Как да запълним пропастта между нашия свят и Божествения

05.11.2017 г.
Автор: протойерей Михаил Манев

Проповед на протойерей Михаил Манев по Лука (16:19-31) – притчата за богаташа и бедния Лазар. 05.11.2017 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

В името на Отца и Сина, и Светия Дух!

Обичани от мене братя и сестри,

Днес в Евангелието чухме как умират един безименен богаташ и беднякът Лазар. Чухме и каква е участта им – бедният отива в рая, а богатият – в ада да се мъчи. А от разговора на богатия с Авраам, на молбата му да изпрати Лазар с вода, да му разхлади езика, разбираме, че между тях има пропаст – „за да не би някой от нас да премине към вас, или някой от вас да премине към нас”… Странно е, някой, който цял живот се е мъчил, да иска да премине в ада. Кой ще иска да отиде там? Кой ще иска да остави рая и да отиде в ада…? Онзи, който има любов. Онзи, който съчувства, състрадава на онези, които се мъчат. Онзи, който цял живот е живял с любов в сърцето си.

Бог създава този свят, за да можем да общуваме с Него. Бог създава човека за общуване с Бога. И да може целият свят чрез човека да стане едно с Бога. Ала това общуване трябва да бъде свободно. Това общение между човека и Бога трябва да стане доброволно. Не насила, не с мъка. Но как да общуваме с Бога, щом не можем да общуваме помежду си. И тази пропаст между Бога и човека, тази пропаст, която отделя нашия свят от Божествения, се запълва само с общуване с другите, с други човеци.

Ние в нашия свят живеем прекрасно. Като богаташи сме. Обличаме се красиво. Ядем красиви неща. Ядем себе си. Ядем и хората около нас. И храна ядем. Изобилно. Ние сме точно като онзи богаташ, който не забелязва страданията и нуждите на останалите хора. Самовглъбени в себе си, в собствената си разкошност. И когато говорим помежду си, говорим за суетни и празни неща. За неща като телефон, музика, пари, къщи, бизнес, стремеж към съвършенство на материята… Но никога не говорим за смъртта. Правим се, че тя не съществува, че я няма. Всички знаем, че ще умрем, но никой не иска да говори за това. Защото изведнъж всички неща, към които се стремим, губят своята бляскавост и лъскавост. Някак си изчезват и разбираме колко празен е нашият живот. Разбираме, че всичко това го искаме, за да се почувстваме велики, да се почувстваме богове и да можем да кажем : Господи, нямам нужда от Тебе – всичко имам. И в тази наша собствена божественост ние не виждаме другия. Не виждаме човека, който Бог ни е дал да общуваме. И любовта, която трябва да имаме към него, всъщност я обръщаме към себе си… В суетене и страсти ние загубваме посоката за нашето общуване с Бога (…)

И така ние обричаме себе си и децата си на участ ужасна… Докато не започнем да говорим за смъртта не като нещо, което ще настъпи някога, а като смърт, която настъпва утре. Докато не разберем, че в живота нямаме време за омраза, за суета и амбиция, а имаме време само за любов. За онази чистата, християнската  любов, която е дълготърпелива, пълна с благост, не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, на неправда се не радва, а се радва на истина; любовта, която всичко претърпява, на всичко вярва и на всичко се надява. Тази любов, която кара и праведниците да преминат от рая в ада, за да облекчат страданията на онези, които обичат. Амин!

Цялата проповед - видео

Още от Проповеди

Какво е Кръстът за нас?

14.09.2018 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Да намериш три кръста и да кажеш, че един от тях може да съживи мъртвец... Безумие, нали! Априори го отхвърляме като възможност. Ала тези хора са били толкова убедени, че за тях е било по-ясно от аксиома в математиката – Христовият кръст възкресява.

За да бъде светът спасен (Йоан 3:17)

09.09.2018 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

неделя, неделята преди Въздвижение, четем най-красивото Евангелие от всички, Евангелие, което ни дава да разберем, защо Бог прави тези неща за нас. Защото обикнал света повече от всичко. Обикнал го така, че да може да предаде Сина Си за този свят...

От звани да станем избрани

04.09.2018 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

Да променим живота си. Да сме готови за среща с Бога и вътре в нашето сърце да откликнем на тази сватбена трапеза, която се явява и всяка една Божествена литургия, на която влизаме в радостта на Господа...

Какво се случва в центъра