Духовно просветен център

Едно румънско приключение

27.09.2018 г.
Шествие на единството
Автор: Ралица Петкова, Младен Гургуров

В началото на септември в съседна Румъния за пети път се проведе Международният форум на православните младежи (06-09.09.2018). Негов домакин е Румънската православна църква. Тази година срещата се проведе в град Сибиу. В нея взеха участие и двама представители на Духовно-просветния център „Св.Архангел Михаил” – Ралица (млад журналист) и Младен (студент по медицина, IV курс). Помолихме ги да споделят своите впечатления за читателите на сайта.

Младен: Първият ден беше зает основно в пътуване. Тръгнахме в 7:30 от автогарата в Русе и пристигнахме в крайната дестинация в 15:30. Бяхме 20 души в българската група, основно от Русе, София и Варна. Когато пристигнахме в Сибиу, ни посрещнаха един свещеник и три доброволки, които бяха наши водачи по време на цялото събитие.

Ралица: Емилия, Лариса и Николета бяха доброволките. Те и отец Ремус и съпругата му Мария бяха постоянно с нас, грижеха се за нас, обясняваха ни къде какво ще правим. Накрая едва се разделихме. Свещеникът беше съвсем млад, както и много други свещеници в Румъния. Направи ми впечатление колко много млади хора има в църквите. Служи се на съвременен румънски и всички пеят. През цялото време на Литургиите, в които участвахме, пееха младежки хорове – доброволци, не професионални хористи.

Младен: Настаниха ни в общежитието и малко по-късно ни заведоха на главния площад в града (Пиаца Маре) за официалното откриване на форума. Имаше изградена голяма сцена и всички участници бяха официално представени. Започнаха с групите от поместните църкви, а след това и с представителите на румънските епархии, над 3000 православни младежи от цял свят. Имаше участници от Етиопия, Танзания, Нигерия, Ангола, Сирия, Палестина, Израел, Грузия, Полша, Чехия, Испания, Великобритания, САЩ…

Ралица: Имаше много приветствия към участниците, в това число и лично от Румънския патриарх Даниил и митрополита на Трансилвания Лаврентий. Имаше много епископи и митрополити от Румъния и други страни. С нас беше и Русенския митрополит Наум с двама свещеници от Русе. Вечерта завърши с голям концерт на известни румънски изпълнители.

Младен: На следващия ден първо участвахме в св. Литургия, а след това в едно от местните училища имаше уъркшоп. Разделихме се на групи и първо правихме няколко игри за да се запознаем с останалите. След това разисквахме различни въпроси – и философски, и на християнска основа.

Ралица: В тези работилници беше много интересно, защото общувахме с младежи от различни страни и всеки казваше нещо от своя начин на живот, но за всички беше интересно да чуем какво мислят гостите от Африка и Близкия Изток. Те учудваха всички с радостта, която излъчваха, постоянно усмихнати и пеят, макар че имат толкова проблеми в страните си... И точно такава беше и една от темите, които разисквахме – какво търсим и какво ни дава животът в Църквата, Joy или Happy? И накрая стигнахме до извода, че щастието е мимолетно, а радостта в Христос е тази, която може да изпълни живота ни. Но си давам сметка колко ни липсва тя…

Младен: След това разгледахме няколко музея и други забележителности в историческия център на града. Запазени са крепостни кули още от Средновековието.

Ралица: В 17 ч. всички се събрахме в зала „Трансилвания” на конференцията „Единство. Вяра. Народ. От 100 пъти – Румъния”, а след вечерята всички участници преминахме през града в „Шествие на единството“. Беше много вълнуващо, защото по улиците се бяха събрали жителите на Сибиу, някои от балконите и прозорците на домовете си бяха окачили принтове с икони и ни приветстваха и ръкопляскаха. Всички се радваха, че сме се събрали в града им.

Младен: Шествието стигна до Пиаца Маре и вечерта приключи с голям фолклорен концерт на площада. Беше забавно да се види как сме се събрали хора от цял свят и танцуваме румънски народни хора. Чувстваше се един общ дух.

Ралица: На 8 септември, Рождество на Пресвета Богородица, участвахме в Празнична литургия в Музея на селото „Астра” край Сибиу – голям етнографски комплекс на открито, на огромна територия около едно езеро. Във водата близо до брега беше изградена платформа, на която служеха митрополит Лаврентий и много други духовници. Служеше и Русенският митрополит Наум.

Младен: След Литургията имаше обяд и ни дадоха свободно време да разгледаме парка. В него е представено културното наследство и занаятите в румънското село. Още от Средновековието. И автентични запазени стари къщи, пренесени от различни краища на Румъния.

Ралица: Имаше и ателиета на различни теми: „Румънския селянин от войната до Великото Съединение” и „Румънското село в Стогодишнината от Великото Съединение”. Явно всичко тази година беше организирано под надслова на тези важна за Румъния годишнина. Имаше и демонстрация как се приготвя мамалига, рисуваха се икони и други такива занимания.

Младен: Вечерта отново бяхме на площада Пиаца Маре, където имаше концерт рок групата „Compact B.” и Андра – известна и с това, че открито заявява пред почитателите си, че е вярваща православна християнка.

Ралица: Последният ден започна с Архиерейска св. Литургия в митрополитската катедрала „Св. Троица“ в Сибиу. Беше много хубаво защото Евангелието беше прочетено и на български език – от отец Кирил от Русе. След това митрополит Лаврентий се обърна със слово към младежите форумът беше закрит, а щафетата беше предадена на организаторите на срещата през 2019 г. – Архиепископия Крайова.

Младен: За мен това беше невероятно преживяване. Научих много неща както в житейски план, така и за вярата. Но също и такива любопитни факти като този, че румънците са големи любители на мамалига и кисели краставички.

Ралица: А аз през цялото време, а и досега продължавам да се питам защо и при нас не е така – да има толкова млади свещеници и покрай тях толкова много млади хора в Църквата и всички по-възрастни да ги подкрепят и да им се радват...
Всяка Международна среща на православните младежи има свой уникален химн. Химнът на срещата в Сибиу звучеше постоянно навсякъде, където бяхме, и се пееше от всички. В припева му се казва, че обединени във вярата, можем да изградим един по-добър свят, че трябва да станем едно и така ще успеем, защото Христос е и винаги ще бъде с нас!

Още по темата
Още от Моята история

Силата на тяхната духовност и нищожността на моята

09.05.2020 г. | Женя Маринова | Моята история

Гнездо на духовност и истинска християнска саможертвеност е Девическият манастир „Света Троица” в Ново село. На 9 май 2011 г. Българската православна църква чества за първи път Събор на св. Новоселски мъченици...

Една война за всички

09.05.2020 г. | отец Василий Шаган | Моята история

В Бесарабия, която се намира на територията на днешна Молдова, не е имало много военни действия по време на Отечествената война. Загубите не могат да се сравнят с тези на загиналите на фронта, но семейни трагедии имаше. Войната се отрази на всички, дори и на тези, които „воюваха” в тила...

Под Покрова на Богородица

01.10.2018 г. | свeщеник Алексей Атанасов | Моята история

Ние често четем за чудесата в житията на светиите, но ако се сблъскаме с тях в реалния живот, които стават за наша утеха, като че ли не можем да повярваме. Затова реших да ви разкажа една история във връзка с днешния празник...

Какво се случва в центъра

Моята история

"Господи, аз бях до тук!"

Любов и брак

Женските избори