Духовно просветен център

Свято и страшно. Поезия от Зинаида Гипиус

05.08.2015 г.
Автор: Архангел.бг

Зинаида Гипиус /1869-1945/ е руска писателка и литературен критик, съредактор на сп. „Нов път” и съпруга на писателя Дмитрий Мережковски. През 1901 г. участва в основаването на Религиозно-философското общество в Петербург. Отхвърля събитията по време на Октомврийската революция и до смъртта си живее в емиграция.

Свято

Има навсякъде мъка.
Омръзнаха ми оплакванията.
И стихове няма да пиша…
О, да имах жило по-различно!

По-болезнено от това на пчелата,
По-остро от това на змията…
За да ранява по-точно,
да смразява по-парещо.

Не отровно и смъртоносно,
А с бавна и скрита ласка,
Докато се впива – да събужда
Душата – заспала дълбоко.

И най-сетне да трепне душата
от щастие безсловесно.
Искам да имам онова свято жило
На Божествената Любов.

Страшно

Страхувам се – спя, не живея.
Всичко се раздвоява, разчетворява.
Греховете на миналото са наистина много,
Не мога дори да погледна към Бога.

Животът бавно клони към нищото –
За покаяние времето ми изтича,
Но най-страшното, непоносимото е,
Че хората вече не се обичат.

Врата

Ние, умните – сме безумни.
Гордите, ние – сме болни.
Язвата на разтлението
Заразява ни поголовно.

От болка вече не виждаме даже.
Омразата като сол в раната
Идва, усилва се, дразни, разяжда.
Болката – ослепително страшна.

О, черен бич на страданието!
Злото, този звяр на тлението
Ще преминем ли с Покаянието
през Вратата за изцеление?

Катинарите й са здрави.
Крилата са тежки, железни,
Резетата трудно се вдигат,
Обковите им са медни.

Сили ни дай, Господи, да не губим
Твоите пътища, ние, бедните.
Сили ни дай, Господи
Да разбием вратата заветна!

превод: Десислава Неделчева, Румяна Рашкова

Още от Култура

Очите на вярата

03.07.2020 г. | Моника Иванова | Култура

Погледнеше ли към някой вярващ, струваше му се, че целият свят се е стоварил върху гърба му. Сякаш тези хора крепяха на раменете си цялото небе и цялата Вселена. И все пак имаше нещо особено у тях, което пораждаше искри от изключителен интерес у него. Погледът им...

Чорба от греховете на отец Никодим

05.06.2020 г. | Елин Пелин | Култура

...по широките му плещи, върху които се опъваше обезцветеното му старо расо, слънчевите лъчи падаха като въз хребета на някоя планина. И мене, Боже, прости ме, всякога ми се струваше, че на тоя човек не подобава да се моли, защото изглеждаше по-силен от всички грехове...

На Пасха със синдрома на Даун

17.04.2020 г. | о.Джон Брек | Култура

На всеки Велики петък тя преживяваше трагичната тайна на страстите така, както повечето от нас никога не биха могли. Тя вървеше редом с Христа, говореше с Него. Беше заедно с Него и Той – с нея, също както жените, седящи срещу гроба Му, леещи горестни сълзи с надеждата да се случи чудо...

Какво се случва в центъра

Моята история

"Господи, аз бях до тук!"

Любов и брак

Женските избори