Съпричастност - въпроси и отговори



Въпрос:

Здравейте! Отдавна мисля за любовта, която един християнин трябва да изпитва към хората. Има хора, които е лесно да обичаш. Правиш го от сърце и без никакво усилие. Но има ближни, които ми е трудно да обичам. Разсъждавам за причините за трудността. Една от основните е, че в тези хора виждам някакво силно негативно качество на характера и когато то се прояви, изпитвам неприязън или възмущение към самия човек. Това ме кара да се чувствам зле. Как човек да изпитва сърдечна любов към хора, които го дразнят със своите лоши черти?

Отговор:

Здравейте Марияна,

 

Любовта е тази добродетел, която трудно можем да определим или да проумеем, дори когато разсъждаваме за своята любов. Да обичаш хората, които харесваш -   симпатични са ти или са направили нещо добро за теб, или са в цветущо здраве - е лесно. За такива случаи Христос ни подсказва, че от това няма "полза". Съвсем друго е да обичаш, когато не е толкова удобно и приятно. Когато си притеснен или нямаш полза от човека и всичко ти подсказва да го "отпишеш" - да го изключиш от живота си.

 

Днес имах добрата възможност да посетя една тежко болна жена, която вече от пет години е на легло. Когато я посетих предния път, тя изглеждаше много по-добре. Сега тя излъчваше голяма мъка и помътнелите й очи свидетелстваха за умора. Въпреки грижите от страна на нейните близки, самата тя и всичко наоколо излъчваше мъка, тъга и болка. Разказвам това, защото искам да Ви разкажа за дъщерята на тази жена, която полага най-много грижи за майка си. Самата тя, оказа се, има три деца, изглежда скромно, но от начина, по който водихме предварителния разговор за посещението ми и това, което видях като грижа, общуване и отношение към болната майка, свидетелстваха за истинската, проста, но естествена и жертвена любов.

 

Ето Ви случай на неудобна любов - любов с болка и търпение. Често се счита, че любовта най-вече се проявява в изпитанията. Когато обичаш, въпреки всичко.

 

От това как задавате въпроса личи, че осъзнавате тези неща, но не знаете откъде да намерите сили и за какво да се заловите, за да обичате, въпреки неприязнените чуства и мисли. Това, което ми дойде наум след прочитането на Вашия въпрос е, че трябва най-напред да сравним себе си с Христос. Той станал човек, бидейки Бог и отишъл на кръстна смърт заради нашето спасение. Пред Неговото величие и безгранична любов, ние сигурно не представляваме нещо, което заслужава Неговата любов. Какво Го кара да ни обича, дори когато ние му отвръщаме с неверие и много грехове? Просто е: Бог ни вижда по друг начин. Ако Бог вярва в нас, то е защото знае, че можем да се изправим, можем да се променим, можем да се възродим, дори можем да станем като Него - да обичаме.

 

Осъзнавам, колко е трудно да обичаш, когато всичко поражда само неприязън. Започнете да не събирате омраза, дори когато са Ви предизвикали, това е по-лесно, ако осъзнаваме, че от злобата и омразата нямаме никаква полза. Обратно, още повече се разстройваме и губим своя мир. Не се гневете и не осъждайте, оставете Бог да съди. Ще бъде полезно, ако в такива случаи разсъждаваме за своята вина. Много често ние също сме виновни за лошите си взаимоотношения с другите. Нашите грешки не се виждат лесно. Постепенно може да видите добрите страни и неща в хората, които е толкова трудно да обичате. Доброто в човека най-често е повече, отколкото лошото. Повярвайте, че всеки може да се промени и не губете надежда. Когато за нас нещата изглеждат безнадеждни, вярвайте, че за Бог няма загубени хора, освен, ако човек сам не се е отказал. Надеждата е добродетел, в която има желание и надежда от страна на човека и отговор от страна на Бога. Затова тя е добродетел, понеже е творчески акт - копнеж от една страна и отговор от друга страна. Във връзка с това много подвижници съветват в случай на безсилие от наша страна, да обикнем някого, като започнем да се молим за него или просто го споменаваме в своите молитви. Така по чуден начин ще ои приближим към своето сърце и ако не го обикнем, то поне няма да изпитваме неприязън.

 

Не забравяйте, че любовта не е сантиментално чувство, тя никога не "тързи своето", но е всеотдайна и поради това е "мирна". Когато в любовта очакваш отговор и не го получаваш, винаги губиш мира. Любовта се гради трудно, необходимо е търпение и постоянно усърдие. Не се отказвайте и не губете надежда.

 

Не на последно място е молитвата, Бог да ни научи да обичаме - Той е Любовта. Молитвата е най-искрена, когато изпитваме дълбоко, искрено терзание и болка от това, че не можем да обичаме. Това сигурно е най-тежкото чувство.

 

Не се отчайвайте Марияна, Бог проявява Своята сила в немощите, стига ние да ги осъзнаваме и да Го призоваваме да ни помогне. Дано да Ви помогне и във Вашата немощ.

 

С уважение О.В.

 

О. Василий Шаган