Свято и страшно. Поезия от Зинаида Гипиус

05.08.2015 г.
Автор: Архангел.бг

Зинаида Гипиус /1869-1945/ е руска писателка и литературен критик, съредактор на сп. „Нов път” и съпруга на писателя Дмитрий Мережковски. През 1901 г. участва в основаването на Религиозно-философското общество в Петербург. Отхвърля събитията по време на Октомврийската революция и до смъртта си живее в емиграция.

Свято

Има навсякъде мъка.
Омръзнаха ми оплакванията.
И стихове няма да пиша…
О, да имах жило по-различно!

По-болезнено от това на пчелата,
По-остро от това на змията…
За да ранява по-точно,
да смразява по-парещо.

Не отровно и смъртоносно,
А с бавна и скрита ласка,
Докато се впива – да събужда
Душата – заспала дълбоко.

И най-сетне да трепне душата
от щастие безсловесно.
Искам да имам онова свято жило
На Божествената Любов.

Страшно

Страхувам се – спя, не живея.
Всичко се раздвоява, разчетворява.
Греховете на миналото са наистина много,
Не мога дори да погледна към Бога.

Животът бавно клони към нищото –
За покаяние времето ми изтича,
Но най-страшното, непоносимото е,
Че хората вече не се обичат.

Врата

Ние, умните – сме безумни.
Гордите, ние – сме болни.
Язвата на разтлението
Заразява ни поголовно.

От болка вече не виждаме даже.
Омразата като сол в раната
Идва, усилва се, дразни, разяжда.
Болката – ослепително страшна.

О, черен бич на страданието!
Злото, този звяр на тлението
Ще преминем ли с Покаянието
през Вратата за изцеление?

Катинарите й са здрави.
Крилата са тежки, железни,
Резетата трудно се вдигат,
Обковите им са медни.

Сили ни дай, Господи, да не губим
Твоите пътища, ние, бедните.
Сили ни дай, Господи
Да разбием вратата заветна!

превод: Десислава Неделчева, Румяна Рашкова

Още от Култура

Кратка илюстрация на фашизма

09.05.2019 г. | Анатолий Рибаков | Култура

Фрау Кребер оставила Ема при себе си. Как ли се е решила? Есесовците старателно търсели останалите в Берлин евреи... Но ето че тя се решила. Крила я цели пет години... наивно вярвайки, че талантът ще надделее над трагедиите и злодействата на епохата...

В часа последен

02.03.2019 г. | Димитър Талев | Култура

Колко лесно се затваря човешкото сърце пред чуждата беда – с една самоизмама, с една дума, с едно махване на ръка!... По изпитите и потъмнели страни на умиращия пропълзя лека, едвам видима червенина, студена пот изби на бледото му чело...

Задушница преди Великия пост

02.03.2019 г. | Адам Загаевски | Култура

Вие сте моите мълчаливи роднини, покойници. Никога няма да ви забравя. В старите писма намирам следи от почерка ви, който се катери нагоре по страницата като охлюв...

Какво се случва в центъра