Едно румънско приключение

27.09.2018 г.
Шествие на единството
Автор: Ралица Петкова, Младен Гургуров

В началото на септември в съседна Румъния за пети път се проведе Международният форум на православните младежи (06-09.09.2018). Негов домакин е Румънската православна църква. Тази година срещата се проведе в град Сибиу. В нея взеха участие и двама представители на Духовно-просветния център „Св.Архангел Михаил” – Ралица (млад журналист) и Младен (студент по медицина, IV курс). Помолихме ги да споделят своите впечатления за читателите на сайта.

Младен: Първият ден беше зает основно в пътуване. Тръгнахме в 7:30 от автогарата в Русе и пристигнахме в крайната дестинация в 15:30. Бяхме 20 души в българската група, основно от Русе, София и Варна. Когато пристигнахме в Сибиу, ни посрещнаха един свещеник и три доброволки, които бяха наши водачи по време на цялото събитие.

Ралица: Емилия, Лариса и Николета бяха доброволките. Те и отец Ремус и съпругата му Мария бяха постоянно с нас, грижеха се за нас, обясняваха ни къде какво ще правим. Накрая едва се разделихме. Свещеникът беше съвсем млад, както и много други свещеници в Румъния. Направи ми впечатление колко много млади хора има в църквите. Служи се на съвременен румънски и всички пеят. През цялото време на Литургиите, в които участвахме, пееха младежки хорове – доброволци, не професионални хористи.

Младен: Настаниха ни в общежитието и малко по-късно ни заведоха на главния площад в града (Пиаца Маре) за официалното откриване на форума. Имаше изградена голяма сцена и всички участници бяха официално представени. Започнаха с групите от поместните църкви, а след това и с представителите на румънските епархии, над 3000 православни младежи от цял свят. Имаше участници от Етиопия, Танзания, Нигерия, Ангола, Сирия, Палестина, Израел, Грузия, Полша, Чехия, Испания, Великобритания, САЩ…

Ралица: Имаше много приветствия към участниците, в това число и лично от Румънския патриарх Даниил и митрополита на Трансилвания Лаврентий. Имаше много епископи и митрополити от Румъния и други страни. С нас беше и Русенския митрополит Наум с двама свещеници от Русе. Вечерта завърши с голям концерт на известни румънски изпълнители.

Младен: На следващия ден първо участвахме в св. Литургия, а след това в едно от местните училища имаше уъркшоп. Разделихме се на групи и първо правихме няколко игри за да се запознаем с останалите. След това разисквахме различни въпроси – и философски, и на християнска основа.

Ралица: В тези работилници беше много интересно, защото общувахме с младежи от различни страни и всеки казваше нещо от своя начин на живот, но за всички беше интересно да чуем какво мислят гостите от Африка и Близкия Изток. Те учудваха всички с радостта, която излъчваха, постоянно усмихнати и пеят, макар че имат толкова проблеми в страните си... И точно такава беше и една от темите, които разисквахме – какво търсим и какво ни дава животът в Църквата, Joy или Happy? И накрая стигнахме до извода, че щастието е мимолетно, а радостта в Христос е тази, която може да изпълни живота ни. Но си давам сметка колко ни липсва тя…

Младен: След това разгледахме няколко музея и други забележителности в историческия център на града. Запазени са крепостни кули още от Средновековието.

Ралица: В 17 ч. всички се събрахме в зала „Трансилвания” на конференцията „Единство. Вяра. Народ. От 100 пъти – Румъния”, а след вечерята всички участници преминахме през града в „Шествие на единството“. Беше много вълнуващо, защото по улиците се бяха събрали жителите на Сибиу, някои от балконите и прозорците на домовете си бяха окачили принтове с икони и ни приветстваха и ръкопляскаха. Всички се радваха, че сме се събрали в града им.

Младен: Шествието стигна до Пиаца Маре и вечерта приключи с голям фолклорен концерт на площада. Беше забавно да се види как сме се събрали хора от цял свят и танцуваме румънски народни хора. Чувстваше се един общ дух.

Ралица: На 8 септември, Рождество на Пресвета Богородица, участвахме в Празнична литургия в Музея на селото „Астра” край Сибиу – голям етнографски комплекс на открито, на огромна територия около едно езеро. Във водата близо до брега беше изградена платформа, на която служеха митрополит Лаврентий и много други духовници. Служеше и Русенският митрополит Наум.

Младен: След Литургията имаше обяд и ни дадоха свободно време да разгледаме парка. В него е представено културното наследство и занаятите в румънското село. Още от Средновековието. И автентични запазени стари къщи, пренесени от различни краища на Румъния.

Ралица: Имаше и ателиета на различни теми: „Румънския селянин от войната до Великото Съединение” и „Румънското село в Стогодишнината от Великото Съединение”. Явно всичко тази година беше организирано под надслова на тези важна за Румъния годишнина. Имаше и демонстрация как се приготвя мамалига, рисуваха се икони и други такива занимания.

Младен: Вечерта отново бяхме на площада Пиаца Маре, където имаше концерт рок групата „Compact B.” и Андра – известна и с това, че открито заявява пред почитателите си, че е вярваща православна християнка.

Ралица: Последният ден започна с Архиерейска св. Литургия в митрополитската катедрала „Св. Троица“ в Сибиу. Беше много хубаво защото Евангелието беше прочетено и на български език – от отец Кирил от Русе. След това митрополит Лаврентий се обърна със слово към младежите форумът беше закрит, а щафетата беше предадена на организаторите на срещата през 2019 г. – Архиепископия Крайова.

Младен: За мен това беше невероятно преживяване. Научих много неща както в житейски план, така и за вярата. Но също и такива любопитни факти като този, че румънците са големи любители на мамалига и кисели краставички.

Ралица: А аз през цялото време, а и досега продължавам да се питам защо и при нас не е така – да има толкова млади свещеници и покрай тях толкова много млади хора в Църквата и всички по-възрастни да ги подкрепят и да им се радват...
Всяка Международна среща на православните младежи има свой уникален химн. Химнът на срещата в Сибиу звучеше постоянно навсякъде, където бяхме, и се пееше от всички. В припева му се казва, че обединени във вярата, можем да изградим един по-добър свят, че трябва да станем едно и така ще успеем, защото Христос е и винаги ще бъде с нас!

Още по темата
Още от Моята история

Бог обича смирените

15.02.2018 г. | Ангел Карадаков | Моята история

В тези дни няма как да не се замисли човек дали ще се роди някой друг като дядо Добри. Не знам. Може би. Знам обаче, че той ще продължи да дава пример за доброта и жертвеност, защото в това се състои смирението – да жертваш от себе си за другите. Бог да го прости!

Благотворителна инициатива

30.11.2017 г. | Галина Станева | Моята история

за събиране на детски книги за бесарабските българчета в гр. Тараклия и гр. Твърдица, Молдова.

8 часа молитва, 8 часа труд и 8 часа за всичко останало

24.08.2017 г. | професор Александър Дворкин | Моята история

Има хора, върху които се държи нашата Църква. Да, разбира се, оглавява я Сам Господ, но понякога ние срещаме мъже и жени, които са Го възлюбили с цялото си сърце, целия си разум и цялата си душа, и виждаме, че чрез тази любов Той Сам се отразява в тях. Такъв човек беше Неврокопският митрополит Натанаил.

Какво се случва в центъра