Съпричастност - въпроси и отговори



Въпрос:

Здравейте, отче. Аз съм майка на две невръстни деца. Съпругът ми е положително настроен към православната вяра - в неделя всички заедно ходим на църква и причастяваме децата - но реално бих казала, че в ежедневието му християнството и вярата нямат място. Не искам да го осъждам, това, което исках да кажа е, че виждам, че основната грижа за християнското възпитание на децата се пада на мен. Основна цел в живота ми е да науча децата си на любов към Бога и разбирам, че за да я постигна тази цел, трябва да дам своя пример и сама да се стремя към това. Така и правя, до колкото ми позволяват силите. Обаче от другата страна стои съпругът ми с множество светски порядки, които според мен са противни на православния дух, но за децата се оказват доста по-привлекателни и забавни от това, което аз мога да им предложа. Усещам, че нещата се изплъзват измежду пръстите ми и със съпруга ми започваме една неволна война помежду си за това дали децата да се забавляват по светски, или да дойдат с мен на църква - примерно. В такива "спорове" аз излизам лошата, защото все забранявам нещо и преча на общото забавление. Като тяхна майка обаче аз се чувствам лично отговорна пред Бога за опазването чистотата на душите им от всякакви скверноти и не мога да седя и да гледам безучастно как от най-ранна възраст те са приучвани на противния на православиет дух. Докъде се простира тази моя отговорност, до колко аз лично ще отговарям пред Бога за избора, който те правят? Как да постъпвам когато със съпруга ми си противоречим в тези неща - да настоявам и да се боря ли до последно в името на християнското възпитание, или да "вдигна" ръце, за да има мир? Как да привлека децата си към православието когато светът (в лицето на съпруга ми) им предлага множество лесни забавления?

Отговор:

Здравейте. Благодаря за Вашия въпрос. В него се крият още много въпроси, но от това, което казвате, аз мога да направя извод, че явно имате добър съпруг и баща, щом ходи с цялото семейство на църква и намира време /макар и по светски/ да се забавлява с децата. Това не е лошо, стига да му давате тази възможност да общува според своите възможности и култура. Ако предположим, че сте доста различни със съпруга си и имате безпокойствата, които описвате, това не е повод за неистово желание да го промените или за паника относно възпитанието на вашите деца. Техният баща има право да ги възпитава според своите възгледи, разбира се, в рамките на нормалното. Тук Вие не може да забранявате. Но можете да променяте нещата. Как ли? Разбира се, със своето уважение и любов, със своята нежност и ласка, на които децата да са свидетели. И не на последно място със своята вяра и молитва, която Бог ще чуе и ще Ви въздаде според нуждите Ви. Но нали разбирате, че цялата енергия на Вашето притеснение е по-добре да превърнете в молитва и търпение, а не в неконролируемо безпокойство и паника. В никакъв случай не вдигайте  ръце, просто променете подхода. Православието на първо място е мир и любов. Вие бъдете добра християнка, придобийте мирен дух и полека-лека Вашият дом ще започне да се умиротворява. „Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвалата жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак, децата ви биха били нечисти, а сега те са свети.” (1Коринтяни 7 : 14). Както щете го разбирайте, но това ме навежда на мисълта, че без вяра, надежда, любов, търпение и разсъдителност, не може да се справим.

Бог да ви е помощник!

С уважение, О.В.
 

О. Василий Шаган