Неделя на Прошката

10.03.2016 г.
В параклиса Св. Андрей, Неделно училище към храм Св. Архангел Михаил
Автор: Архангел. бг

Един брат живееше в уединение в обителта „Монидион” и винаги се молеше на Бога така:

- Господи, понеже не се боя от Теб, прати ми мълния или някакво наказание – болест или бесноватост, та поне по този начин закоравялата ми душа да придобие страх!

- Зная – продължаваше той с молбата си, - че много съм съгрешил пред Теб, Владико, и че паденията ми са неизброими. Затова и не дръзвам да прося да ми простиш. Но ако по Твоето милосърдие е възможно, прости ми. А ако е невъзможно, накажи ме тук, но не ме наказвай там. Ако ли пък и това е невъзможно, въздай ми част от наказанието тук, а там отслаби мъченията ми. Само започни да ме наказваш тук, и то не според гнева Си, а според милосърдието си, о Владико!

Така принасяше покаяние цяла година и със сълзи усърдно се молеше горещо, смирявайки тялото и душата си с пост, бдение и други подвизи. Веднъж, когато седеше на земята и по обичая си се съкрушаваше, горчиво ридаейки от силна скръб, го налегна сън и задряма. И ето, Христос застана пред него и ласкаво му рече:

- Какво ти е човече, защо плачеш?

А той, като узна Кой е пред него, отговори със страх:

- Защото паднах, Господи.

- Тогава стани! – му казва Явилият се.

- Не мога, Владико – отговаря братът, - ако Ти не ми подадеш ръка.

И Господ му протегна ръка и го вдигна. Братът стана и се разрида. Тогава Този, Който се яви, му казва със същия тих и мек глас:

- Защо плачеш, човече? От какво си опечален?

- Господи – отговаря братът, - как да не плача и да не скърбя, щом след като получих от теб толкова добрини, толкова много Те разгневих?

Но Той протегна ръката Си, сложи я на главата на брата и му казва:

- Не плачи, човече. Щом ти така скърбиш заради Мен, на Мен не Ми се налага да скърбя за теб. Защото, ако съм дал Кръвта Си, как бих могъл да не ти дам прошка, и не само на теб, но и на всеки, който искрено се кае?

Братът дойде на себе си след видението и почувства, че сърцето му е изпълнено с радост. Така той разбра, че Бог му е сторил милост. И оттогава живееше в дълбоко смирение, въздавайки Му благодарност.

Из сборника „Евергетинос”, том 1, част 1, Манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон, 2011 г.

Още по темата
Още от Коментар

Богословие на личността

11.02.2019 г. | Георги Тодоров | Коментар

Тоз, който умре в Христа, той умира победоносно – като зърното в земята. Църквата не отрича смъртта. Тя вярва в действителната победа над смъртта след смъртта, в действителния живот след смъртта – вечния живот в Царството. С Богом.

След паметта

10.02.2019 г. | Борислав Аврамов | Коментар

Тези дни имаше годишнина от смъртта на Капитан Петко Войвода. На централните гробища пред гроба на героя имаше помен и тържество. Всичко беше както трябва - накрая много венци и цветя от всички, както му е редът... А защо нямаше ученици?

Коледа без грим (+Видео)

29.12.2018 г. | доц. Ивайло Найденов | Коментар

В наше време, когато на Бъдни вечер трудно различаваме Витлеемската звезда от всички други светила по града, е редно и задължително да се замислим за това, какво всъщност представлява Рождество...

Какво се случва в центъра