Какво дължим на Бога?

03.09.2022 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган в 11-та Неделя след Петдесетница – 28 август 2022 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Честит празник, братя и сестри,
Днес е особена неделя, защото ние се приближаваме към края на индикта и от 1 септември ще започне новият цикъл, в който ние ще повторим целия богослужебен ред на Църквата, и отново и отново ще празнуваме това, което Църквата ни предлага за нашето спасение. Но този ден е особен и с това, защото днес се чете Евангелието, в което Христос ни напомни за това, как ние трябва да се държим един с друг. Това е притчата за прошката. Тази прошка, за която ние винаги молим, и поради това, че не можем да прощаваме, винаги страдаме, а поради това, че някой ни е обиден, се измъчваме… И ето че Христос с притча казва как трябва да прощаваме и какво е изобщо прошката (вж. Мат. 18:23-35). (…)

В притчата Христос ни казва да внимаваме никога да не постъпваме като немилосърдния длъжник, защото, докато не простим на другите дълговете, и нам те няма да бъдат простени. Но нека си зададем въпроса, братя и сестри, за какви дългове става въпрос. Какво ние, хората, може да дължим на Бога? Какво Му дължим? Някои буквално може да кажат: Че какво ние дал Той, че да Му дължим нещо? – и това ще бъдат безумците. А мнозина от нас могат да кажат: Всичко, което имаме, Той ни го е дал, в това число и живота. Това означава ли, че ние Му дължим живота си? Трети може да кажат: Той ни е дал Своето дихание за живот и е изпратил Светия Дух върху нас. Означава ли, че ние това му дължим? А някои ще кажат, че Този, Който иска от нас нещо, нашият небесен Отец, със сигурност иска за всеки един от нас да се сбъдне Неговият божествен промисъл за нас, който Той има още от преди да бъде сътворен светът. За всеки един от нас има промисъл! И този промисъл е да бъдем хора – такива, каквито Той е замислил.

И тук възниква големият въпрос, който няма как да не си го задаваме и да не намерим отговор на него: А какво е да си човек?... Направих тази пауза, защото знам колко се спъваме ние в търсенето на отговора, макар че мнозина търсят отговор на това: Какво е човек, и кой съм аз като човек, и какво е моето личностно достойнство като човек, който претендира да бъде личност? И в тези търсения ние много често високомерно дръзваме да изискваме или да се поставяме в такова личностно достойнство, което невинаги отговаря на това, което ние всъщност представляваме.

Но има божествен промисъл за всеки един от нас и оттук трябва да започнем. Защото, когато Бог ни е извадил от небитието, забележете, и ни е поставил в битието – в света, който е заобиколен от небитие и който Той е извикал по Своята благост и по Своята воля от небитие и го е поставил в битие, т.е. да бъде светът. И нас ни е поставил в този свят не просто така, а като такива, които да бъдат добри домакини на този свят и да го доукрасяват със своето творческо начало, което отново Той ни е дал, бидейки Творец и сътворявайки и нас по Свой образ и подобие. Дал ни е от Своите начала, в това число и разум, и ум, и дух, и душа, и  воля, и творческо начало. И ние, като такива, трябва да се постараем и, заставайки пред Него един ден, да Му покажем поне малко от това, което е промислил за нас. Да се покажем пред Него като хора, свободни от греха, свободни от страстите, свободни и от тази злоба, за която ние чухме днес в притчата. (...)

Цялата проповед вижте в прикачения видеозапис:

Още по темата
Още от Проповеди

Трудната промяна

29.01.2023 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Вече 2000 години Закхей е пример за цялата Църква как човек трябва да дерзае, за да се промени, и какъв трябва да бъде плодът на неговото покаяние. Какво му се е случило, че е решил да промени нещо, да направи нещо различно, и от дървото да види Кой е Христос.

Всичко и във всичко е Христос (Кол. 3:11)

24.01.2023 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Това е светът, за който всеки един човек мечтае. Защото, ако „всичко и във всичко е Христос”, това означава, че всичко и във всичко е Неговата божествена благост, Неговата любов, Неговият мир, Неговата правда, Неговата истина...

От звани да станем избрани

21.01.2023 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

На 21 януари се навършват шест месеца от блажената кончина на отец Илия Попов. След Светата Литургия, ще отслужим панихида в негова памет. Да се помолим заедно. Начало - 10:00 ч., храм "Св. Николай Чудотворец", Варна.

Какво се случва в центъра

Сретение Господне

Ангелът на Обещанието (1)