Съпричастност - въпроси и отговори



Въпрос:

Уважаема г-жо Бойчева, доскоро заемах висока позиция в държавната администрация, но наскоро без предупреждение бях освободена. Mного тежко изживях този момент. Сега всяка вечер си лягам с мисълта за утре: "Когато стана, какво ще правя, след като дълги години съм работила винаги с много хора и под едно непрекъснато напрежение". Подадох си документите за пенсиониране и мисълта ми винаги е свързана с това,че аз вече не съм нужна. След това загубих много близък човек и това ме срина тотално. Започнах да получавам панически атаки, изразяващи се в едно вътрешно напрежение,един страх от смъртта, едно безпокойство,че ще ми се случи нещо лошо. Когато съм навън имам чуството, че щом се прибера  вкъщи, ще ми се случи нещо лошо. Какво да правя, за да се отърва от всички тези страхове?

Отговор:

Здравейте Светлана,

 

Отговорът на въпроса, който отправяте към мен „Какво да правя, за да се отърва от всички тези страхове?” съдържа в себе си други важни въпроси, за които няма еднозначен отговор. Ще се опитам да разсъждавам върху оскъдната информация от Вашето кратко писмо и да изкажа някои хипотези. Не забравяйте обаче, че истинският отговор се крие във Вас. Психологът може само да Ви помогне Вие да го формулирате.

 

Трите основни събития, за които Вие пишете, явно са изиграли ключова роля за настоящото Ви емоционално състояние на силно вътрешно напрежение, страх от смъртта и катастрофални мисли, че нещо лошо ще се случи с Вас. Всичко това е съпроводено от панически кризи, когато останете сама в къщи.

 

 

И трите събития (първо, внезапното, без предупреждение, освобождаване от висока длъжност в държавната администрация, където сте „работила дълги години – винаги с много хора и под непрекъснато напрежение”, второ, подаването на документи за пенсиониране и, трето, загубата на много близък човек) може би са имали едно и също значение за Вас, а именно: животът извън работата с напрежението и хората, животът в пенсия и животът без близкия Ви човек е изгубил един изключително важен смисъл за Вас – да сте ценна, важна и потребна за някого, да можете да отдавате усилията и времето си за другите и така да се чувствате утвърдена и реализирана като личност.

 

 

Начинът, по който всеки от нас реализира себе си, е личностен въпрос от екзистенциално (жизненоважно) значение. Когато човек е възпрепятстван да удовлетвори тази важна потребност, заложена във всеки от нас (да бъде полезен, реализиран, утвърден, признат от другите) – както Вие пишете „вече не съм нужна” – изпада в нещо като вакуум или социална „смърт”. Затова при Вас се появява и страхът от смъртта.

 

 

Това, което се е случило с вас, Светлана, е че Вие сте приключила един етап от живота си и сте навлязла в друг – в периода на късна зрялост. Това (за съжаление) е станало твърде неочаквано за Вас, т.е. не сте била подготвена и затова сте се усетила безпомощна.

 

 

От тук насетне може би си задавате въпроса, как бихте постигали своята личностна реализация в новата за Вас житейска ситуация и все още нямате за себе си идеята как би могло да става това.

 

 

Паник-атаките, които сте започнала да получавате, явно са симптом, че не можете (или си мислите, че не можете) да намерите отговор на този важен въпрос. В този смисъл, на несъзнателно ниво, те могат да играят и ролята на „извинение” за безпомощност: че не можете да направите нищо повече за живота си, че сте безсилна да го преустроите по нов начин.

 

 

Първото питане в настоящата рубрика бе именно за паническите атаки. В моя отговор между другото се съдържаше и следното изречение: „В същността си това тревожно разстройство (паническото разстройство) представлява страх от невъзможността за справяне с важен за личността проблем”.

 

 

Именно страхът, че нямате отговор на този важен за Вас въпрос за личностната себереализация в новия период от живота, страхът, че няма да се справите със задачата да живеете пълноценен живот в новите житейски условия или че, може би, няма да имате сили да се справите с това, прераства в панически кризи, силно вътрешно безпокойство, страх от смъртта и тревожност за здравословното състояние („ще ми се случи нещо лошо”). А дали наистина е така? Дали наистина не можете да живеете пълноценен живот?

 

 

И така, какъв може да бъде отговорът на Вашия въпрос: „Какво да правя, за да се отърва от всички тези страхове?” 

 

 

Както казах в началото, верните отговори се крият във Вас, Светлана!

 

 

За да се отървете от всички тези страхове, трябва да си отговорите на най-важния въпрос – за личностната себереализация в новия период от живота си.

 

 

За да намерите своя отговор, потърсете в себе си отговори на следните въпроси: Дали погрешно не си мислите, че нищо друго не можете да правите, освен това, което сте правили в работата си в администрацията? Дали именно поради страховете си не виждате никакъв друг начин да бъдете полезна – дори и след своето пенсиониране? Дали в никакви други сфери не можете да бъдете полезна? Дали наистина нямате никакви други способности, умения, желания?... Дали наистина нямате близки хора, които са важни за Вас и Вие за тях? Дали наистина нямате важни каузи (лични и/или обществени), на които можете да посветите част от времето, усилията и вниманието си?... И, не на последно място, дали на освобождаването Ви от длъжност без предупреждение не придавате погрешно значение!

 

 

Сигурна съм, че Вие имате своите ресурси за справяне, имате и други компетентности и умения (не само на висш администратор), имате и други социални кръгове, в които можете да реализирате целия си потенциал, неизползван до този момент.

 

 

Ако силно се затруднявате сама да намерите отговора в себе си, можете да потърсите психологическа помощ в лични консултации, за да Ви помогне психологът да достигнете до истинските конструктивни Ваши решения.

 

 

Не забравяйте – всеки етап от човешкия живот може да бъде истински пълноценен, вълнуващ и смислен, да носи радост и удовлетворение!

 

 

 

 

С уважение,

Е.Бойчева

 

Емилия Бойчева