Съпричастност - въпроси и отговори



Въпрос:

Здравейте! Накратко ще ви обясня моята история и ще ви отправя моя въпрос. Аз съм на 19 години и страдам от безсъние, откакто се помня. Но последните години то става все по-мъчително и ми пречи да водя качествен живот. Случва се понякога да не заспивам цяла нощ, а на сутринта се чувствам ужасно безсилна, замаяна и ми се гади. Посещавала съм и психотерапевт, и психиатър, но никой не успя да ми помогне достатъчно. Поставиха ми диагноза паническо разстройство и се опитаха да го излекуват с лекарства, но не се получи. Все повече се отчайвам и много ще съм Ви благодарна, ако успеете да ми помогнете със съвет. Приятна вечер!

Отговор:

 

Здравейте!

 

Отговорът ми към Вас ще бъде също така кратък и най-общ, тъй като информацията, която ми давате, е твърде оскъдна и тя винаги ще бъде недостатъчна, ако не се осъществява в реален диалог – лице в лице и в достатъчно изчерпващи лични срещи.

 

Всъщност истината за Вашето безсъние се крие в самата Вас. Една добра психотерапевтична работа с психолог би могла да Ви помогне да я откриете.

 

По принцип, ако безсънието не е резултат на здравословни причини от физиологично естество (каквото явно не е във Вашия случай – според описанието Ви), то е израз на значителна базисна вътрешна тревожност.

 

Първото нещо, което съдържа моят съвет към Вас е,  да изследвате какво е естеството на Вашата тревожност. И тъй като е много трудно това да бъде направено самостоятелно и без чужда помощ, е необходимо да изследвате себе си с помощта на психолог – в индивидуални терапевтични сесии (и по негова преценка бихте могла да се включите и в групова терапия).

 

За целта е необходимо терапевтът, с който работите, да подходи не само от една единствена психотерапевтична гледна точка (школа), а да приложи подход, който е плуралистичен и който да включва и екзистенциалния поглед върху проблема. Защото съм убедена, че основният  материал за психотерапевтична работа е винаги екзистенциалната човешка болка.

 

Конкретно: най-вероятно Вашата базовата тревожност е свързана с неуспешните Ви опити (не винаги съзнавани!) да се справите ефективно с някой от основните екзистенциални проблеми: страха от смъртта; страха от изначалната самота и отчужденост; страха и бягството от свободата (да направите живота си такъв, какъвто го желаете) и накрая – въпросът за липсата на ясен смисъл и цел в живота.

 

В терапията с различни мои клиенти обикновено се придържам към едно основно клинично допускане: че базисната тревожност у всеки човек произтича от неговите опити (съзнавани или несъзнавани) да се справя със суровите факти на живота (които изброих по-горе). Но колкото и трудни и невъзможни за решаване да ни се струват, те съдържат в себе си възможността за изход от тях.

 

Обикновено проблемните неща, които излизат в сесиите (като, например, потиснати инстинктивни стремежи, усвоени дисфункционални житейски стилове за справяне, когнитивно-поведенческите грешки и изкривявания, изгубено усещане за границите на собствената личност, недобре „отработени” минали драматични събития, превърнали се в отключващ механизъм за конкретно настоящо страдание и т.н.) представляват тъкмо неуспешни опити за справяне с екзистенциалните дадености на нашето съществуване…

 

Второ,  важно е да Ви обърна внимание, че за да се случи промяната във Вас, не е достатъчно само да се изследва и разбере истината за Вашата базисна тревожност така невротична и деструктивна, че Ви води до безсъние години наред.  Колкото и убедителни да са теоретичните аргументи, те нямат силата да проникнат достатъчно дълбоко, за да предизвикат промяна. Това почти никога не се случва. Единствено, когато човек преживее истината с цялото си същество, той може да я приеме. Единствено тогава той става готов да направи необходимото, за да се промени. Изключително трудно е, дори страшно, да приемеш, че ти и само ти си авторът на своя живот.

 

В моята практика съм приела, че задачата на терапевта е да помага на клиента си да свърже рационалното разбиране на проблема с неговото емоционално преживяване.  Единствено обръщането към дълбоките чувства води до стимулиране на промяната и решаване на проблема.

 

От все сърце Ви желая успех по пътя към Вашата промяна!

 

 

Е. Бойчева, психолог

 

Емилия Бойчева