Да победим неверието си

13.08.2017 г.
Автор: протойерей Михаил Манев

И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя. (Матей 17:14-18)

За това чудо става ясно и в Евангелието от Матея, което четохме днес, но евангелистите Марк и Лука също говорят за него. Според св. Марк, Христос задал един прост въпрос на бащата: Вярваш ли, че Аз мога да сторя това, което искаш от Мене?

Колко пъти сме се изправяли пред Бога и сме искали от Него нещо? Всеки според нуждите си. Някои от нас – със съмнение. Някои от нас – с твърдата убеденост, че Бог ще ни даде това, ако е спасително за нас. А други – така, между другото, да не би случайно да пропуснат и тази възможност… И когато Бог ни зададе въпроса: Вярваш ли, че Аз мога да ти дам това, което искаш? – нашето неверие излиза на преден план. Излиза и ни изобличава в лъжата ни. Защото дори и пред лицето на Бога ние не заставаме със своята истинска същност, а с някакъв образ или маска, която сме си изградили. С която сме известни пред хората… А ето, бащата на момчето не се прикри зад фалша и лицемерието. Каза истината, каза болката, каза от какво се нуждае – да победи неверието си. И Христос изгонва беса от момчето.

Тогава учениците Му насаме Го попитали: А ние защо не можахме? И Христос разкрива слабостта ни – поради липсата на вяра… И тук се отварят много скоби – липсата на вяра в себе си, в нашите възможности, липсата на вяра в Бога. И тогава разбираме, че благодатта, която идва от Бога, благодатта, чрез която се проявява Той в този свят, благодатта, която чрез нас шества в света, не е даденост, а нещо, което ние трябва да заслужим. Всекидневно. Всекичасно. Всяко едно дихание от нашето сърце да бъде отправено към Бога. Защото тази благодат както се дава, така и се взема. Но как да се превърнем в Божии люде? Как да искаме така, че Бог да не може да ни откаже?...

Да искаме така, че Бог да не може да отвърне поглед от нас, означава да бъдем Негови. Означава с думите и с делата си, през целия наш живот, ние да бъдем част от Неговото съществуване и Той да бъде част от нашия живот, част, която диша и съществува с нас. Да Го усещаме с членовете си, с душата си, със съвестта си, с радостта си! Тогава можем да искаме – да просим за себе си или за други в нужда… И ако ние не можем, нека заведем болящите при Него. Да им покажем пътя – и Бог ще им даде според вярата им.

Това Евангелие ни показва какви можем да бъдем. И какви сме сега. И какво може да направим за нашите люде. Онези, които имат страдание в себе си, болка в душата си. Които страдат от това, че са загубени. Да ги заведем при Бога и да им покажем пътя на славата. Амин.

Проповед на протойерей Михаил Манев в Десетата неделя след Петдесетница - 13.08.2017, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

Цялата проповед - ВИДЕО

Още по темата
Още от Проповеди

Притеснителното в комфорта

20.11.2017 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

Един човек прибрал изобилния плод от нивата си. Прибрал това, което е придобил.Но не това e страшното, че човек притежава каквото и да е. Страшното е, че на мястото на Бога в нашето сърце слагаме този комфорт – яж, пий, весели се.

Докъде се простира близостта?

14.11.2017 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Това евангелско четиво сте го чували многократно, то е едно от най-известните. Там Господ Иисус Христос ни показва как човек да бъде жив, къде е пътят за вечния живот.

Как да запълним пропастта между нашия свят и Божествения

05.11.2017 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Бог създава този свят, за да можем да общуваме с Него. Бог създава човека за общуване с Бога. И да може целият свят чрез човека да стане едно с Бога. Ала как да общуваме с Бога, щом не можем да общуваме помежду си...

Какво се случва в центъра