвърди вярата им в Него, им даде възможност безрезервно и без страх след Неговото възнесение и след Петдесетница да тръгнат и да проповядват Евангелието, макар и смятани за безумни, отхвърляни и подигравани, гонени и убивани. Но можеха ли да постъпят по друг начин, след като от Христос разбраха, че животът е възможен само в единство с Бога и само като сме стъпили на тази твърда скала на истината за живота, за света, за хората и за Бога, която изцяло осмисля както битието на света, така и живота на всеки един от нас поотделно…

Днес мнозина от младите хора живеят без знание откъде сме произлезли и към какво сме призвани. И почти на сто процента са сигурни, че няма такова знание, или че човек на може да го владее. Но точно това е препъникамъкът на съвременния човек, който живее в тази заблуда, приемайки, че няма знание… Акцентирам на тези два въпроса, защото, когато човек знае откъде е произлязъл и към какво е призван, съвсем по друг начин живее... И истината вече не е въпрос на гледна точка, а Истината е самият Този, Който ти отваря вечността и в Своята вечност ти показва истината не просто като определение или формула, а като любов, в която единствено човек се чувства истински и има радостта, за която жадуваме днес (...)

Още по темата
Още от Проповеди

Нашето възкресение. Слово за Лазарова събота

20.04.2019 г. | йеромонах Игнатий (Шестаков) | Проповеди

Днес си спомняме чудото, което Господ Иисус Христос сътворил на път към Своите страдания... преди началото на Страстната седмица Господ ни дава радостта на възкресението, напомня ни, че Той може да ни възкреси и да ни избави от всякакъв грях, разложение, смърт и тление....

Как да станем първи

15.04.2019 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Величието на човешката душа не се измерва спрямо желанието за притежание на богатства, имот и слава. Величието се измерва спрямо любовта, която имаш към Бога…Когато начинът ни на живот да бъдем последни, стане ежедневие, тогава вече имаме шанс и ние да влезем в царството Божие...

Време на подвиг

09.04.2019 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

Постът и молитвата, казват светите Отци, са двете криле на нашето спасение. Нека не пропускаме това благодатно време на подвиг и да се изправим срещу страстите, които ни мъчат... и освободили от плен своята воля, да следваме Божията...

Какво се случва в центъра