
Да си спомним за дома на Отца си

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделята на блудния син – 12 февруари 2023 година, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.
В името на Отца и Сина и Светия Дух.
В днешното слово, братя и сестри, чухме Посланието на св. ап. Павел до коринтяни (1Кор. 6:12-20) и Евангелието на св. ев. Лука (15:11-32) с притчата за блудния син, която е толкова дълбока и толкова проникновена, че със сигурност всеки един от нас дълбока се замисли за това: какъв човек съм аз, как живея и доколко е дълбок в мене копнежът за истинския бащин дом. Дом, който мнозина от нас по един или друг начин са напуснали, и копнеят за него, защото осъзнават, че не е такъв животът ни, както би могъл да бъде като завещан от Отца.
Нашата житейска история е подобна на това, което ние чухме в едно от днешните песнопения: „Напуснах Твоята отеческа слава, Отче, и пропилях греховно дадения ми дар”. Със сигурност всеки един от нас в своята греховност е пропилял нещо и се чувства като че ли объркан, защото не го ползват даровете, които Бог му е дал. Ето този блуден син поискал от баща си дела си, и баща му съвсем справедливо разделил имота и му дал неговия дял, който той взел и пропил в далечна страна.
Отдалечи се от Бога – това означава „далечна страна”. А бащата в притчата е нашият Бог, за Когото не е срамно да представи за нас Себе си като човек. И това го виждаме не само в днешната притча в образа на бащата, а и в това, че позволи Неговият божествен Син да приеме човешка плът. Това двойствено представяне ние го разбираме и като постоянно разделяне на две на нашето естество – на греховно и праведно. А ние сме призвани да живеем праведен живот. За съжаление обаче надделява греховното.
Кое е нашето богатство? Нашето богатство, казва св. Григорий Палама, е дареният ни от Твореца ум. Когато умът е съсредоточен в самия себе си и в Бога – първия и най-висш Ум, тогава той следва спасителния път. А богатството на ума, продължава св. Григорий, е чистият и здрав разум, който ни е даден, да различава доброто и злото. И докато разумът е в единение с Бога и Му се подчинява като на висшия Отец, то тогава този разум изпълнява Неговите заповеди и слуша Неговото слово. Но ако разумът отпусне юздите, които го обуздават, да върви в правия път, тогава той се обърква в безразсъдство и се разпилява на части.
В това дълбоко проникновено слово на св. Григорий Палама ние, братя и сестри, различаваме своята човешка същност и най-истинското нещо, с което Бог ни е надарил – ума. Той е нашият прозорец към Бога. А Бог е светлината на света. И когато разумът на ума не различава доброто и злото, когато не е обуздан с Божиите заповеди, когато не слуша словото Божие, тогава умът е объркан, замътнен и безразсъдно се разпилява и бива увлечен в стихиите на света. Това се случва с нас – това се случи и с блудния син. Всичко разпиля. Греховно разпиля дара на своя отец. Беше принуден да се наеме да пасе свинете и беше петимен да яде от тяхната храна, но никой не му я даваше.
Това е всъщност лукавата примка на нашия враг, на лукавия, който предлага много обещания, но когато се хванеш в неговата примка, не ти дава нищо. И буквално те оставя нищ...
Но ето че този син, братя и сестри, дойде на себе си, защото си спомни какво има в дома на отца му, че дори и наемниците там имат хляб, да ядат в изобилие. А той, синът на богатия баща, е беден и нищ в чуждата страна, понеже е изгубил връзката си с него. Всичко, което Бог му е дал, го е пропилял.
Еврейският народ, братя и сестри, бидейки в плен, пееше, както чуваме в един от псалмите: „При реките Вавилонски – там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион; – разбирайте за дома на Отца ни, – Как да пеем Господня песен на чужда земя? Ако те забравя, Иерусалиме, - нека ме забрави десницата ми; нека прилепне езикът ми о небцето ми, ако те не помня, ако не поставя Иерусалим начело на моето веселие” (Пс. 136:1, 4-6). В този псалом е изразена, от една страна, скръбта за изгубения дом, а от друга страна, е изразена категорично паметта, че единствено домът на нашия Отец е начело на нашето веселие. И ние, които всячески търсим утеха, веселие, искаме всичко да вземем от живота така, че да можем да се чувстваме радостни и щастливи, със сигурност трябва да разберем къде е всъщност нашето веселие – къде е възможно щастието, къде е възможен мирът, къде е възможно тържеството на истината, къде са правдата и животът, къде е радостта!?
И ако ние, откъснали се по един или друг начин от лоното на нашия Отец още от майчината люлка, толкова скърбим и тъжим за липсващата топлина, любов, сигурност, то, разсъждавайки за целия си живот и осъзнавайки своята смъртност, виждайки своята падналост и греховност, няма как да не се замислим: а всъщност къде е истинският дом, в който аз да намеря себе си, да бъда приет и обичан?!
Виждаме този дом в днешната притча. Бащата, който е всъщност нашият небесен Отец, като видя сина си, в своята бащинска гордост, не го остави той сам да дойде и да се поклони в нозете му, а още отдалече се завтече срещу него и му се хвърли на врата, и с това още веднъж потвърди своята бащинска любов. И ако синът искаше да го приемат като един от наемниците, бащата го прие отново като свой син, като каза: „изгубен беше и се намери”. И помоли да го облекат в най-хубавите премени.Това символизира възраждането при нашето кръщение, което ние много често забравяме, но при което сме получили всичките дарове – истинската дреха, която облякохме, събличайки от себе си вехтата дреха. А ние забравихме за тази дреха и я опетнихме.
Но ето, бащата връща тази дреха на своя възлюбен син, дава му и пръстен на ръката, и с това иска да каже: „Аз вярвам в тебе! За теб е приготвено Моето царство!” Дава му и обуща на нозете, и с това иска да каже: „Аз ти връщам силата, с която да тъпчеш змии и скорпии и да побеждаваш всякакво зло”. Накрая моли да доведат и заколят най-угоеното теле. И това теле, братя и сестри, символизира жертвения Агнец, с Който ние сме призвани на Божествения пир – да се храним с истинска храна. Това е нашия Господ Иисус Христос, Когото Бог ни прати тук, за да можем чрез Него и в Него, да придобием своя живот и себе си, а не да го разпиляваме. Амин.
„Радвай се, обновление на заченатите в грях”
Закопнели и жадуващи за истинската чистота, имаме пред себе си Богородица - най-добрият пример, за това, че е възможно да се случи спасението, възможно е да се случи очистването, щом тя ги е достигнала, бидейки като нас човек...
Носене на кръста за постигане на любовта
С изнасянето на Кръста през Великия пост Църквата иска да ни покаже какво е постът. Христовият Кръст, на който Христос доброволно, без да има грях, се е възкачил заради нас, е израз на истинската Божия любов към всички човеци...
„Одежда на лишените от смелост”
Това се отнася за нас, които осъзнаваме своята немощ пред величието на Бога, и много често носим това чувство за вина, което не ни дава смелост да погледнем нагоре, към Бога, и да повярваме, че и за нас грешните е възможно спасението.
Какво се случва в центъра

Празник за всички
Макар Благовещение да се чества през покайния период на светата Четиридесетница, това винаги се случва с нужната почит и тържественост. Така беше и тази година в енорията на храм „Св. Николай Чудотворец” и храм „Св. Архангел Михаил” във Варна...

Предпразнична работилничка за деца и татковци в школа „Кандилце”
На 12 март от 11.15 ч. в учебната зала на Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил” отваря врати работилничката на школа „Кандилце”. Поканени са всички желаещи – деца и татковци. Повод е наближаващият празник – Благовещение. Заповядайте!
Нашата вяра
Ценности
Какво му остава на „силния” човек, освен да помоли Бога?
Да се покаем пред Бога и да бъдем Негови
Семейство и възпитание
Семейството като рай за детето (+Видео)
Най-важното условие за щастието на детето
Събития
Постът ни въвежда в общението с Бога
Национален конкурс „Петдесетница – съшествието на Светия и Животворящ Дух” - 2023
Интервю
Когато има нещо чисто в сърцето, тогава там задължително ще дойде Бог
Какво да направя, за да не ме накаже Бог
Нови книги
Отвъд тези хоризонти. Квантовата теория и християнската вяра
„Духовни беседи”, I том - св. Софроний Атонски