Съпричастност - въпроси и отговори



Въпрос:

Как да се помогне на младо момче, което учи във ВИНС, но се е пристрастило към хазарта и всичките си пари дава за хазарт. Нищо друго не го интересува. Семейството му живее в Родопите и родителите му са много притеснени. Как да се справим с проблема и да им помогнем?

Отговор:

Здравейте, Лиляна! Няма нито един 100% сигурен начин за справяне със зависимостта. Ако, обаче, близките на зависимия престанат да упражняват поведенията, които подкрепят зависимостта му, той има много по-голям шанс да осъзнае какво се случва и да потърси помощ.

 

Кои са подкрепящите поведения? При положение, че става въпрос за хазартна зависимост е много вероятно (тук само предполагам, защото от въпроса Ви не става ясно) родителите на това момче да му изпращат пари - за обучението, за издръжка, за покриване на дългове и т.н. Често близките плащат дълговете, четат едно „конско“ с надеждата, че зависимият ще се вразуми. Възможно е за известно време да има някакво мнимо „подобряване“, но то винаги е за известно време. След това отново се появява поредната финансова криза и родителите отново плащат, четат „конското“, и после пак, и пак, и пак. Т.е. близките правят едно и също нещо с надеждата, че ще получат различен резултат.

 

Логиката на зависимостта обаче, е друга. Когато зависимият сгафи, за известно време срамът и вината могат да го държат далеч от зависимостта му. Често колкото повече напредва зависимостта, толкова по-малки стават интервалите между отделните прояви на зависимо поведение. В моментите, когато зависимият реши да се отдаде на зависимостта с,и той няма представа, че отново ще се случи същото – той си мисли, че този път ще играе само малко, ще изхрачи някаква сума и ще си тръгне. Но започне ли веднъж, в него започва да действа съсвсем различен механизъм. Той има нужда от още и още. Губи контрол върху количеството изхарчени пари, точно както алкохоликът губи контрол върху количеството изпит алкохол. Единственото решение е той никога повече да не започва да играе. Но сам не може да се справи с желанието си да започне, защото, както вече казах, в този момент той си вярва, че ще изхарчи само малка сума. За да се справи, има нужда от подкрепа. Трябва да открие поведенията, които го водят към зависимостта му и да търси помощ точно в този момент, а не след като е започнал да играе. Той тогава и не иска помощ, защото тръпката от играта го опива. Буквално. В тялото му се произвеждат вещества, които го карат да се чувства велик, непобедим. Дават му онова усещане, че сега ще успее, само да заложи още малко...

 

Важно е също така да се има предвид, че зависимостта засяга тялото, душата и духа на зависимия. Не може да има лечение само в една от тези области. Хората много често прибягват към помощта на психиатрите с надеждата да открият „вълшебното хапче“, което ще оправи проблема. Няма вълшебно хапче! Зависимостта е вътрешен проблем, който няма как да бъде решен с външни средства. Основното в лечението е зависимият да осъзнае и преразгледа нагласите съм към света, реакциите си на ежедневните събития и най-важното - да преразгледа или създаде връзка с Бог.

 

Ако му дадете да прочете това, което съм написала, той няма да го приеме. Ако му го кажете или му го казвате 100 пъти и му занесете един куп книги за хазартната зависимост, той няма да приеме написаното в тях или ще го приеме, но няма да сметне, че това се отнася за него. Причината е, че една от основните характеристики на зависимостта е отричането. Той смята, че не е като онези отрепки в казиното, че може да спре, стига да иска, просто му доставя удоволствие и затова играе.

 

Единственото, което би могло да го мотивира, е да УСЕТИ последствията от завсимостта си. Да остане без пари, без храна, с неплатени дългове и т.н. Нещо, което е ужасно трудно за родителите, но докато плащат дългове, те подкрепят зависимостта и й помагат да съществува. Тук е парадоксът – те плащат дългове, за да му помогнат, а всъщност го погубват. Но в моментите, в които решат да не му помагат, страхът надделява, по всяка вероятност се поддават на манипулациите му и отново правят старото и познатото. Затова и те самите имат нужда от помощ – да спрат да правят това, което погубва детето им.

 

Зависимостта е много сложно заболяване. Тя е семейна болест – близките също са засегнати от нея. Едва ли ще успея в рамките на този пост да Ви обясня всичко. Можете да вземете телефона ми от редакцията и да се свържете с мен, за да поговорим повече. Можете да дойдете на една от срещите, които организираме за близки на зависими (следващата е на 17.04.2016 от 12:00 в храм „Свети Архангел Михаил“) или на следващата среща на „Съпричастност“ на 18.04.2016 от 18:00. Препоръчвам също книгата „Никога вече съзависим“ на Мелъди Бийти и групите на Ал-Анон (можете да намерите информацията в интернет на адрес www.al-anon-bg.info ).

 

 

Милена Петрова