Да преобразим душата си

06.08.2019 г.
Преображение Господне. Кипърска икона от първата половина на XVI в. Фрагмент. Св.ап.Иаков Зеведеев (източник: fotoload.ru)
Автор: протойерей Виталий Зелински

роповед на Преображение Господне на протойерей Виталий Зелински, предстоятел на храм „Св. Успение Богородично”, 19.08.2019, с. Копчак, Молдова.

В името на Отца и Сина, и Светия Дух.

Празникът Преображение се празнува през Богородичния пост. През този период всеки от нас малко по малко, по някакъв начин, с малки усилия се опитва да подготвим сърцето си за Причастие. Това е много важно, защото нито една дума, изречена от Христос, не бихме могли да разберем, ако само четем, ако само слушаме за Него, защото Словото, преди всичко, е Самият Бог, Който влиза в нашето сърце, извършвайки Своята велика жертва, и проправя път, за да можем да преобразим душата си.

И сега ми се иска да съпоставим този израз „да преобразим душата си” с днешния празник, тъй като често ние свещениците чуваме въпроса: „Какъв трябва да стана?”

Това е правилен въпрос!

Ние обикновено, ходейки в храма, започваме лека-полека да изоставяме своите лоши навици: който е пиел – спира да пие; който е пушел – спира да пуши; който е обичал да говори много, и това спира, всичко лошо и непотребно за християнина се стараем да изхвърлим от своя живот. И така би трябвало да бъде.

И така ден след ден питаме: „Господи, какво следва? Какво да правя? Кой е пътят, по който да вървя нататък?” И за човека, който наистина се бори със себе си, тези въпроси стоят много категорично, защото пътят, който следва – това е ясното съзнаване на нашата греховност, на нашето недостойнство и в същото време огромното желание да се прилепи към Бога, към Този, Който може да ни утеши.

В нас остава духовният въпрос: „Какво ще стане с мен? С веки изминал ден, ходейки в храм, все повече осъзнавам своите грехове, все по-страшно ми става да застана пред Твоя Съд и какво бих могъл да Ти кажа днес?”

А нашият път, братя и сестри е такъв, какъвто е бил и пътят на великите апостоли, в частност на избраните по Божи Промисъл: Петър, Иаков и Йоан, които взел на Таворската планина, за да видят Преображението, при което „лицето Му светна като слънце”, както пише апостол Матей (17:2). И се явили пророк Илия и Моисей и разговаряли с Него.

Това било толкова удивително състояние за хората, че те се питали: „Какво още да направим?” И по време на това Негово преображение, апостол Петър по човешки пита: „Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.” (Мат. 17:4) Представете си, в Стария Завет не е имало икони, но въпреки това той разпознал Моисей и Илия, имало е много велики хора и точно в този момент не е било възможно той да започне да гадае кои са се явили, той просто знаел. Когато светлината Божия стигне до човека, когато човек стане причастен на Божествената, нетварна светлина, която прониква и в нас, която прави всичко бяло, като слънце – човек започва да мисли по друг начин, започва да вижда ясно. До този момент си е мислил – трябва ли, не трябва ли, – но ето че до него стига само един Божествен лъч, и той вече разбира, че именно така трябва, а не по друг начин!

Какво би станало с нас, ако попаднем в тази светлина?

Възможно е просто да не я понесем! За нас, грешните хора, неподготвените, които винаги като че ли с единия крак сме в храма, а с другия в света, тя би била като страшен огън, който ни изгаря. Но е възможно и друго – именно това да е нашата цел – да се преобразим, за да ни покани Бог: „Ела тук и доколкото можеш, почувствай!”.

Тази покана може да чуем и приживе, но непременно ще я чуем и след нашата смърт, която е вратата към Вечното Блаженство.

В този празник на Преображението трябва да намерим отговора на нашите многобройни духовни въпроси: „Какво да правия по-нататък?” И всеки от нас, ако е получил отговор, доверявайки се на състоянието на апостол Петър, би трябвало да промени нещо в своя живот.

„Аз съм хлябът на живота... Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен”!  (Йоан 6:48, 54)

Това са били тежки думи. Затова участта на тези ученици – апостолите, е щастлива участ – това е бил техният личен ИЗБОР и техният личен ТРУД. И хубаво и ние да направим своите. Амин.
Източник: bisericacopceac.md 

Още по темата

Какво се случва в центъра

Въздигане на Светия Кръст Господен

Какво е Кръстът за нас?