Съпричастност - въпроси и отговори



Въпрос:

Здравейте, отче! Моля Ви за съвет: моя приятелка изведнъж ограничи контактите си с мен. Когато беше я сполетяло нещастие, споделяше постоянно, изливаше си мъката, а сега е щастлива и забрави за мен. Това егоизъм ли е? Чувствам се пренебрегната. Прощавала съм й неведнъж, а след този пореден случай какво да правя? Благодаря, отче!

Отговор:

Здравейте.

 

Благодаря за Вашето споделено чувство и за Вашия въпрос.

 

Връщате ме към старите размишления за приятелството. Винаги съм размишлявал за приятелството, като съм сверявал своите нагласи за приятелство с тези, които наричам безрезервни, „приятелски” връзки с цената на всичко. Като бях съвсем млад, нямах неистово желание да имам много приятели, а сега виждам, че много от приятелите на младостта, въпреки че не се виждам често с тях, останаха най-искрени. Tова ми подсказва, че e възможно приятелството да бъде искрено, ако в него можем да си позволим да сме напълно открити, без страх да сгрешим.

 

В по-късните приятелства често се среща именно тази резервираност и този страх,  мога да го нарека и деликатност, да не сгрешиш или да не засегнеш някого,  да не причиниш смущение или обида. За такива приятелства винаги казвам, че не са още напълно оформени. Истинското приятелство изисква време и способност да приемеш човека с неговите откровени мисли, от които може да заболи. В истинското приятелство откровените забележки не болят, дори лесно се превръщат в творческо изправяне. Сигурно ще попитате защо е така. Предполагам, защото в такова приятелство добре се познават сърцата, а и отношенията са чисти. Тук си спомням един от псалмите на св. цар Давид, в който той си спомня за беззаконията си и възкликва: „Моите приятели и моите искрени отстъпиха от раните ми, и ближните ми стоят надалеч.” /37:12/ Нашите грехове и нашите нечисти мисли и отношения са пречка за искрените отношения в приятелството.

 

От  това което казах дотук, можем да предполагаме и за своите грешки в приятелските връзки. Когато имаме проблем в отношенията, най-добре е първо да опитаме да видим нямаме ли ние някаква вина. Възможно е просто, незабелязано за нас, да сме показали завист или нездрава ревност, а може би сме престанали да бъдем искрени или сме прекалено строги и безмилостни и поради раните на приятеля стоим надалеч. Трябва винаги да сме внимателни към себе си и да се пазим от егоизъм и себичност. Тези неща са най-често срещани и рано или късно съсипват приятелството.

 

Не се отчайвайте в своята скръб за нараненото приятелство. Отчаянието е безнадеждност и смърт.  В този свят ще имаме множество скърби и рани, но само с Христос можем да устоим. Христос ни е приел за свои приятели, като пострадал на Кръста за нас, а ние дори невинаги се сещаме за Неговата жертва. Като размишляваме за Неговото дело и за това, че Той е Истината и Правдата, ще можем да подготвим себе си за истинско приятелство. Ще ни бъде по-лесно да приемаме своите близки, въпреки техните недостатъци. Така по друг начин ще понасяме разделите и скърбите.

 

Препоръчвам Ви да прочетете Псалтира, в него има надежда и утешение.

 

Бог да се смили над Вас и да Ви благослови със Своята благодат и човеколюбие!

 

 

О. Василий Шаган