Докъде се простира близостта?

14.11.2017 г.
Автор: свещеник Алексей Атанасов

Проповед на отец Алексей Атанасов по притчата за добрия самарянин (Лука 10:25-37). 12.11.2017 г. храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Братя и сестри,
Това евангелско четиво сте го чували многократно, то е едно от най-известните. Там Господ Иисус Христос ни показва как човек да бъде жив, къде е пътят за вечния живот.

Този законник, който познава много добре свещеното писание, Стария Завет, задал този въпрос. Той наистина може би се е интересувал как да получи вечен живот, и отговорът, който му дава нашият Господ, е много правилен – да обикнем Бога с целия си ум, с целия си разум… Обърнете внимание на тези думи – ум и разум. Това е много важно. Означава, че вярата не е някаква ритуална суета. Но макар да познавал толкова добре Писанието и това, което трябвало да направи, законникът задава един въпрос, който две хиляди години в Църквата е бил много актуален и е бил препъникамък за много народи – Кой е моят ближен?

Докъде се простира близостта? До моето семейство ли? До нашите роднини ли? До нашите приятели? До нашето село? Града ни? До нашия народ? До къде се простира този въпрос? Отговорът, който дава Христос, посочва нещо много по-обширно… Ближен се оказва този, който е готов да ти помогне докрай – независимо от положение в Църквата, от положение в обществото, от етнически произход, особено последното…
Нека се учим на това. Защото, ако другият по етнос или по вяра види във вас добротата, ще види във вас Христос. Амин!

Видео запис на проповедта – тук.

Още от Проповеди

Как да запълним пропастта между нашия свят и Божествения

05.11.2017 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Бог създава този свят, за да можем да общуваме с Него. Бог създава човека за общуване с Бога. И да може целият свят чрез човека да стане едно с Бога. Ала как да общуваме с Бога, щом не можем да общуваме помежду си...

Добра земя, що принася плод с търпение

17.10.2017 г. | свeщеник Алексей Атанасов | Проповеди

Нека се стремим към последната степен – да сме добра почва и да пазим в сърцето си онова, което Господ влага в нас. Но както при житното зърно е нужно време да израсте, така и тук е нужно търпение.

Трябва да вземем страна

10.10.2017 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Стоим на службата в храма и се молим, но знаем ли какви сме и какви искаме да бъдем... В битката между доброто и злото, между радостта и тъгата, между надеждата и отчаянието, ние трябва да вземем страна. Да знаем на кого сме. Да знаем кой е с нас – Христос или смъртта.

Какво се случва в центъра