Доколко е достоверен Новият Завет

14.11.2017 г.
снимка - Адриан ван Лин, rgbstock.com
Автор: Сергей Худиев

Библията много пъти е преписвана в угода на властимащите. Как можем да й се доверяваме?

Ние можем да чувстваме правотата на своята вяра, но не винаги можем да я обясним или да докажем на невярващия човек, особено на онзи, у когото нашият светоглед, кой знае защо, предизвиква раздразнение. Разумните въпроси на атеиста могат да поставят в безизходно положение дори най-искрено вярващия християнин. За това, как и какво да отговаряме на най-разпространените аргументи на атеистите, разказва Сергей Худиев в проекта „Диалог с атеистите: православните аргументи”.

Глаголът „преписвам” може да има две различни значения. Първото – „правя копия”. Например, онези от нас, които завариха ролковите касетофони, помнят как хората копираха музикални записи един на друг. Второто значение на глагола е „променям”“. Например, авторът на научна работа може да я пренапише след появата на нови данни.

Преписвали ли са Библията в смисъла на „копиране”? Разбира се. До появата на книгопечатането всички книги са били преписвани именно на ръка. Това е изисквало огромни вложения на квалифициран труд. Обикновено с това са се занимавали монаси. Желаейки да проявят благочестие, „властимащите” нерядко са спонсорирали такава работа.

Преписвали ли са Библията в смисъла на „променяне”? Това е много популярна легенда. Тя съществува под различни форми. Например, случвало ми се е да чета, че от Библията са премахнати всички споменавания за реинкарнацията. Но на практика, да бъде преписана Библията в този смисъл, е било невъзможно по чисто технически причини.

От самото начало в историята на Църквата (а преди това, ако говорим за Стария Завет, и в историята на Израил) Библията много пъти е преписвана, нейни преписи са намирани в много общности и в частни лица. Тя е тържествено четена по време на богослужения, цитирана е в проповеди и в други текстове, много от които са достигнали до нас.

За да бъде променен нейният текст, би било необходимо да се внесат промени не само във всички копия на самото Писание, но също и във всички текстове, където съответните библейски откъси са цитирани, нещо повече, по някакъв начин тези откъси би трябвало да бъдат изтрити и от паметта на хората.

Това е технически нерешима задача – да не говорим, че опитите за нейното решаване биха предизвикали немалък смут, който задължително би оставил множество писмени свидетелства за себе си.

Ние също така можем да обърнем внимание на това, че енергичната полемика с еретиците, която е била водена в ранната Църква, е засягала интерпретацията на  Писанието, но не и неговото съдържание. По отношение на самия текст всички участници в полемиката са били съгласни. Затова можем да бъдем сигурни във високата надеждност на библейския текст.

Но нали оригиналите на текстовете не са достигнали до нас – как да сме сигурни, че те действително се отнасят към времето на Иисус и апостолите?

Учените са разработили редица методи, позволяващи ни да определим времето, когато е бил написан един или друг текст, и ние ще изброим някои от тях.

Археологическите данни – достигналите до нас древни ръкописи. Например, най-древният новозаветен ръкопис е знаменитият папирус P52 (папирусът на Райлънд). Този неголям лист от папирус (очевидно сам по себе си представляващ запазил се фрагмент от по-обширен ръкопис), е изписан от двете страни и съдържа откъси от добре познатото ни Евангелие от Йоан. Както са установили историците, начинът на писане, шрифтът, който са използвали писарите, са се променяли през всяка епоха, и особеностите на написването на този документ позволяват достатъчно точно да се определи времето на неговото създаване – около 125-а г. сл. Хр. Ръкописът е открит в Египет и този факт свидетелства , че до 125-а г. Евангелието вече е било написано и е получило разпространение.

Цитирането на документа или неговото споменаване сред по-късните автори. Например, ние знаем, че св. Климент Римски е написал своето послание до Коринтската църква не по-късно от 96-а година. В това послание той цитира думи на Господ Иисус от каноничните Евангелия и се позовава на събития от живота на апостол Павел, които същият споменава в посланията си. Така ние можем да кажем, че дадените текстове вече са били известни и на светител Климент, и на неговите адресати и са се смятали за авторитетни.

Съдържанието на текста ни насочва към условията на една или друга епоха. В началото ще приведа негативен пример – съществува така нареченото „Евангелие от есеите”, чийто централен персонаж, наречен Иисус, проповядва здравословен начин на живот и призовава учениците да се въздържат от тютюнопушене. Веднага разбираме, че този текст е много късен, защото тютюнопушенето се появява в Стария свят едва след откриването на Америка.

За датирането на новозаветните текстове е много важно катастрофалното събитие, което Господ Иисус предсказва в Евангелията – разрушаването на Йерусалим от войските на римския пълководец Тит. Юдеите вдигат въстание против Римската империя, първоначално постигат победи, но после римляните обсаждат Йерусалим, в който в онзи момент са се намирали множество поклонници, дошли за празнуването на Пасха.

След ужасяващи страдания, глад, човекоядство, жестоки сблъсъци между различни групи от обсадените, градът пада, останалото население бива избито или продадено в робство. Йерусалимският храм e опожарен и разрушен. От града Йерусалим, както и предсказва Господ, „не остава камък на камък”.* Това е една от най-страшните катастрофи в историята на Израил, и благочестивите юдеи я оплакват до ден-днешен. За нас сега е трудно да си представим доколко страшен удар е разрушаването на града и Храма – за юдеите храмът е бил не просто национална светиня, а единственото място, където е можело да принасят предписаните от закона жертви, запазващи народа в общение с Бога. Както знаем, това се случва през 70-а г. сл. Хр. Това е важно за датировката на новозаветните текстове, доколкото от тяхното съдържание следва, че те са написани, когато в Храма е продължавало обичайното служение, а Юдея още не е подложена на страшното опустошение от 70-а година.

Например, в Посланията на апостол Павел и в книгата Деяния Апостолски виждаме  следи от острата полемика за това, задължени ли са онези, които се обръщат в христовата вяра от числото на езичниците, да спазват старозаветния Закон. Но в тази полемика нито веднъж не се появява решаващият аргумент, че просто не е възможно да бъде спазен Законът – храмовите жертвоприношения след 70-а година стават невъзможни.

Авторът на Посланието до евреите дълго убеждава читателите, че те не се нуждаят от храмови жертвоприношения, защото тези жертви са служели единствено като праобраз на жертвата на Христа, която веднъж и завинаги е примирила вярващите с Бога. Но той никъде не споменава, че такива жертвоприношения вече са прекратени поради разрушаването на Храма.

Евангелието от Йоан съдържа ред детайли, които характеризират автора като жител на Йерусалим, познаващ добре местните реалии.

В специализираната литература методите за датировка се разглеждат по-подробно, ние само ще отбележим, че в наше време между специалистите (независимо от тяхната лична вяра или неверие) съществува съгласие, че значителна част от новозаветните документи (ако не всички), са написани през І-ви век, тоест по време на живота на първото, максимум на второто поколение ученици на Иисус. Ето например датировката, която привежда известният религиовед Мирча Елиаде (не християнин) в своя „Речник на религиите, обредите и вярванията”: Посланията на Павел – около 50-60 години след Христа, Евангелието от Марк – около 70-а година, Евангелията от Лука и Матей – около 80-а година, Евангелието от Йоан – около 100-та година.

Това означава, че текстовете на Новия Завет ги делят от събитията в живота на Господ Иисус само двадесет до четиридесет години – тоест значителна част от непосредствените свидетели на евангелската история са живи към момента на тяхното написване. Това оставя твърде малко място за домисляне или митологизация – и ни подтиква да се отнесем към Новия Завет като към сериозен исторически източник.

* Вж. Мат. 24:2; Марк. 13:2; Лук. 19:44 – бел. прев.

Превод: Радостина Ангелова

Източник: foma.ru

Още от Нашата вяра

За нашата зависимост или как да станем деца

27.10.2017 г. | Владимир Легойда | Нашата вяра

В центъра на християнството стои Христос и личната връзка с Него. И когато правилата за поведение заменят Христос, то това изобщо не може да го наречем православна вяра. Човек трябва да осъзнава зависимостта си от Бога като съвършена необходимост от Неговото присъствие в живота му. Само така възниква това, което наричаме православна вяра...

Прародителският грях

20.08.2017 г. | протойерей Йоан Романидис | Нашата вяра

Без точно разбиране за грехопадението на човечеството православната интерпретация на догмата за изкуплението не е възможна. Какво е станало с Адам и Ева в рая, този въпрос въз основа на светототеческото учение разкрива книгата на протойерей Йоан Романидис "Прародителският грях".

Евхаристийното учение на св. Никодим Светогорец

20.08.2017 г. | Доц. архимандрит Никодим (СКРЕТАС) | Нашата вяра

В причастието единение с Христос получава своята цялост по един мистичен и неизразим начин. Христос, принасян и приеман от човека, променя цялото негово съществуване. Обичащ и обичан се съчетават духовно в свръхестественото любовно единство на обожението и благодатното прославяне на човека. Господ е целият в творението и творението е цяло в Господа

Какво се случва в центъра