Съпричастност - въпроси и отговори



Въпрос:

Въпрос от редакцията на сайт "Архангел.бг": поради големия интерес към вече отговорения от психолога Милена Петрова въпрос, позволяваме си да го зададем и към свещениците от екипа на "Съпричастност". Въпросът изисква повече от една гледни точки. Ето го: Напоследък изглежда все по-актуален въпросът за любовта към себе си. От психологическа гледна точка, това е по-скоро положително качество. Въпросът ми е: влиза ли това в противоречие със заповедта на Христос да мразим себе си? Има ли противоречие между "да мразиш себе си" и "да обичаш ближния като себе си"?

Отговор:

 

Уважаема редакция,

 

 

Християнството ни призовава да видим в себе си само доброто и да се откажем от лошото. Като се хващаме само за доброто в себе си и се обикнем такива, каквито ни е замислил Творецът, ще можем да вървим към обещаното място в Царството на нашия небесен Отец. Осъзнаването на факта, че сме Божие творение и че Бог ни е сътворил по Своя образ и подобие формира в нас съвсем друго самочувствие, а оттам животът ни става съвсем друг. Например - отворен, т. е. незаключен само в рамките на земното битие. За земното битие всички знаят, че е временно. Сътворени да бъдем участници в живота на Самия Бог, трябва да осъзнаваме, че с Бога можем да живеем само по закона на Неговата Божествена правда. Когато става въпрос за правдата, сами разбирате, че не може да се мисли за авторитарност от страна на Този, Който е самата Правда, защото от нея се определя справедливостта.

 

 

Християнството ни призовава да погледнем на най-главното - на Христа и на Божия образ както в другите хора, така и в самите себе си. Да се постараем да обикнем в себе си именно това, което се стреми към Правдата, към Христа. Да обикнем това, което ни помага по истински начин да съответстваме на истинския образ заложен в нас. Именно за да станем истински, ние си казваме: не обичам в себе си тези и тези неща. В църквата това се нарича покаяние, т. е дълбока духовна работа, чрез която се избавяш от лошите неща, които не съответстват на истинския образ, който ти е дал Бог и който искаш да постигнеш. Смисълът на християнската любов към себе си не е тя да бъде себична или егоистична; смисълът е в желанието да придобиеш този образ, с който искаш да излезеш от рамките на земното и да се присъединиш към небесното - вечното. Казано с други думи, да избягаш от лъжата и да придобиеш себе си. Тази любов към себе си е устремена в бъдещето, а това на свой ред съединява в едно и любовта към Бога и ближния, както към себе си. Отлагайки на друг план всичко земно и преходно, да обикнем Бога и Неговата правда, което не означава блажена разслабеност, а напрегнато и радостно творчество за истинското "аз" през целия живот.

 

О. Василий Шаган