Съпричастност - въпроси и отговори



Въпрос:

Здравейте! Паник атаките често настъпват ненадейно и без видима причина. Според Вас, кой е най-ефикасният метод за справяне в подобна ситуация?

Отговор:

 

Здравейте, Иван!

 

Паническите атаки са израз на непсихотично тревожно разстройство и се характеризират основно с това, че човек изпада в паника поради убеждението, че с него се случва нещо  катастрофално – започва да си мисли, че всеки момент ще припадне, ще получи инфаркт или ще загуби контрол над себе си – поради много на брой неприятни и плашещи телесни усещания: топка с стомаха, силно сърцебиене, прескачане на сърцето, изпотяване, треперене, недостиг на въздух или задушаване, стягане в гърдите, световъртеж, замаяност или усещане за нестабилност, изтръпване на крайниците, студени тръпки или горещи вълни, прилив на кръв в главата и зачервяване, позиви по малка или голяма нужда, мускулно напрежение, главоболие, шум в ушите и др.

 

Мощен поддържащ фактор на паническите атаки е напрегнатото тревожно очакване за появата на нова атака в периодите на „затишие”.

 

Паническите атаки могат да се усложнят, като човек възприеме поведение на преосигуряване или на „отбягване”. В първия случай той започва да не излиза без придружител или избира маршрути близо до болница, медицински център,  стоянка на таксита, или  винаги носи в себе си „подсигуряващи” средства (вода и успокоителни лекарства, винаги зареден телефон и др. под.).  Във втория случай развива т.нар. агорафобия – започва да избягва места и ситуации, които смята за застрашителни (обикновено това са съвсем произволни места – на улицата, в автобуса, в магазина – които асоциира с кризите). Друг вид усложнение може да бъде отключване на депресия, хипохондрия или човек да започне злоупотреба с вещества.

 

Паническите атаки се появяват на пръв поглед ненадейно и причината не е видима, но това не означава, че няма причина.

 

Отключващ фактор за паническото разстройство най-често е стресово събитие или проблем в личния живот, семейството, работата или социалното обкръжение и неспособността на човек да отреагира адекватно на този стрес. В същността си това тревожно разстройство представлява страх от невъзможността за справяне с важен за личността проблем.

 

Ненадейно появяващите се телесни усещания, които предизвикват паника за здравословното състояние, в никакъв случай не са признак на телесно заболяване, а представляват отговор на високата вътрешната тревожност на човека относно нерешените житейски задачи. Тези усещания, обаче, задвижват един порочен кръг, който се подхранва от отделянето на адреналин, тъй като несъзнателно се разпознават като физическа опасност. Адреналинът от своя страна води до сърцебиене, изпотяване, треперене и т.н., както и до хипервентилация, от което се получава световъртеж и замаяност.

 

Иване, съвременното лечение на паническото разстройство включва медикаментозна терапия (специфични антидепресанти) заедно с психотерапия и по-конкретно – когнитивно-поведенческа терапия. Прилагането на когнитивно-поведенческа психотерапия овладява проблема за 12 до 14 сесии.

 

В моменти на криза Ви препоръчвам да използвате коремно дишане с участието на диафрагмата по следния начин: вдишвате през носа, издишвате през устата, но два пъти по-бавно (целта е да се елиминира въглеродният двуокис). При издишването издавайте звук и, заедно с това, се отпускайте.

Емилия Бойчева