Съпричастност - въпроси и отговори



Въпрос:

Здравейте о. Василий! В доста тежка житейска ситуация се намирам и се отчаях. От наколко години нещата вкъщи не вървят. Влошихме отношенията си. Не искам да оправдавам себе си и да обвинявам съпруга си, но преди четири години той си смени работата и стана коренно различен човек. Нищо вкъщи не го интересува, прибира се на хотел, вече нямаме семейни планове. Направо ми каза "Аз си правя каквото ми е кеф и ти прави така". Добре, ами детето? То е на 9 и какво да прави? Опитвах да поговорим, не... той е своенравен човек...Разболях се от рак на гърдата. Господ беше милостив към мен - рядко срещана форма, няма нужда от терапии. И в този момент никаква подкрепа - постоя вкъщи двадесет дни, докато позарасне раната и после пак го няма. На следващата година се разболя сестра ми, но при нея се наложиха тежки терапии. Тя обвини мен, че заради мен се стреснала и се разболяла. Не иска да погледне мен и майка ни, която е на 80 години. Мъжът ми се прицели в кметското място в една малка община. Съвсем забрави за нас. По три дни не се обажда. Ако се опиташ да поговориш, следват обиди и псувни всякакви. Пред хората не е такъв. Добър, внимателен, любезен. Аз съм била виновна за лошите отношения, позволявала съм си да изказвам мнение. Той спечели изборите. Но аз съм от зле по-зле - не мога да ставам от леглото, не работя, не мога да се грижа за детето. Тежка депресия. Пропуснах да кажа само, че е баяч....Те в неговия край всички са такива. А аз съм внучка на свещеник. Вкъщи такива отношения не е имало и не мога да ги приема, тормозя се и мисля, че няма изход. Човекът не е създаден за семейство, насила прави всичко,което го караме вкъщи. Отдаден е на работата за хората, според мен - защото това е по-лесното. От мен и състоянието ми не се интересува - душа ли да ми давал? Какво можел да направи, да си бера кахъра. Не знам какво да правя? Това моето стана като разговор със психотерапевт... Но искам да споделя с някого.

Отговор:

Докато изчакваме отговора на о. Василий Шаган, си позволихме да отправим въпроса на Петя Колева и към една от нашите психоложки, Милена Петрова, за да получим още една гледна точка към описаните проблеми.

 

Здравейте, Петя!

 

Чисто по човешки разбирам ситуацията и отчаянието Ви. Не е лесно човек да не общува с най-близките си хора и да няма на кого да разчита в трудни моменти. Винаги обаче, има някакво решение и друга гледна точка. Решението на една “съвременна” жена би било развод. Решението на една християнка би могло да бъде от друг ъгъл - от този на спасението. Спасението, обаче, не е задължително да означава страдание. Ние, жените, много често очакваме да получим от половинката си всичко, възлагаме на един-единствен човек да удовлетвори всичките ни потребности - за общуване, за интересно прекарване на свободното си време, за споделяне на всичките ни интереси и т.н. и т.н. И най-важното - да удовлетвори потребността ни да бъдем щастливи. И когато той не го направи, ние се поддаваме на отчаянието. На практика даваме на този човек сила, каквато той по своята същност не притежава. Превръщаме го в наш бог, от когото зависи нашето съществуване. Страдаме, но не страдаме по християнски, а обвинително - защо на мен ми се случва това, защо имам такъв ужасен брак, защо нямам любовта, от която имам нужда?! Индиректно обвиняваме самия Бог. Бавно и подмолно позволяваме на отчаянието да ни убие. А отчаянието идва от онзи, който не иска да бъдем щастливи и да се радваме на това, което ни е дал Бог... А Бог ни дава много!

 

Въпросът е дали ще се концентрираме върху благодарността за това, което имаме или върху отчаянието за това, което нямаме. Дали ще приемем това, което не получаваме като повод за израстването на духа и развиването на качества като безусловна любов, приемане и смирение или ще се отдадем на негодуванието, обвиненията и самосъжалението.

 

Може да звучи крайно това, което казвам, но винаги имаме друга алтернатива - да приемем човека до нас такъв, какъвто е, с неговите моментни или житейски недостатъци; да намерим начин да задоволим нуждите си (от общуване, от интересно прекарване на свободното време, от споделяне на различните ни интереси). Можем да го направим с различните хора, които Бог ни изпраща - това могат да бъдат роднини, приятелки, християнки от църквата, колежки и т.н. Можем сами да поемем отговорност за това да бъдем щастливи - първо, заради нас самите и след това - заради децата си.

 

Много важно е да внимаваме да не сложим детето на мястото на липсващия партньор - да го превърнем в някого, на когото възлагаме всичките си надежди и който да бъде единствен източник на радост в живота ни; да очакваме то да бъде винаги до нас, за да ни спаси от самотата; да се вкопчим в него. Родителите го правят несъзнателно, понякога им е трудно дори да осъзнаят, че го правят,  но този товар е прекалeно непосилен за децата.

 

И последно - когато притискаме някого, той се съпротивлява. Съпругът Ви може да се чувства притиснат от желанието Ви да бъдете по-близки. В моментът, в който усети, че има свободата да бъде себе си (което е равно на свободната воля, която Бог ни дава и която много често ние отнемаме от другите), тогава може да се обърне отново към Вас. Семейните проблеми винаги са танц за двама - няма как само единият да участва. Всеки играе собствената си роля. И всеки очаква другият да се промени. Тук има една тънкост, която много често забравяме - че ние си взаимодействаме. Ако аз се променя, това неизменно води до промяна в другия. Не мога да накарам другият да се промени, но мога да променя себе си. Мога да се погледна и да видя какво е моето участие в тези лоши взаимоотношения и да променя себе си. И това рано или късно ще доведе до промяна във взаимоотношенията.

 

Ако имате нужда от повече информация, следете в сайта ни за следващите срещи на живо.

 

Милена Петрова

 

 

А ето и отговорът на самият о. Василий:

 

Здравейте  Петя,

 

Осъзнавам колко Ви е трудно и още в самото начало искам да кажа, че отчаянието, в което се намирате сега, е излечимо и средствата не са толкова сложни.

 

Отчаянието, както и много други човешки немощи и грехове, се поражда под въздействието на нашите страсти. Вие сега може да се учудите за какви ли страсти Ви говоря в състоянието, в което се намирате и вероятно най-често обвинявате своя съпруг или сестра, или още някого.

 

Както  казва един древен подвижник: „Душата има различни способности. Може да обича, но и да се гневи, да е въздържателна, но и до обича разкоша, да се възгордява, но и да се смирява.” Същият казва, че унинието е болест на две от способностите на душата – тази, която е гневливата и тази, която е желаещата. За да се излекува унинието, необходимо е в корена да се излекуват именно тези две страни на душата. И както на ума са присъщи и знанието, и незнанието, така и желателната страна на душата е способна както на въздържание, така и на разкош, а гневливата може да свикне както с любовта, така и с омразата.

 

Сега нека погледнем Вашата ситуация. От какво е породено Вашето отчаяние и депресия? Аз разбирам, че след като сте се излекувала от тежката болест, сега страдате преди всичко заради мъжа си. Не може да приемете неговия начин на живот и най-вече това, че не е до Вас, че може би е равнодушен към Вас и към всичко, в което Вие виждате смисъл. Не отговаря на Вашата представа за семейство, съвместен живот, грижа за ближния и т. н. Ако погледнем обективно на Вашия случай, можем да кажем, че желаете той да е до Вас с Вас, но не го получавате. Може би имате право на това, но дори да е така, животът Ви е възможно да се изгради и по друг начин. Например, като се опитате да излезете от тази дупка и го направите именно за да си върнете мъжа. Представете си, че Вашият мъж  вече го няма и Вие трябва сама да се справяте  с възпитанието и отглеждането на детето и с всичко останало. Слава Богу, това не е съвсем така.

 

Страстта, от която се поражда Вашата болест, е желателна. Тя може да породи и ненавист, и омраза. От това, че не се случват нещата така, както Вие желаете, отпускате ръцете си и резултатът е тежка депресия.

 

Препоръчвам Ви да размислите и да се опитате да намерите корена на Вашето състояние, да повярвате, че то е възможно да се превъзмогне. Започнете да лекувате себе си, а мислите Ви за състоянието на мъжа Ви и за неговите духовни практики, само ще влошават нещата. „Придобий мирен дух и покрай тебе ще се спасят хиляди” – така казва св. Серафим Саровски.

 

Препоръчвам Ви да отидете на преглед при лекар, който е възможно да Ви изпише лекарства за депресията. Унинието поражда най-често упадък на силите и слабост на душата. Бъдете внимателна в това.

 

Тъй като на унинието е присъщо малодушието – страх и нежелание да се захванете с каквото и да било, то необходимо е да лекувате това с мъжество и решителност, а също и с вяра, че ще успеете и Бог ще Ви помогне. Постарайте се да обикнете себе си, като повярвате, че Бог вярва във Вас и желае да Ви види свободна от страха и болестите. Вие сте нужна и на своето дете. На мястото на обидата и омразата, сложете прошка и любов. Започнете по малко да се молите на Пресвета Богородица, например, „Пресвета Богородице, спаси ме”, на Господ Иисус Христос – „Господи, помилуй мене, грешната”, може да добавяте и други молитви. В молитвата ще почувствате надежда и утешение. Задължително отидете при свещеник и обяснете своята ситуация и той ще Ви препоръча още по- конкретни неща.

 

Не стигайте до паника. По-скоро нека Вашият страх да бъде повод да потърсите вяра и кураж и да Ви отведе при добри лекари и при Бога.

 

С уважение:

О.В.

 

О. Василий Шаган