Истинският кладенец на радост и живот вечен

16.05.2023 г.
Автор: протойерей Тодор Тодоров

Проповед на протойерей Тодор Тодоров в Неделята на Самарянката – 14 май 2022 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

Братя и сестри,
Чухме в светото Евангелие за срещата на Иисус Христос със самарянката до Якововия кладенец, в подножието на гр. Сихар. Това е среща, от която ние можем да направим много важни изводи за наше духовно обогатяване – да разберем, че всъщност това, което Бог е казал там тогава, е в сила и днес: Той е тази жива вода, която ни дава. Самарянката обаче не Го е разбрала. Отначало помислила, че това е вода, от която тя повече няма да ожаднее. Но Той казва: Водата, която Аз дам, ще стане извор с вода, която тече в живот вечен. Тоест, става дума за духовната жажда на всеки един човек.

Братя и сестри, тук се разкрива словото Божие. Бог има предвид словото Божие, което всеки човек, когато го приеме в сърцето си и го запази до края на живота си, тогава то ще тече в него към живот вечен. Бог се разкрива като месия – Аз, този, който се очаква. Потвърждава нейните думи за дългоочаквания месия, който трябва да дойде. Разкрива се напълно – че Той е пътят, истината и животът.

Братя и сестри, ако пренесем този откъс от Евангелието при нас, в съвременното ни общество, може да оприличим нашата Църква на този кладенец, откъдето извират тези тайнства, тази живо вода, и ние черпим от тях тук, в Божия храм. Но не може Църквата сама да гарантира нашето спасение, без Христос. Тоест ние, когато влизаме в Божия храм, не е достатъчно само да се кръстим и да чакаме Бог да направи всичко за нас. Напротив, трябва да Го търсим – когато влизаме в храма, трябва да търсим живия Бог. Без това търсене, ние само сме почерпили от тайнствата и сме си заминали, нямаме тази връзка, това общение, не си представяме, като влизаме в храма общението с живия Бог. Но Той е източникът, Той е този, Който ще ни оживотвори със Своя непресъхващ извор.

Братя и сестри, тук още Христос ни разкрива, че Бог е дух и трябва да му се покланяме с дух и с истина. Тоест да се покланяме искрено с цялото си същество, телом и духом, от сърце да се покланяме на самия Бог. Молитвата ни трябва да е съсредоточена, с нея да влезем в това общение. И нека от този кладенец на живота, който Бог ни дарява, от Православната църква, от него да черпим. Защото има и други кладенци, от които черпим понякога – кладенци на удоволствия, кладенци на гордост, на тщеславие – ала не бива да пренебрегваме истинския, който ще ни доведе до живот вечен. Защото смисълът на човешкия живот е в спасението на нашата безсмъртна душа.

Възлюбени в Господа братя и сестри, самарянката, която впоследствие се кръстила, и приела християнското име Фотина, което означава светозарна, още тогава първа разнесла вестта, разкривайки, че Иисус е пророк – както чухме от Евангелието, той ѝ казал факти от нейния интимен живот, че петима мъже е имала и сегашният също не ѝ е мъж. Тя възвестила първа за Иисус Христос в град Сихар. След като приела християнството, тя проповядвала в земите на днешна Италия и в Африка и загинала мъченически със своите седем деца при император Нерон през 66-та година, но сега черпи от тази жива вода, от непресъхващия извор на радостта в Божието небесно царство.

Братя и сестри, по молитвите на св. мъченица Фотина, нека Бог да ви благослови и закриля. Божието благословение на нашия Господ да бъде с всички вас. Честит празник! Амин.

Още по темата
Още от Проповеди

Да последваме Бога

07.07.2024 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Това е един много силен акт - на вътрешна воля, и всеки един християнин трябва да осъзнава – ние тръгваме след Господ Иисус Христос, източника на Живота. Затова и апостолите Го следват – нищо друго няма смисъл...

А вечен живот е да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога (Йоан 17:3)

16.06.2024 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

Днешната неделя Църквата е посветила на светите Отци от Първия вселенски събор. Интересно време и място да отбележим тяхната памет – между Възнесение и Петдесетница…

Да не осъждаме

09.06.2024 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Лишените от тази дарба на зрението, не виждат изкушенията на света.Те чуват, и онова, което чуват, много добре го осмислят. За тях думите за рая, за вечния живот, това е една голяма радост – че имат бъдеще, което не е в тъмнина...

Какво се случва в центъра