Неделя на Прошката

10.03.2016 г.
В параклиса Св. Андрей, Неделно училище към храм Св. Архангел Михаил
Автор: Архангел. бг

Един брат живееше в уединение в обителта „Монидион” и винаги се молеше на Бога така:

- Господи, понеже не се боя от Теб, прати ми мълния или някакво наказание – болест или бесноватост, та поне по този начин закоравялата ми душа да придобие страх!

- Зная – продължаваше той с молбата си, - че много съм съгрешил пред Теб, Владико, и че паденията ми са неизброими. Затова и не дръзвам да прося да ми простиш. Но ако по Твоето милосърдие е възможно, прости ми. А ако е невъзможно, накажи ме тук, но не ме наказвай там. Ако ли пък и това е невъзможно, въздай ми част от наказанието тук, а там отслаби мъченията ми. Само започни да ме наказваш тук, и то не според гнева Си, а според милосърдието си, о Владико!

Така принасяше покаяние цяла година и със сълзи усърдно се молеше горещо, смирявайки тялото и душата си с пост, бдение и други подвизи. Веднъж, когато седеше на земята и по обичая си се съкрушаваше, горчиво ридаейки от силна скръб, го налегна сън и задряма. И ето, Христос застана пред него и ласкаво му рече:

- Какво ти е човече, защо плачеш?

А той, като узна Кой е пред него, отговори със страх:

- Защото паднах, Господи.

- Тогава стани! – му казва Явилият се.

- Не мога, Владико – отговаря братът, - ако Ти не ми подадеш ръка.

И Господ му протегна ръка и го вдигна. Братът стана и се разрида. Тогава Този, Който се яви, му казва със същия тих и мек глас:

- Защо плачеш, човече? От какво си опечален?

- Господи – отговаря братът, - как да не плача и да не скърбя, щом след като получих от теб толкова добрини, толкова много Те разгневих?

Но Той протегна ръката Си, сложи я на главата на брата и му казва:

- Не плачи, човече. Щом ти така скърбиш заради Мен, на Мен не Ми се налага да скърбя за теб. Защото, ако съм дал Кръвта Си, как бих могъл да не ти дам прошка, и не само на теб, но и на всеки, който искрено се кае?

Братът дойде на себе си след видението и почувства, че сърцето му е изпълнено с радост. Така той разбра, че Бог му е сторил милост. И оттогава живееше в дълбоко смирение, въздавайки Му благодарност.

Из сборника „Евергетинос”, том 1, част 1, Манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон, 2011 г.

Още по темата
Още от Коментар

Между 11 и 24 май – опит за сближаване: образование и възпитание

11.05.2019 г. | иконом Василий Шаган | Коментар

Светите братя искали да ни научат „как чрез дела да станем подобие на Бога”. И ако цялото ни Възраждане се е отъждествявало с тяхното свято дело, то сега смело можем да кажем, че не сме се научили много от тях...

Преобразената любов (+Видео)

07.05.2019 г. | гл.ас. д-р Смилен Марков | Коментар

Има ли някаква специфика християнската любов, или не? Този въпрос не е теоретичен, за да разберем какво значи „Бог е любов” или „Нова заповед ви давам, да любите един другиго”, трябва да знаем какво представлява тази любов...

Неверието на апостола срещу вярата на равнодушието

05.05.2019 г. | Владимир Легойда | Коментар

Защо си припомняме благодатното неверие на Тома? Защото то го довело до Христос. Може цял живот да се мислиш за християни, но така и да не срещнеш Христа – просто защото не търсиш тази среща, защото твоята вяра е равнодушна....

Какво се случва в центъра