Съпричастност - въпроси и отговори



Въпрос:

Здравейте, преди 6 месеца излязох от психиатрия,не съм шизофреничка, но от кексове, алкохол и недоспиване започнах да си измислям истории в главата и да си ги навързвам, изпитвах страшна агресия към приятели. месец след това спрях да пия хапчетата, защото от тях се чувствах като парцал и гледах само в една точка. Сега не съм много по-добре, не мога да се съсредоточа изобщо, не помня, много трудно комуникирам с хората (по принцип съм асоциална, но сега е много по-сложно). Нищо не ми се прави, с нищо не ми се занимава. Имам много голяма възрастова разлика с родителите си, може да се каже, че могат да са ми баба и дядо. От детството си почти нищо не помня, много съм комплексирана. Не изпитвам радост и любов към нищо. Всеки ден се будя и се чудя защо, искам да се самоубия, но не мога да го причиня това на родителите си. Работя в склад за строителни материали, който е на приятеля ми, мразя го. Нищо не е наред и колкото и да се опитвам, е невъзможно да го оправим. Писна ми да мисля само за пари, имаме кредити и нужда от спешен ремонт в апартамента. Аз деца в кочина не искам да гледам, даже не мога да си представя,че ще стана майка някой ден. Преди месец ми правиха даже операция за извънматочна бременност, молитвите ми за смърт се сбъднаха, но пак Господ ми помогна... Не се зарадвах, че съм жива... Гледам малки дечица и даже и на тях не мога да се зарадвам,чувствам се празна и много изтощена...

Отговор:

Здравейте,

От написаното от Вас не ми става ясно дали все още употребявате някакви психо-активни вещества – ако това е така, разговорът няма смисъл. Допускам, че сте ги спрели. Също така нямам никаква представа какво точно сте употребявали – включително и като лекарства след психиатрията – предполагам, знаете, че за много от веществата трябват минимум две години да се възстанови биохимичният баланс на организма и че обикновено са засегнати допаминовите рецептори, които ни дават усещането за щастие, спокойствие и т.н. Добрият режим на сън, почивка и хранене, както и физическите упражнения могат да спомогнат за този процес. Това е на физическо ниво.

Зависимостта е био-психо-социално и духовно заболяване. Което означава, че не можем да мислим за лечение единствено на тялото. Трябва да се работи и с другите аспекти. На психологическо ниво – това, което касае мислите, чувствата, нагласите към света – може да се работи с психолог, но при зависимостта има много по-добър ефект груповата работа. Това е изключително важна част от работата със зависимостта, защото основният проблем при зависимите е начинът на мислене, начинът, по който се справят с проблемите, начинът, по който изграждат взаимоотношенията си с другите и т.н. Горещо бих Ви препоръчала и групите на Анонимни Алкохолици (ТУК има информация за техните сбирки). Можете да видите информация за зависимостта и различните ѝ аспекти в ТОЗИ филм.

Най-важната част от работата със зависимостта е работата с духа, вярата и връзката с Бог. Фактът, че пишете тук, ме навежда на мисълта, че имате желание да работите и в тази посока. Надявам се, че използвате най-важните инструменти на православието – изповед при свещеник и причастие, които са помогнали на много хора да изградят най-важната и доверителна връзка в живота си – тази с Бог – Който да им помага в житейските трудности.

Пожелавам Ви успешен път във възстановяването и вярата в Бога!

Милена Петрова