Леля Таня разказва за иконата „Успение Богородично” в храм „Св. Николай”

15.09.2016 г.
4 септември 2016 г, честване на 70-годишния юбилей на леля Таня в енорията
Автор: Десислава Неделчева

Преди години, още когато работех в Радиозавода, а аз бях там 22 години, изведнъж казаха, че ще съкращават целия завод. Малко по малко, на етапи съкратиха всички.

Тогава иконата „Успение Богородично” беше тук, от тази страна. Аз идвах при нея и се молех. Беше време, когато правех първите си стъпки в църквата. Идвах и се молех, молех, молех, забравях, че се моля за себе си, и започвах да се моля за всички. Да не ги съкратят, да има работа за всички. И така почти всеки ден минавах и се молех пред тази икона. И в един момент гледам: едното й око се отвори. Както бях тук пред нея, казах: „Господи, тя ме чува и ме вижда”. И се разплаках, разплаках се.

После излязох вънка на пангара, там продаваше свещи една арменка, Ева. В този момент там беше също и Димитър Митев. И им казах всичко. Той ми каза: Запази го в тайна. Аз стоях, стоях и си тръгнах към къщи.

По пътя плача и се чудя как да го запазя в тайна. Не мога. Връщам се вкъщи и казвам на всички. Децата бяха 15-20-годишни, аз на четиридесет. Мъжът ми отвърна: а, така ти се е сторило! Дали така ми се е сторило, или не? Аз зная и не зная. Обаче: през тези години на голяма безработица, в нашия дом не усетихме нито безработица, нито нямане. Майката Богородица показа своето благословение.

Още помня как цялото ми тяло отмаля и изпаднах в състояние на умиление и трепет. Но да не си помислите кой знае какво за мен сега. Бог на всички дава по нещо.

После разказах на отеца, той ми каза, че мислел да изважда тази икона от храма. Но се отказа и предложи да я реставрираме.

 

Още от Моята история

8 часа молитва, 8 часа труд и 8 часа за всичко останало

24.08.2017 г. | професор Александър Дворкин | Моята история

Има хора, върху които се държи нашата Църква. Да, разбира се, оглавява я Сам Господ, но понякога ние срещаме мъже и жени, които са Го възлюбили с цялото си сърце, целия си разум и цялата си душа, и виждаме, че чрез тази любов Той Сам се отразява в тях. Такъв човек беше Неврокопският митрополит Натанаил.

Бог много те обича!

09.12.2016 г. | Габриела Гаврилова | Моята история

Възможно ли е човек да получи изгаряне 90 процента и да оцелее, и то не само да е жив, но да няма видими следи от това? Е, това се случва с Николай Митев. Мъж на средна възраст, който 24 години е работил като водолазен инструктор. При поредно пътуване край бреговете на Америка на яхтата става взрив, той е сам, успява да скочи в...

Под Покрова на Богородица

01.10.2016 г. | свeщеник Алексей Атанасов | Моята история

Искам да ви разкажа една история във връзка с днешния празник – Покров Богородичен. Тя се случи преди четири години. Бях отишъл да служа в с. Николаевка и една от жените, ромка, идва и казва: – Отче, с нашия род става нещо лошо. Първо помислих, че като всички, се оплаква от живота – колко лоши неща се случват. Но когато...

Какво се случва в центъра