Съпричастност - въпроси и отговори



Въпрос:

Здравейте! Израснах в семейство, в което липсваше всякаква любов. Баща ми е болезнено привързан към парите и изневеряваше на майка ми постоянно. Това спомогна пък майка ми да се пристрасти към алкохола. Била съм свидетел на много агресивни скандали и сбивания. В детското ми съзнание са се запечатали последиците от тях (често включваха кръв). Преживявайки своите собствени проблеми, понякога ме пренебрегваха. Предполагам това е и причината, поради която изпитвам огромна трудност при общуването с хора днес. Трудно ми е да се доверявам (особено на лица от другия пол) и да обичам истински. Страхувам се да се обвържа. Има ли начин, по който бих могла да преодолея страховете си и травмите от детството?

Отговор:


Здравейте, Александра,

 

Това, което разказвате за своето детство е твърде оскъдно, но независимо от това, предполагам, че става дума за дисфункционално семейство, в което и двамата Ви родители са били, от една страна, зависими – единият натрапливо-пристрастен към пари и сексуални връзки, а другият – към  алкохола, а от друга – съзависими един към друг и не са могли да изградят взаимоотношения на истинска любов и партньорство, а са влезли в затворения порочен кръг на привързаност, борба за власт, взаимно нарушаване на границите, контрол и отмъщение – всеки по свой начин.

 

Като казвате, че сте имала „трудно детство”, че понякога родителите са Ви пренебрегвали, явно визирате не материални лишения, а емоционално пренебрегване от страна на майка Ви и баща Ви;  това пък, че сте била свидетел на „скандали и сбивания” (често с кръв) между тях, говори за сериозна липса на семейна любов.

 

Можем да направим извод, че без да съзнават, родителите Ви са злоупотребявали емоционално с Вас. В какво се изразява т.нар. емоционална злоупотреба: първо, липсата на любов между родителите е форма на пасивна злоупотреба с детето; второ, липсата на спокойно и доверително общуване с детето, на дискутиране и мъдри напътствия, на близост и разбиране; трето,  липсата на похвала, насърчение, радост и подкрепа към детето – също е злоупотреба; четвърто, ако детето е принудено да наблюдава агресия, бой, омраза, вместо ласки, целувки, докосвания между родителите – също е злоупотреба; пето, ако родителят редовно отблъсква детето, заради някои свои натрапливи пристрастености или ако детето наблюдава родителя си в депресия, ярост или страх – то отново е в ситуация на злоупотреба. Можем да изброяваме много подобни ситуации – Вие сама можете да прецените, кои са валидни за Вас.

 

Всяка голяма и неосвободена болка, напрежение и трудност, които родителите изпитват, в голяма степен се предава и на техните деца.  Сигурно родителите Ви са били така оплетени в болката си, толкова стресирани от търканията и неудовлетвореността един от друг, че притокът на любов към Вас е почти спрял. Защо става така? За да предадат любов на своето дете, резервоарите за любов на родителите трябва постоянно да бъдат пълни, а това става, ако между тях непрекъснато се подхранват взаимоотношения на взаимна обич, уважение и искрено приятелство.  (В идеалния вариант взаимоотношенията на истинска любов между родителите произтичат от връзката им с Бога – ако те изграждат отношения с Бога, приемат Неговата  безгранична любов и с преизпълнени сърца я даряват неограничено помежду си и на своето дете.)

 

Въпросът е, че ако те не изпълват себе си отново и отново с любов, няма да могат да отдадат и на своето дете. Много често търканията между родителите пораждат доста тъжна ситуация – без да съзнават, единият или и двамата родители, започват да черпят любов от своето дете, вместо да му отдават от себе си и така може почти да го изчерпят емоционално.

 

Дете, което е възпитавано в такъв тип дисфункционално семейство често развива съзависимост, подобна на родителите си – състояние, в което резервоарите за любов са празни. Поради тази причина съществува опасност гладът за любов, незадоволен в детството,  да се „компенсира” или с обсебващи интимни връзки, или с някаква пристрастеност – към работа, хазарт, секс, дрога и т.н., или с постоянна мнителност, недоверие и страх от отдаване, гняв и агресивно поведение (всичко – поради страх от унижение, предателство и душевно нараняване).

 

Психолозите разпознават следните специфични характеристики  на съзависимия, израснал в дисфункционално семейство:

 

1/ Съзависимият е ръководен от един или повече натрапчиви импулси (работохолизъм, алкохол, наркотици, физическо насилие над други хора, нарушения в храненето, сексуално пристрастяване, перфекционизъм и др.)

Ако си отговорите на въпроса, какво най-много търсите в живота си, ще Ви открие някои натрапчиви импулси. Дали преследвате пари, престиж, слава? Или имате някакъв навик или повтарящ се модел на взаимоотношения, които доминират във Вашия живот (каквото и да е – от навика да закъснявате до това, всеки път да се свързвате с неподходящия човек);

 

2/ Съзависимият е „вързан” и мъчително ръководен от основното убеждение и допусканията, които си е изградил в дисфункционалното семейство, от което произхожда. Призраците от миналото изкривяват настоящето.

Помислете, дали не се ръководите в живота си от убеждението за предателство към Вас, което очаквате от всяка връзка, в която влизате? Или от някакво друго дисфункционално убеждение?

 

3/ Самочувствието (себеоценката) и, много често, зрелостта на съзависимия са изключително ниски.  Обикновено представата за себе си е объркана и е разкъсана от противоположни крайности.

Помислете върху някои въпроси: Колко сте доволна от себе си? Дали можете да се защитавате от несправедливи критики? Чувствате ли се, като че ли нямате никакви приятели? Какво говори това за самочувствието Ви?

 

4/ Съзависимият е сигурен, че неговото/нейното  щастие зависи от другите. Щастието на съзависимия зависи почти изцяло от това, какво мислят и правят другите.

Помислете върху въпросите: Имате ли нужда от съвършения брачен партньор, за да бъде животът Ви пълноценен? Чувствате ли се щастлива, ако нямате пълен контрол над себе си и над другите около Вас? Зависи ли Вашето щастие от това, да бъдете одобрявана самата Вие, както и това, което правите?

 

5/ И, в допълнение на предходната точка, съзависимият се чувства силно и лично отговорен за чувствата, мислите и постъпките на другите, дори и за способността им да се пазят от проблеми (незабелязано за себе си поема чужда отговорност – за емоциите, мислите, чувствата, постъпките на другия).

 

6/ Взаимоотношенията на съзависимия с брачния му партньор или с друга важна за него личност са помрачени от разрушителна нестабилна липса на баланс между зависимост и независимост.

Помислете върху въпроса: Можете ли да изграждате отношения на взаимозависимост с важните за Вас хора или се блъскате от една крайност в друга – от пълна независимост, бягство и непукизъм до пълна зависимост към един и същи човек?

 

7/ Съзависимият е специалист по отричането и потискането. Той произлиза от дисфункционално семейство и, ако въобще си спомня детайли от детството си, те често са изолирани или не са били в действителност такива, каквито са в паметта му. Той често не вижда нещата така, както са, не смята, че обстоятелствата са били толкова лоши, колкото се оказват в действителност, преструва се, че лошите неща въобще не са се случвали и всеки поглед назад към миналото е твърде болезнен за него. Често рационализира (вид психична защита) по отношение на миналото и родителите си.

 

8/ Съзависимият се тревожи за нещата, които не може да промени и все пак се опитва да промени. Той се опитва да контролира неща и хора, които са (и винаги ще бъдат) извън неговия контрол.

 

9/ Животът на съзависимия е придружаван преди всичко от крайности. Личните му взаимоотношения са белязани с крайни върхове и спадове, сближавания и разделяния. Споровете с любимия/любимата са като истински военни действия, а любовните моменти – най-вдъхновяващи и най-великолепни върхове! Той се лута между пестене и безконтролно харчене, между гняв и нежност, между любов и война, романтична история и объркващ развод – животът му никога не остава в равновесие за по-дълго време. Крайни са и отношенията му на работа и в къщи – на едното място може да стига до непрестанно самоунижаване, а на другото  да упражнява прекалена власт или обратното. Тази крайна поляризация в действията и взаимоотношенията на съзависимия е един от неговите най-явни и отличителни белези. Няма здравословен баланс, няма чувство за самоопределяне.

 

10/ Последно, съзависимият постоянно търси нещото, което не му достига или му липсва в живота. Чувства в себе си празнота, която не може да запълни с нищо. Съзависимият е неспокоен и недоволен, независимо от външните обстоятелства. За него никога и нищо не е достатъчно или задоволително. 

 

Тези десет основни характеристики принуждават съзависимия да реагира по следните  начини, които влияят върху живота му:

 

-   Принуден е (сякаш – обречен) да повтаря семейните преживявания, които помни;

 

-   Позволява на тези преживявания както да влияят върху начина, по който възприема нещата, така и да определят голяма част от важните решения, които взема;

 

Логическото и рационално мислене не променят предните две точки. Порасналото дете на зависими се кълне: „Никога няма да се омъжа за такъв, като баща си” и това дете почти винаги избира за брачен партньор някой с подобни дисфункции, въпреки всичките си добри намерения, въпреки доброто познаване на това, какво е дисфункция – сякаш разсъдъкът и логиката се изпаряват.

 

 

Скъпа Александра, Вие пишете, че изпитвате „огромна трудност при общуването с хора” и че Ви е трудно да се доверявате (особено на лица от другия пол) и да обичате истински; освен това се страхувате да се обвържете.

 

От всичко, което Ви написах за съзависимостта (ако, разбира се, преценявате че Ви касае) излиза, че наистина не е добре да бързате да се обвързвате и да изграждате интимна връзка, ако преди това не си дадете ясна сметка какво трябва да промените в себе си. Преодоляването на дълбоката болка от празния резервоар за любов и душевното възстановяване изискват време и усилия, докато изпълните сърцето си с любов (най-напред към себе си, после към другите) и преодолеете душевните травми. Едва тогава можете да влезете в равнопоставена, истинска, вдъхновяваща любовна връзка. И Вие сама ще усетите кога ще настъпи този момент. Всичко това сега е Ваша отговорност.  

 

Първата стъпка е осъзнаването на своите душевни и духовни дефицити.

 

Втората стъпка е да обърнете сърцето си към Бога, да потърсите Него и Неговата любов и помощ.

 

Третата стъпка е да започнете активна работа върху горните десет пункта. Това може да стане, както с помощта на духовен наставник, така и с помощта на психолог (в най-добрия случай християнски ориентиран когнитивно-поведенчески психотерапевт), така и в група на Ал-Анон. Добре е също така да се запознаете и с подходяща литература в областта на зависимостите и съзависимостите.

 

Препоръчвам Ви следната литература:

 

  1. Джон Брадшоу. Тайните на семейството, изд. Кибеа, Сф, 2002
  2. Д-р Хенри Клауд, д-р Джон Таузенд. Границите, изд. Нов човек, Сф, 2003
  3. Мелъди Бийти. Никога вече съзависим, изд. Кибеа, Сф, 2004
  4. Д-р Пол Майер, д-р Робърт Хемфелт. Любовта е избор, изд. Нов човек, Сф, 2006
  5. Д-р Хенри Клауд, д-р Джон Таузенд. Границите при срещите, изд. Нов човек, Сф, 2008

 

Емилия Бойчева