Да се разделим с това, което ни отделя от Бога

05.02.2018 г.
Kyriaki_Asotou_news.freelist.gr
Автор: свещеник Илия Попов

Проповед на свещеник Илия Попов в Неделята на блудния син - храм „Свети Николай Чудотворец”, Варна, 4 февруари 2018 г.

Блудният син е всеки един от нас, който има свободната воля, с която Бог ни е надарил. И ние като че ли заставаме пред Бога и казваме: Господи, дай ни онова наследие, което нам се полага. А към това наследие, освен качествата, с които Бог ни е надарил, силите и дните на нашия живот, може да добавим и още нещо съвсем немаловажно – наследието ни в Неговото царство. Особено когато сме млади, ние много лесно можем да пропилеем това. Ние искаме да живеем, както на нас ни се харесва, да ходим, където ни очи видят и сърце пожелае. Стремим се към нещо, после към друго, оставяме го заради трето и така, докато се събудим и видим, че животът ни е пуст. Той няма смисъл, защото там Бог Го няма…

На Бога, разбира се, не Му трябват роботи, които да изпълняват Неговата воля, защото в това няма любов, в това няма смисъл. Бог иска онези, които Му се покланят, да го правят с дух и истина, тоест със сърце, с любов, с желание, осъзнали, че Той е изворът на живота.

Блудният син съгрешил не с разпътния си живот, а защото изменил на онова назначение, за което бил сътворен изначално. Човекът е сътворен за богоуподобяване. Сътворен е, за да може да расте в царството на своя небесен Отец. Далечната страна, в която той попада е онова състояние, в което всеки един изпада, там, където Го няма Бог. Тази далечна страна може да бъде и тук, и сега, на една ръка разстояние (…)
Отвори ни вратите на покаянието, Жизнодавче!

Още по темата
Още от Проповеди

Как да простим?

20.02.2018 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Процесът на смирението е много труден за нас… И това се случва не само заради падналата ни природа, а защото не гледаме себе си, а другите... Струва си през Великия пост да се научим да виждаме себе си. Да изчистим сърцата си и да видим къде е нашето съкровище.

За съда на любовта и пътя на промяната

11.02.2018 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

В онзи ден всичко ще премине, дори вярата и надеждата, и ще остане само любовта. И изправени пред Божията любов, ние ще можем категорично да видим себе си – доколко сме разрушили вложеното в нас от Бога, доколко сме изгубили своята човечност.

Да не превъзнасяме себе си, за да може Бог да ни възнесе

30.01.2018 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Тази притча, братя и сестри, може да ни бъде пример как да се молим и как да живеем, за да бъдем оправдани... Фарисеят благодари на Бога, а Митарят Го моли за прошка на греховете си. Но и на двамата едно нещо им липсвало – любов към другите.

Какво се случва в центъра