Кой е нашият ближен?

 Проповед на отец Алексей Атанасов по притчата за добрия самарянин (Лука 10:25-37). 11.11.2018 г. храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри,
Днешното Евангелско четиво е известно на всички. Когато се подготвях за днешната проповед, забелязах, че много свещеници обръщат внимание на символичното значение на текста. Как слизането от планината e всъщност слизането към греха, а разбойниците са демоните и греховете, които нападат човека. Но аз искам да погледнем на казаното от Христос съвсем буквално. Тук стои големият въпрос: кой е нашият ближен?

Мой познат млад свещеник по повод това Евангелие веднъж ми каза: Аз не разбирам защо свещеникът и левитът са отказали да помогнат. Всъщност те не го правят от безчувственост. Има друга причина. Те трябвало да пазят някаква ритуална чистота. Защото за евреите от Стария Завет, ако се докоснат до мъртвец, те се оскверняват. Но Христос дава този пример със свещеника и левита, които не помагат на пострадалия човек, за да покаже неправилната религиозност на евреите. И трябва да си зададем въпроса, дали ние самите не спазваме някаква неправилна религиозност – като отдаваме прекалено голямо значение на правилото или като се караме в храма, ако не оставят свещичките ни да изгорят до края.

А всъщност това, което трябва да покажем на нашия небесен Отец, е че сме хора. Когато Христос дава пример с един самарянин – човек от народ, с който евреите не искат да имат нищо общо – Той отправя послание към всички хора, които четат Евангелието. Ако виждаме хора в нужда, трябва да преодолеем своите предразсъдъци – за техния етнос, тяхната раса, тяхната култура... Ние трябва да помогнем. Защото небесният Отец е такъв за всички хора на земята. Ако имаме възможност, трябва да помогнем. И не е казано, че можем да помагаме само чрез пари. Можем да помогнем и с думи.

Ако се върнем към алегоричното тълкувание на това Евангелие – за демоните, които навреждат на човешката душа, ще осъзнаем, че около нас има много хора, които са изпоранени като този човек в разказа на Христос. А в същото време обществото ни вече е много различно. Говорих с една възрастна жена точно за това, как преди време е било друго – хората са поддържали връзка и са се събирали често с роднините си. А днес много хора живеят самотни, тяхната душа страда. И точно на тези хора можем да обърнем внимание. Те може да са възрастни хора, инвалиди, вдовици... С един разговор, просто да поговорим с тях, ние ще се оприличим на добрия самарянин. Ще проявим любов и ще излезем от този кръг: кой е моят ближен. Вече няма да са само хората от моето семейство и моите приятели, но и хората от външния кръг... Обикновено човешко внимание към хората, които са сами. Тези, които действително имат нужда да си кажат с някого една добра дума и да се почувстват по-добре.

Ако трябва да сме като добрия самарянин, което иска да ни каже и Господ Иисус Христос, и за да получим вечен живот, не трябва да бъдем безчувствени към останалите хора в света. И аз лично бих ви дал две препоръки за това, как да се уподобим на добрия самарянин. Тези от вас, които се чувстват добре здравословно, и се обръщам особено към мъжете – трябва да даряваме кръв. Служителите в Кръвния център до Окръжна болница ми споделиха, че с всяка година дарителите изчезват, тези, които отиват доброволно да дарят кръв, не за някой близък. Кръвта може да се произведе единствено от човешкото тяло. Даряването й е нещо безценно. Затова нека го правим. Тя може да послужи и за българин, и за германец, за всеки човек. Това може да спаси човешки живот.

А на жените бих предложил друго. Вие имате по-големи сърца и сте по-чувствителни. Тези хора, които са самотни, ние можем да поканим на някой празник вкъщи. Дори на Рождество Христово или на Нова година. В тези моменти, в които те се чувстват най-самотни, да бъдат с нас. И това не би ни коствало кой знае колко много. А тези хора ще се почувстват много по-добре. С това ние няма да излекуваме човешкото тяло, но лекуваме човешката душа.... Иначе се уподобяваме и на свещеника, и на левита, като ги подминаваме.

Така че, ако се стремим към вечен живот, ще намерим и начин как да извършим добро. И ако постъпваме така, уподобявайки се на добрия самарянин, и по този начин търсим вечния живот, Бог ще ни даде вътре в нас нещо повече – ще ни подари усещането за щастие.
Амин, братя и сестри.