Какво правим в Църквата?

17.06.2020 г.
youtube.com
Автор: архимандрит Андрей Конанос

Това, което правим в Църквата, не е нещо моментно, то ни докосва и впоследствие. Ти си мислиш, че това, което си взел, изчезва, но семето попада в душата ти и не след дълго, след няколко минути, няколко дни, няколко месеца, Бог знае колко, то започва да работи вътре в тебе и ти започваш да се замисляш. (…)

Добре е да слушаш и да забравяш. И е хубаво това, което си забравил, да дойде отново и да ти го припомни вътре в тебе Сам Бог! Самият Пресвети Дух! Да те пробуди и да ти каже: „Припомни си това, което чу веднъж на една проповед, на една беседа, нещо, което прочете, нещо, за което някога си мислеше, че не те засяга, но в крайна сметка сега дойде подходящото време то да те докосне. Сега, когато е нужно, то ще изплува на повърхността.” То разкрива динамиката на Христовите думи, истината на нещата, то е истинно. Какво означава истинно? Това, което не се забравя. „Истина” е това, което не се забравя. Това, което мозъкът ти може би забравя, но сърцето ти – не! И ти го припомня.

Спомням си, че когато бях малък, ходех на катехизическо училище. Веднъж дойде един мой братовчед от село, който не разбираше от катехизис. Вечерта имахме среща в училището и аз се питах дали да го взема с мене: „Той не разбира от тези неща, не е учил”, а и малко се срамувах да му кажа, че ходя на катехизическо училище. Попитах един познат какво да правя, а той ми каза:
– Вземи го, вземи го.
Обясних му, че братовчед ми не се занимава с такива неща, няма понятие от тях, и не знам дали ще му хареса.
– Няма значение, нека дойде, ще чуе едно-две неща, ще влязат в душата му. Когато се върне в селото си, може да ги забрави, но тези неща ще работят в него. След години може да ти каже нещо, което… или да не ти каже нищо, но в душата си да получи отговор и да си припомни с носталгия беседата, която онази вечер сме правили, най-вече тази атмосфера, която е взел със себе си.

Близо до Църквата не само думите, но и атмосферата влиза в нашата душа. Това докосва сърцето ни. Това е Божията благодат, не знаеш как работи тя, не знаеш как действа, но виждаш резултатите! Както когато ядеш някакво ястие, не виждаш целия храносмилателен процес – как смилаш храната, как клетките се обновяват, как се осъществяват всички тези функции в организма... А какво виждаш? Виждаш, че си в добро физическо състояние, че си издръжлив и живееш. Виждаш, че това, което чуваш, това, което ядеш, ти дава сила и издръжливост в живота. И можеш да продължиш. Това доказва, че думите, които си чул, не са били случайни слова, не са били мимолетни, били са божествени слова. Те са излезли от глинена уста, излезли са от грешен човек, „прегрешен”, както казваше отец Юстин Попович. Всички сме много грешни, много пъти и ние, които говорим за свети и божествени неща (ако съдя по себе си), някои може би не са толкова грешни, но въпреки това думите, които излизат от тези греховни устни, се примесват с Бога, с Божията благодат, влизат в твоето добро, щедро, добронамерено и зажадняло сърце и впоследствие дават резултат. Това е хубавото! Ти ще направиш чудото с тези бедни слова.

Някои казват: „Отче, това, което каза, ме накара да се замисля, докосна ме.” Друг ми казва: „Откакто чух това, което каза за Свещеното Писание, искам да ти благодаря. Чел съм и по-рано Свещеното Писание, но не толкова системно, но след като ти говори по онзи въпрос, някак си се замислих повече, докосна ме и сега го чета по-често.” Знаеш ли какво? Това се дължи на твоята щедра, добронамерена и зажадняла душа. Чул си и тези няколко думи. Всичко това е влязло в съработничество с Божията благодат, заквасило се е в душата ти и е дало добър резултат! (…)

В Църквата стават хубави неща. Живеем в изключително хубава епоха. Живеем в изключително окаяна, но в същото време и изключително хубава епоха! Защото сред този хал идва Бог, взема нашия хал [на гр. χάλι – б. пр.] и го прави килимчета [на гр. χάλια] към рая! Така казва старецът Паисий: „Бог взема този хал и го прави килимчета към рая.” Както онези разкошни килимчета, които постилат, или като онова вълшебно килимче в приказките, което някой взема и то го отвежда някъде надалече. Бог идва и благославя проблема на епохата, освещава го и дава друга перспектива на нашата епоха.

Въпреки че е много греховна, нашата епоха е изключително хубава, защото тук благодатта е в преизобилие. Грехът изобилства, но Божията благодат преизобилства. Стават страшни неща – промени в душите, хора, които обичат светостта, които обичат молитвата, които имат копнеж да посветят живота си на Христос, чрез семейството, което ще създадат, чрез децата, които ще създадат, чрез къщата, която ще купят, чрез професията си. Красиво нещо! Хора с чиста вяра, с чисти цели, които четат духовни книги... Живеем в изключително хубава епоха от гледна точка на духовно предлагане. Имаме много възможности. Ако ти сега си на петдесет години, на шестдесет, спомняш ли си в твоите младини да е имало толкова възможности в църковния живот? Радиостанции, книги, светоотечески текстове, невероятни издания, превъзходни издания, на външен вид хубави, но и идеите, които развиват, докосват силно душите. Живеем в много хубава епоха, в която Бог ни дава това благословение, за да укрепнем.  Да укрепнем, за да се справим с проблемите, да укрепнем за настъпващите проблеми, които ще дойдат в световен мащаб. Да имаме издръжливост.

Църквата казва: „Аз не мога да се занимавам с мрака, аз не мога да се занимавам със злите дела и да дълбая в нечистотата на света. Аз имам свое предложение, свое собствено контрапредложение, уникално предложение! Кое е предложението? Да ти покажа истината. Да ти дам Светлина. Да ти дам здраве. Да ти дам това, което е правилно, истинно, автентично. Вземи това и когато докоснеш светлината и тя влезе в тебе, тогава мракът автоматично ще изчезне!”

Какъв смисъл има да се занимаваме със злото в света? Какъв смисъл има да се занимаваме с паниката на нашата епоха? Така и ние ще влезем в този процес, и ние ще се разболеем от всички тези неща. Не това е решението. Решението е да живееш в свой собствен красив свят – в света на Църквата, който е светът на истината. (…)

Много ми харесват хората, които са смирени в своите проблеми. Въпреки че се задушават от проблемите си, те нямат претенции, а искат само да изкажат болката си на някого, да я споделят и след това мълчаливо да продължат живота си. Те нямат изисквания, нямат оплаквания, не претендират за щастие, а го очакват от Бога. Когато Бог иска да им даде нещо по-добро – тогава. (…)

Искам да ви кажа, че вие не просто заслужавате. Заслужавате нещо изключително много, всички. Не от мене. Заслужавате го от Самия Бог, Който го прави. Скъпи братко, скъпа сестро, Бог знае колко е ценен всеки един и затова се грижи лично за нас. (…)

Превод: Константин Константинов

Откъс от книгата: „Укрепи душата си”, т. 1, 2014 г., храм „Св. Мина” Велико Търново
Заглавието на текста е предложено от Архангел.бг

Още по темата
Още от Коментар

Изложбата „Пътят към Екзархията” проследява възраждането на българския народ

09.11.2020 г. | Борислав Аврамов | Коментар

Експозицията разказва за въздигането на Българската църква и възраждането на българската народност през 19 век. Защо е важно това събитие и защо може да бъде наречено „втори храм на българския дух”...

Защо честваме св. Архангел Михаил?

07.11.2020 г. | протойерей Михаил Манев | Коментар

Защо отдаваме такава почит на св. Архангел Михаил? Ако чествахме някой свят човек, е нормално – защото искаме да му подражаваме, да станем като него... Ала защо искаме да бъдем като Архангел Михаил, след като той е Архангел – небесна сила?

Добрата почва се формира с търсенето на Истината

25.10.2020 г. | иконом Василий Шаган | Коментар

Св. Димитър Солунски е отдал земния си благополучен живот за Живота. Какво съзнание за Живота е имал той, че отдал за Него своята младост, кариера и удобство! Вяра и принцип, за които е бил готов да умре и го е направил...

Какво се случва в центъра