Какво значи да познаеш Бога?

Проповед на протойерей Михаил Манев в Седмата неделя след Пасха – на светите Отци от Първия вселенски събор, 9 юни 2019 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Възлюбени в Господа Божий народ,
Днес чухме първосвещеническата молитва на нашия Господ Иисус Христос, молитва към Бога Отца, Който Го е пратил тук и Чиито слова е изпълнил. И сега, очаквайки да Го прослави, в мига, преди да се случи това велико дело за нашето спасение, Той отправя молба към Отца за „тези, които си Ми дал”. Нищо друго. Само да запази тези, които Му е дал, за които сам Той е положил невероятни усилия, за да ги запази. В тази молитва Той изисква от Бога да се намеси в живота им, за да могат те да получат живот вечен. Това, към което всички ние се стремим... Ала какво е живот вечен? Живот вечен, казва Христос е: „да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа” (Йоан 17:3) И в момента, в който познаем Отца, познаем и Сина, бихме могли да говорим, че имаме живот вечен, че сме на прага на онзи миг на безвремието, от който нататък ще пребиваваме в любов и радост (...)

Но как да не познаваме Бога, след като четем думите на светите отци молитвениците всеки ден?... Оказва се, че познанието не е състояние на ума или разума. Да познаваш, не означава да разбираш. Да познаваш, означава да Го преживяваш. Това, че казваме молитви, че ходим в неделя на служба, не означава, че преживяваме Бога. Означава просто, че ходим на служба и казваме молитви (...) Да, ние сме народ избран... ние сме Църквата, тялото на Христа, част от Неговото тяло... Но да Го познаваме, означава да Го преживяваме. Означава да Го усетим... да имаме правилно усещане за Него.

Ето в днешния Апостол се казва, че ще има такива, външни, които ще се опитват да ви излъжат и разделят. И три века Църквата беше гонена, мачкана, хвърляна на зверове... Всички тези мъченици свидетелстваха за едно – че Христос е Син Божий. И те не просто умираха за Него, защото го знаят това, а защото Той беше реален техен приятел, с който не можеха да се разделят току-така... Защото не може да се отречеш от Любим и след това да Го молят за прошка...

Но ще дойдат и по-големи врагове, казва ап. Павел: измежду вас ще излязат люде, които ще изопачат истината... Точно тогава Църквата, тялото Христово, онези, които не са се отдалечили от Бога и усещат неправдата, се изправят. Събират се заедно на събор – на първия вселенски събор, срещу Арий, който говорел, че Христос е просто човек, а не Бог. Там били и св. Николай, и св. Спиридон и те били там, защото усетили неистината в думите на този лъжеучител, и се изправят, за да защитят истината (...)

И така, възлюбени в Господа, народ избран, имайки пред себе си живота на нашите свети отци, който те са давали, за да може ние да живеем сега в охолство, но с правилна вяра; имайки живота на Христа, Който отдал Себе си, за да може ние да бъдем изкупени от злото и греха; имайки делото на Отца пред очите си – нека се опитаме поне малко, в днешния ден, да подражаваме на тях и да засвидетелстваме на ония, които са извън храма и пред нашето семейство любовта, която имаме към Бога и към тях самите. Защото може ли да не обичаш ближния, който цял живот е с тебе, а да твърдиш, че обичаш Бога?! Амин.