Христологията на св. Игнатий Богоносец (+Видео)

31.12.2018 г.
Проповедта на планината, фрагмент, Карл Блох, 1890 г. (bg.wikipedia.org)
Автор: иконом доц. д-р Теодор Стойчев

Видеозапис от последната беседа в рамките на Рождественските четения, провели се в храм „Св. Атанасий”, Варна (9-23.12.2018). В тази среща иконом доц. д-р Теодор Стойчев сподели своите научни търсения по темата „Божественият образ на Иисус Христос в посланията на св. Игнатий Антиохийски”.

Защо тази тема има отношение към празника, който предстои? Когато кажем Христология, е ясно, че става дума за учението на св. Игнатий Антиохийски за Иисус Христос. Темата определено е строго научна. Но и актуална. В тези текстове Господ Иисус Христос е представен по най-възвишен начин, очертава се Неговият божествен образ. В свещените текстове ние припознаваме човека Иисус, Който е бил потопен в драмата на човешкото битие, споделял е скърбите на хората и техните радости, както в Кана Галилейска, споделял е трапезата с хората, които обича, и понасял укорите на тези, които Го мразят. И големият въпрос, който откриваме в свещените текстове, е именно – как са разбирали по онова време Иисус Христос. Защото за нас този въпрос има отговор, ние знаем в какво вярваме. Но това е за нас. За хората в християнския свят обаче, това не е съвсем ясно.

В традиционните християнски общества – било католическата църква, било протестантските традиционни общности – се приема, че Исус Христос е Бог и човек, това, което и ние всички изповядваме, или както Ориген казва – Богочовек. Но в научните среди и сред по-либерално мислещите хора това не е ясно от свещените текстове. По-късно това учение е въведено от църковната йерархия, от църковните събори, когато ясни и категорични свидетелства за това биват открити от времето на светии като Ириней Лионски, Ориген и т.н. В тази връзка учението, писанията на св. Игнатий Антиохийски са важни, защото са написани непосредствено след смъртта на някои от апостолите. Той е бил ученик на св. Йоан Богослов, следователно той споделя език, образност, въобще духът на неговия живот е подобен с този на апостолите. (…)

Още по темата
Още от Нашата вяра

За поста

22.03.2019 г. | Митрополит Йеротей Влахос | Нашата вяра

В навечерието на Втората неделя на Великия пост - на св. Григорий Палама - откъс от главата „Пост, бдение и молитва” от книгата на митрополит Йеротей Влахос „Св. Григорий Палама като светогорец”...

Благодарението като аскетически метод

19.03.2019 г. | архимандрит Захариас (Захару) | Нашата вяра

Човекът няма нищо свое, а всичко е получил от Бога. Цялото свое битие той има „назаем” от Бога и само когато Му благодари за това, което вече е получил, той оправдава своето битие. Така благодарението на Бога става начин на съществуване...

Смисълът на аскезата

19.03.2019 г. | Митрополит Йеротей Влахос | Нашата вяра

Православната аскетика не се практикува индивидуално, а в Църквата, която е общност на хората, които са вдъхновени от Божията благодат. Църквата е духовна болница, в която човекът се изцелява...

Какво се случва в центъра