Съпричастност - въпроси и отговори



Въпрос:

Здравейте, о. Василий! Моят въпрос е свързан с несподелената любов. В момента съм силно привързана към две момчета, да кажа по-точно, влюбена съм в тях, а ми липсва възможност за по-сериозно общуване (разговори) и това понякога ме измъчва много. Всяка неделя сме заедно на литургия, после след литургията цялата енория се събираме на кафе и я си кажа, я не две приказки с тях. Сигурна съм, че са необвързани, иначе нямаше да имам претенции към тях. Знам, че трябва да възложа упованието си на Бога по този въпрос, но от чисто психологическа гледна точка не знам как да се справя с това. Бих се радвала да ми дадете съвет и от духовна гледна точка.

Отговор:

Редактор: Здравейте! Все още изчакваме отговора на о. Василий, към когото е отправен този въпрос. Междувременно публикуваме отговора на нашата психоложка Милена Петрова, за което изключително й благодарим, защото отговорът се обогатява с повече от една гледни точки. Ето го:

 

 

Привет, мило момиче! Това, което споделяте е много лично и аз Ви благодаря, че сте се осмелила да го направите, макар и  в анонимните рамки на “Съпричастност”. Любовта е много съкровено чувство, което ни доближава до Бог. Когато е истинска и здравословна тя ни носи радост и свобода.

 

Истинската любов е дар, но ние трябва да положим усилия за нея - да се пречистим душевно и духовно, за да има място за любовта. Душевното пречистване включва внимаване над мислите и чувствата ни и осъзнаване и работа с Божията помощ с тези от тях, които ни отдалечават от близостта с Бог. Осъзнаването е труден процес - за него се иска много честност, смелост и вяра.

 

Случва се понякога така, че израстваме в семейство, в което не получаваме достатъчно любов, внимание или приемане, а вместо тях изискват от нас прекалено много, родителите ни са прекалено заети с ангажиментите си или ни критикуват повече, отколкото е необходимо. Тогава в душата ни се отваря рана, която може да бъде излекувана само от Бог. Но ние започваме да търсим всякакви други “лекарства” - пари, слава, алкохол, наркотици, работа, интернет или … “любов”. Но тази любов не е онази, за която говорих по-горе и за която пише апостол Павел. Тази любов е така наречената нездравословна любов. Какви са някои от нейните характеристики?

 

- влюбваме се прекалено бързо, без да познаваме добре обекта на любовта си;

- създаваме си измислен образ на този, в когото сме влюбени;

- несъзнателно придаваме измислени, идеализирани качества на обекта на любовта си;

- понякога, поради страх от обвързване, се влюбваме в партньор, с когото няма шансове да имаме по-близки отношения (това, естествено, става несъзнателно, но ако имаме такава склонност, то тя може да се забележи при проследяването на подобни “влюбвания”);

- обсебваме се от партньора си - това може да означава, че искаме да сме непрекъснато с него, искаме непрестанни доказателства, че другият ни обича; може да се влияем прекалено много от настроението на партньора си -”ако той е тъжен и аз съм тъжна” или “ако той е щастлив и аз съм щастлива”; може да се влияем прекалено много от мнението му за нас - “ако той ме одобрява, значи се справям добре”, “Ако не ме одобрява, значи се справям зле”... Мога да дам още много примери. Накратко казано, превръщаме другия в бог и по този начин му даваме власт върху собственото си благополучие и благосъстояние и имаме очаквания, които партньорът ни не може да изпълни.

- болката при проблеми в такава нездравословна връзка или при прекратяването й е много голяма - може да имаме усещането, че светът няма смисъл без човека, когото обичаме, може да изпаднем в депресия, да имаме физиологични симптоми като сърцебиене, стягане в областта на сърцето, безсъние, студена пот и др. На практика, тези симптоми могат да бъдат същите, както  при спиране на употребата на наркотици. В този случай говорим за зависимост от любовта. (Ако това сравнение предизвиква интерес у Вас, можете да потърсите в нета книгата “Параноя на страстта - книга за жените, които обичат прекалено силно” от Робин Норууд.)

- поради ниска самооценка, може да се обвържем с партньор, който се отнася зле с нас и да не можем да го напуснем, защото си казваме ”Аз не заслужавам нищо добро”, “Аз съм виновна за това, че той се държи зле с мен”, “Аз го обичам много и рано или късно любовта ми ще го промени” и т.н.

- тъй като идеализираме партньора, а той няма как да отговори на очакванията, може много бързо да се разочароваме и да “скочим” на следващия “перфектен” и “незаменим”.

- понякога имаме повече от един партньор (или възлюбен).

 

Как изглежда здравословната любов? Ето някои характеристики:

 

- на първо място при едно християнско семейство е Бог - Той е нашият идеал и това, към което се стремим, Той е това, заради което се смиряваме и приемаме несгодите, приемаме другия такъв, какъвто е с идеята, че ще бъдем заедно във вечността, а не “докато смъртта ни раздели”;

- когато се запознаем с някого, който е свободен и би могъл да бъде наш съпруг, първо си даваме време, за да опознаем човека и да си създадем истински образ за него, а не измислен;

- правилото за “никакъв секс преди брака” има прекалено много логика - сексът създава едно измамно чувство за близост и на практика пречи на истинското сближаване и опознаване;

- не възлагаме на партньора огромния товар да се грижи за нашето самочувствие и добро настроение;

- “позволяваме” му да има своите трудни моменти и недостатъци;

- приемаме различното му мнение, като имаме право да запазим нашето;

- осъзнаваме, че истинската любов е спокойно чувство,  а не луда еуфория и усещане, “че без другия ще умра”;

- имаме отношения само с един партньор - което не се ограничава само до физическо ниво, но и до всякакви мечти и влюбвания в други “по-съвършени” партньори.

 

Вашият въпрос е как да се справите със ситуацията. Имайки предвид, че чувствата Ви са към двама души едновременно, че невъзможността за общуване “понякога Ви измъчва много” и че сте се влюбила в тях, без почти никакво общуване, ми се струва че положението, в което се намирате има доста елементи на нездравословна любов. Ако наистина това е така, може би е по-добре да спрете за известно време да се срещате с тези момчета, като през това време е много важно да откриете причините, поради които сте попаднали в тази ситуация, да погледнете в миналото си и да видите дали нямате и други такива случаи. Обикновено е трудно човек да открие подобни неща сам, затова може да помислите за разговор със свещеник и/или психолог. Възможно е да Ви бъде изключително трудно да спрете да виждате момчетата и да изпитвате силна физическа и душевна болка от раздялата. Ако това се случи, е добре да потърсите помощ от хора, които имат опит с подобни проблеми. И най-важното е да търсите Божията помощ и напътствия, за да откриете истината за себе си и да намерите сили да преодолеете това, което препречва пътя Ви към християнския брак.

 

От сърце Ви пожелавам успех в намирането на  истинската, здравословна, християнска любов!

Следва отговор на въпроса от отец Василий Шаган:

 

Здравейте!

Съвсем скоро с моята съпруга гледахме филм, в който имаше невероятно красиви художествени сцени и пейзажи. В същото време пейзажите бяха много близки, като че ли сме ги виждали в детството си – до болка прости и близки. В края на филма разбрахме, че филмът е сниман на места, където сме прекарвали част от детството си. Филмът беше толкова увличащ, че съпругата ми дълго време изследва точното място на снимките с желание да посети отново тези места. Бяхме като влюбени  в тях, познавахме ги отдавна, но аз лично винаги ги бях виждал по друг начин.  Сега начинът, по който ги виждам е друг, невероятно красив. Осъзнавам обаче, че не мога да притежавам цялата красота на този свят. Дори местата, където съм израснал, са като че ли безвъзвратно далече и може би никога повече няма да се насладя на тяхната красота.

Сигурно се чудите защо разказвам всичко това.  Просто в живота ще срещнем много неща и ситуации, които никога няма да докоснем или в които никога няма да можем да участваме. В същото време можем да живеем своя живот, в който ще можем да срещнем, опознаем и обикнем себе си. Повярвайте, това е незабравимо и много увлекателно приключение. Именно тогава могат да започнат да ни се случват истинските неща. Човек, който познава себе си, има повече предпоставки за оцеляване. Например, изпада в тежки депресивни състояния, но осъзнава, че за човек винаги има надежда. Вярвам, че животът, който се опитваме достойно да изградим, винаги може да бъде изпълнен с благодарност. Ето затова е важно винаги да сме благодарни за нещата, които имаме.

Във Вашата ситуация ще Ви бъде по-лесно, ако вярвате в себе си. Това ще ви даде повече спокойствие и търпение. Старайте се да бъдете добра християнка, естествена във всичко. Веднъж един духовен отец ме посъветва никога да не се стремя да бъда като другите , а да съм добър в това, което Бог ми е дал. Бъдете и Вие добра в това, което Бог Ви дава. А на всички нас Той е дал Своите заповеди и според тях трябва да живеем. Мисля, че ако придобиете спокойствие в живота с Господа, Той ще Ви изпрати онова, което е Неговата воля за Вас. Може би и някое от тези момчета.

Казано с други думи, опитайте спокойно да разберете своите чувства и да намерите радостта от вярата в себе си. Това означава да приемеш себе си,  да се радваш на живота, който Бог ти е дал и да служиш.  Това е смирение. А на смирените  Бог  дава от своята благост. Тогава може да оставите на момчетата да направят своя избор. Това, разбира се, не означава, че трябва да стоите затворена като прекрасна принцеса в непрестъпната кула на девическото достойнство и да очаквате непосилни качества от другите, с които да се домогнат до Вас.

Нека Бог да Ви  благослови във Вашите преживявания.

О.В.

 




 

О. Василий Шаган