Съпричастност - въпроси и отговори



Въпрос:

Здравейте, отче! Въпросът ми е: редно ли е да се причастяваме на всяка литургия, според призива "с вяра, любов и страх Божи пристъпете" или е по-правилно да се причастяваме само четири пъти годишно след постите? И за да не ме разберете погрешно - знам, че е нужна подготовка преди причастие, просто се питам какъв е смисълът от участието ми в литургията, ако няма да мога да пристъпя към Чашата! Да се моля мога и у дома, а песнопения слушам достатъчно - пак там. Ако е заради общата молитва в храма - хорът отговаря на свещеника, вместо нас, така че никак не е ясно колко е обща "общата" ни молитва. А има и друго, което ме смущава - децата се причастяват всяка седмица, а на нас, поне в нашия храм тук, не ни е позволено извън постите. Добре, но те ще пораснат и ме страх да попитам какво ще им кажат, когато това стане и им забранят да се причастяват на всяка литургия, а те попитат - защо?!

Отговор:

 

Редактор: На въпроса отговаря о. Василий Шаган:

 

Здравейте!

 

Благодаря Ви за Вашия въпрос. В него има питане за цялата Литургия, която като общо дело е тайнство на благодарението като приобщаване с Господа.

В Литургията се намира смисълът на човешкото битие, което е възможно само в пълното единство с Бога. Тя е като извора на жива вода, от който, ако не пием, ще умрем, и ако пием, от нас ще потекат реки от жива вода /Иоан 7:38/. Тя е като трапезата с насъщния хляб, Който слиза от небето и дава живот на света /Иоан 6:33/. Това означава, че Литургията е тайнство, в което ни се връща животът, променя се най-тежкото последствие на грехопадението – разривът на общия живот на човека с Бога.

Не е позволително да считаме Литургията за символична трапеза и хляба на нея - за символ. Основното свещенодействие по време на Литургията се извършва върху реална маса, която ние наричаме Жертвеник. На него Христос се принася в жертва за нашите грехове, което се случва в момента на освещаването на предложените хляб и вино – вместо образи на тялото и кръвта Христови.  

Сама разбирате, че това е опит по най-краткия начин да кажем за основното в тайнството Евхаристия - Литургия. За което се казва, че е тайнство на тайнствата. Ако в другите тайнства има нещо непознаваемо за човешкия ум, то в тайнството Евхаристия всичко най-важно излиза извън рамките на човешката разсъдителна способност. За възприемането на Евхаристията е необходим подвиг на вярата. Както казва св. Кирил Йерусалимски: „вярата да те утвърждава”.

Когато свещеникът призовава народа да се причастява, той призовава хората да пристъпят със страх Божий, вяра и любов. Това означава, че не бива да пристъпваме по традиция, без вяра, със съмнения, без подготовка и благоговение, а с вяра, в която се превъзмогва всякакво човешко разсъждение. Както казва св. Николай Кавасила: „ Съзнавайки достойнството на Светите дарове – тъй като те предоставят на причастниците вечен живот, - с вяра да пристъпваме към тях”. От това  разбираме, както казва нашият митрополит, че е  „ важно не колко, а как се причастяваме”. Това, смея да твърдя, не означава, че ние не трябва да дръзваме да се причастяваме често, както децата, например. Работата е там, че дръзновението, за което всъщност се молим по време на самата Литургия, трябва да идва от нашето неистово желание да се съединим с Христос и да унаследим Неговия живот. Това на свой ред предполага както подвиг във вярата, така и дела на покаяние и молитва.

Да, всички сме призвани за общение с Господа, но в своето малодушие, непостоянство в делата на вярата в своето отчаяние, ние сме в постоянното оправдание, че сме недостойни или че сега не е време, понеже не сме постили. Но това, че не сме постили и че не сме достойни, не е ли е повод за покаяние? А в покаянието към кого да се устремим, ако не към Господа? На това казвате, че можете и в къщи да се молите и да слушате песнопенията. Но покаянието предполага изкупване и умиване на греховете ни, а изкупителната жертва се принася в тайнството Евхаристия, тя е „за опрощаване на грехове”. /Мат. 26:26-28/.

Знаете ли, има един интересен момент в Литургията. След като свещеникът изнесе даровете и призове хората да се причастяват, народът или хорът от името на народа, пее: „Благословен, който иде в името Господне! Господ е Бог и ни осия.” /Пс. 117:26, 27/.  А в Евангелието от Иоан /5:43/ се казва : „Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете”. Това ме навежда на мисълта, че животът на вярващия трябва да е постоянна подготовка за приемане на Христос – Идещия в името Господне. И Литургията, както виждаме от цялото последование на молитвите, славословията, песнопенията и възгласите, в нея е тайнството на Причастието. Да, ние не сме достойни дори да присъстваме на това тайство, но осъзнаването на нашето недостойнство е начало на удостояването, начало на покаянието. Затова е необходимо да се радваме на детската чистота, поради която децата имат благословение да се причастяват често, и да се стараем да станем като децата. Това е подвигът на християнския живот по призива на Христос и по мярката на неговото изпълнение ние също можем да получим благословение за Причастие. За да не им се случи на децата разочарованието, за което предупреждавате, те трябва от най-ранната си съзнателна възраст да бъдат подготвяни за живота на християните, който винаги е причастност с Христос. Осъзнаваме, че е много трудно да опазваме своята чистота, но трябва да признаем, че е възможно, ако пазим своето достойнство и чест от малки.

Препоръчвам по въпроса за Вашето участие в Литургията и Причастието да се обръщате към Вашия изповедник, ако нямате такъв - опитайте най-напред да се обърнете към Вашия енорийски свещеник. Честото причастяване е високата летва, към която сме призвани да вървим, но всеки от нас е на своя стадий.

Що се отнася до пеенето в храма, то трябва да знаем, че традицията вместо народа да отговаря хор, е много стара. Тя обаче изобщо не противоречи на идеята, че народът може да отговаря на свещеника, а не хор вместо народа. Още повече, че всяко едно богослужение има своите особености и песнопенията за тях са доста разнообразни и на различни гласове, няма как народът винаги да ги изпълнява в симфония с цялата тържественост на службите. Но не би било проблемно народът да изпълнява основните песнопения, които във всяка църковна общност могат да бъдат внимателно подбрани и разучени. Например – Господи помилуй, някой от антифоните, Святий Боже, Символа на вярата, Отче наш, тропарите на големите празници и на храмовия светия и др. Но всичко отново опира до нашето постоянство. Не е лъжа, че ние не сме постоянни както в личните си молитви, така и в обществените богослужения и в подготовката за тях. Подготовката, според св. Василий Велики, е траела цяла седмица от Литургия до Литургия.

Много е важно да изследваме Светата Божествена Литургия като тайнство на нашия живот. И по мярката на усвоената благодат да напредваме към Царството Божие.

О.В.

 

 

О. Илия Попов